Риалити звездата Лео Бианки е готвач, певец и шоумен, който избра да живее в България. Роден на 9 март 1974 г. в Анкона, Италия. На 15-годишна възраст напуска училище и започва да работи. Тогава намира своето призвание – готвенето. За първи път пристига в България през 1992 година. От 1994 г. живее в Бургас. През 2005 г. е участник в Big Brother 2. Той е първият чужденец в “Биг брадър” България. Той остава до финала на шоуто, но завършва втори. Шоуто му помага много в живота. Скоро след това Лео записва няколко песни с Део и става телевизионен водещ на готварското шоу „Какво ви забърка Лео“ по ТВ7, което се излъчва от 2010 г. до 2013 г. Има дует и с Мария Илиева. До момента е направил няколко музикални проекта с Играта, Део и Рафи. Песента „Цяло лято“, която излиза на 16 юни 2013 г., постига над 2 млн. гледания в YouTube.

Лео живее в София с половинката си Лучия. Те имат връзка от 2004 г. През 2013 г., само 2 седмици преди да влезе в Къщата на “Биг Брадър” им се раждат близнаци – Матия и Николо.

- Лео, на 15 години си напуснал училище, за да започнеш да готвиш. Ще ми разкажеш ли какво се случи?
- Да, приключих защото ми беше тежко. Виждах, че училището не ми дава това, което търсех. Разбира се, сега не бих подкрепил моите деца, ако решат да напуснат училище. Защото виждам, че ми липсват някои неща, които са нужни в живота. Тогава просто ми беше много трудно. Бях дете, обичах да се грижа сам за себе си без помощта на родителите си. Затова предпочитах да работя сам, да печеля сам и да ги харча сам парите, както намеря за добре. Да бъда самостоятелен. Влязох в тази сфера на 20 години. Работил съм в сладкарница, в ресторант. Там започна моята любовна история с кухнята и готварството. 

- Помниш ли колко пари изкарваше тогава. В сладкарницата, в ресторанта?
- Беше лири още, 50 000 лири, това е 25 евро. 

- На ден ли?
- Да, на ден. Но когато напуснах училище на 15 години, започнах да работя за 5 евро. Давахме флаери по колите и по домовете на хората. Тогава за момче на тази възраст беше една хубава заплата. Сега като гледам, човек за 5 евро може да загуби интерес въобще да излезе от дома си. След това получавах 25 евро, в ресторантите. 

Чувствах се като цар 

защото тогава с тези пари можеше да направиш много неща. Само ще ти кажа, че за да вечеряш, ти стигаха 25 000 лири, това е 5 евро. Получаваш пица, бира и десерт. А сега с тези пари и за една питка няма да ти стигнат.

- А защо точно избра да смениш Италия с България?
- Защото баща ми и брат ми я избраха. Те са дошли преди много години в Бургас при приятелско семейство. Една вечер им сготвили спагети и те се възхитили. Тогава баща ми и брат ми решили да отворят ресторант – “Гранде Италия”. И го направили двамата. 

- А ти кога дойде за пръв път? Мислеше ли да останеш?
- Дойдох първия път 1992 година за една седмица. Беше Коледа, най-отвратителната Коледа в живота ми. Тогава България беше много сива, бедна държава. Зима, много студено беше, спомням си! Когато си тръгнах, си казах, че никога няма да се върна тук. 
Обаче след това дойдох пак с приятели. Беше през 1994 година. Всичко беше вече различно. Бях по-мъдър, по-голям. Дойдох без гадже и разбрах, че в България може да видиш много неща (смее се). И оттогава започнах да идвам доста често. Докато накрая, през 2005 година дойдох с Лучия… И така до сега. Вече 11 години.

- Кога ти беше най-трудно в България?
- Може би именно тогава, през 2005 година. Работехме в Созопол. Тогава още не бях известен, просто един обикновен човек, който си търсеше късмета. Беше доста трудно. Помня, че работехме с Лучия цял сезон на морето и получавахме в края на сезона точно, колкото да си платим наема и още около 1000 лв. за нас двамата, като с тези пари трябваше да си плащаме за документи. Нямаше как да се справим с тези пари. Дори искахме да се връщаме в Италия, обаче точно в този момент аз се явих на кастинг за “Биг брадър”, те ме избраха и оттогава започна историята ми в риалити формата….та до сега. Затова и в момента искам да им благодаря, че ми дадоха тази възможност, която промени живота ми. Никога не мога да кажа нищо лошо против предаването. Без Нико Тупарев и Ники Николов нямаше да постигна това, което съм в момента. Нямаше да бъда на сцената, нямаше да пея. 

- А тогава семейството ти как реагира?
- Всички бяха близо до мен и ме подкрепяха. Тогава в Италия също имаше “Биг брадър”. Те познаваха формата, знаеха какво представлява. Виждаха, че всеки след формата е успял с нещо. Аз обичам музиката, обичам да пея и се надявах да се развия именно в таза насока. Не исках да спечеля, а да направя реклама на себе си и това, което правя. 

- Какво мислиш за българския шоубизнес?
- Преди малко си говорех с моите приятели и те казват: “Лео, ти си толкова успял в България!” А аз им казах, че не съм се променил. Моите истински приятели останаха в Италия, а това е най-важното: да имаш приятели и да ги обичаш. Оттам - нататък шоубизнесът е голяма комедия!  

- Кои са твоите приятели от звездите в България?
- Колегите, с които правя музика: Део, Играта, Рафи. Те са ми приятели. Те са ми най-близките! 

Сещам се за една история с Део. Преди години, точно бях излязъл от “Биг брадър”, и бяхме на едно участие в Добрич. Не очаквах тогава хората да реагират така - обичаха ни, черпеха ни. Шотове, шотове, шотове! 

И накрая Део се прибра в хотела, а аз останах в дискотеката. След това, когато си тръгнах, осъзнах, че не знам къде е хотелът. Спрях един таксиджия и го попитах: “Помогни ми да намеря един хотел, 

мирише на лайна и кон! 

Той бързо се сети кой е и ме закара. Помня, че Део отвори гол вратата и аз повърнах… Просто ми дойде в повече…. Да видя Део гол. (смее се)


Семейното му шоу

- Можеш ли да ми разкажеш за Лучия?
- Познаваме се от един концерт в Италия. Имах концерт и след него отидохме да се почерпим. Там беше и тя с нейната група.  Направи ми супер впечатление. Запознах се с нея, но тя беше много студена. И до там. След няколко дни бях на един плаж и тя ме видя. Дойде при мен и ми каза, че иска да се запознаем. И така почнахме да излизаме. 

Тя е прекрасен човек. В началото не вярвах, че може да бъде толкова внимателна майка, но тя е такава. Невероятен човек, майка, половинка. И може би отличен работодател. Ние имаме над 50 човека персонал, които тя управлява. Изключителна е, тя е двигателят в нашето семейство. 

- Разкажи ми за децата ви. Те бяха ли планирани, или се появиха случайно?
- Ние се борехме за деца три години. Дори бяхме на лекар, за да видим дали няма проблем. Тогава те ни казаха, че няма проблем, просто трябва да отидем на почивка и да сме по-спокойни. Ние отидохме в Ню Йорк за 20 дни и именно там направихме близнаците. Някои си мислеха, че са направени с ин витро процедура. Но не е така, нашите деца са правени със спокойствие, любов и търпение. 

- На какво искаш да ги научиш в бъдеще? 
- Да имат уважение. Може би човек е богат, ако има уважение. 

- А ако те попитат един ден защо живеят в България, а не в Италия?
- Ще им кажа, че България е дала на майка им и баща им супер много. Само да са живи и здрави, това е най-важното. 

- На какво залагаш в един ресторант?
- Предлагам всичко италианско. Пет години подред вече получавам награда за качество – Италия. Изпращат хора, които оценяват ресторантите. Всеки човек, който влиза в моя ресторант, се чувства като в Италия, даваме всичко максимално от себе си.

- Коя е любимата ти храна и тази, която никога не би приготвил?
- Любимата ми храна, разбира се, е паста. Мога да я ям сутрин, обед и вечер. За съжаление въглехидратите са прекалено и понякога трябва да се яде месо с протеини. Никога не бих приготвил суши, защото предпочитам да го ям от тези, които могат да го готвят. Сушито не ми допада да го готвя, но обожавам да го ям.

- Да те върна към бизнеса, към ресторантите. Какво обича българският клиент?
 - Италианците ядат само една пица и си тръгват. Българинът яде салата, после основно, десерт. Ако трябва да избирам, той е най-добрият клиент. 

- Голяма ли е конкуренцията? 
- Трябва да има конкуренция. То е като при футбола, ако само един отбор печели купата - не е интересно. Уважавам другите колеги.  

- По-лесно ли се прави бизнес в България?
- Разбира се, в Италия 30 000 са ти само документите. Тук с тези пари можеш да отвориш един ресторант, да рискуваш и даже да спечелиш повече. В Италия държавата взема 60-70 % данъци, а тук все още не е така. 

Аз продадох единия ресторант, но не защото съм на загуба, а защото прекалявах с работата. Исках да съм повече с децата си, а не с клиентите. Това беше причината... 
 

Едно интервю на Костадин КОСТОВ