Проф. Жан-Клод Шерман е френски вирусолог, откривател на вируса на СПИН. Внук е на имигранти. Като младеж, за да плаща обучението си, е продавал сандвичи и пържени картофки, бил е сервитьор. Без да има препоръки, почти случайно, започва работа в Института „Пастьор”. През 1983 г. той и екипът му изолират вирус, причиняващ Синдром на придобитата имунна недостатъчност (СПИН), който те наричат LAV. Почти по същото време американският учен Робърт Гало изолира ретровирус, наречен HTLV, като смята, че това е вирусът на СПИН. Започват дълги и тежки спорове кой е първооткривателят.
Институтът „Пастьор” съди американското правителство. Следва  споразумение, при което проф. Шерман, като откривател, трябва да даде съгласието си за 50% патентни права на американците. Малко след това той напуска Института „Пастьор”. Това не го спира, той продължава и до днес своята изследователска дейност в търсене на ваксина за вируса убиец. 25 години след идентифицирането на вируса от Шерман Нобеловият комитет присъжда наградата за откритието на HIV на неговата сътрудничка Франсоаз Баре-Синуси и на административния ръководител на проекта Люк Монтание. Проф. Шерман е „забравен”. 

Световноизвестният учен посети Пловдив, за да представи книгата си. Ето какво каза откривателят на вируса на СПИН проф. Жан-Клод Шерман в интервю за Marica.bg:


- Проф. Шерман, защо решихте да опишете историята на откриването на вируса на СПИН в книга? Има нещо недоизказано ли до момента? 

- Всъщност реших да напиша тази книга по искане на много хора, които не бяха разбрали защо не съм получил Нобеловата награда. Те ми казаха: "Знаем какво си направил, знаем какви изследвания са се случили в твоята лаборатория. Не е нормално това, че не си получил награда. И ето затова трябва да напишеш книга". 

- Преди много години като млад учен в Института "Пастьор" е трябвало да изберете областта, в която да работите. Защо избрахте ретровирусологията? Тогава в института дори не е имало такъв сектор. 

- Наистина аз съм дал началото на тази секция. Защо? Защото отидох в Щатите, там имаше така наречената специална програма за изследвания относно рака. Президентът Никсън беше казал през 1974 г., че левкемията ще бъде победена. И съответно аз работех в тази лаборатория. Ретровирусологията напредна много тогава и още повече беше много интересно като тема, защото наистина към този момент не бяхме разбрали причината за левкемията. Когато се върнах в Института "Пастьор", ме попитаха: "С какво искате да се занимавате?" и аз реших да продължа с ретровирусологията. По този начин станах специалист по ретровируси, а по-късно станах и откривател на вируса на СПИН. 

- В онези години допускахте ли колко много хора ще бъдат поразени от вируса убиец впоследствие? 

- Да, да, имах престава, защото си спомням тогава министърът на здравеопазването ми постави този въпрос и аз му казах - да, за мен това е огромен проблем, който се появява пред нас. И второто нещо е, че в онази епоха имаше сексуална свобода в отношенията между хората, използваха се много наркотици и всички си инжектираха дрога. Имаше много сексуални контакти без предпазни мерки. И когато един вирус се вмъкне в тази история, нещата стават неконтролируеми. 

- През 1983 г. вие изолирате и откривате вируса на СПИН. Почти по същото време американският учен проф. Гало открива вирус, за който претендира, че също е този на СПИН.  Стига се до съдебен спор за първооткривателството и за патентните права, който се решава на междудържавно ниво. Чувствахте ли се достатъчно подкрепен от правителството на Франция и от европейската научна общност тогава? 

- Когато се открива нещо от толкова голямо значение и когато сте непознат французин, никой не ви вярва. Съответно трябва да имате потвърждението от американците. А потвърждението дойде една година и половина след откриването на вируса. Освен потвърждението обаче имаше и анонс от тяхна страна, че те са открили вируса на СПИН. След това имаше процес. Именно Институтът "Пастьор" заведе дело срещу американското правителство. То обаче завърши с компромисно споразумение. И аз напуснах Института „Пастьор”. 

- В този аспект кажете според вас коя битка е по-трудна - тази с вирусите или битката с други фактори и обстоятелства - хора, институции, власт, пари? 

- Открих вируса и съм сигурен, че това е моят вирус. Но хората не ми вярваха. Второто е, че правителството попита специалистите, а те казаха, че това не е вярно. И трябваше да се получи потвърждение от американците. И когато това стана факт, французите казаха - олеле, имали са шанса да открият вируса, но американската „армия” ще ги унищожи. 

- Означава ли това, че системата „правото е на по-силния” е била определяща? 

- Представете си за минута, че един българин открие лечение за болестта на Алцхаймер. Никой няма да му повярва, защото България е малка страна, както и Франция, по отношение на  науката в сравнение със САЩ. Чакаме всичко от Щатите. 

- Значи здравето и животът на хората зависят не толкова от дейността на учените и медиците, а от много други външни фактори? 

- Проблемът е, че когато откриеш нещо, което излиза извън догмите, нещата са по-трудни. 

- Четвърт век след откритието колеги от екипа ви - Люк Монтание и Баре-Синуси, получават Нобелова награда, а вие сте сякаш „забравен”. Това огорчи ли ви, или по-скоро ви провокира да бъдете още по-амбициозен във вашата изследователска дейност в търсене на ваксина срещу СПИН? 

- Мисля, че първо бях разочарован от Нобеловия комитет, който не беше направил доброто разследване, не беше проучил както трябва нещата. И второто е, че когато сте млад учен, за вас Нобеловата награда е нещо огромно. Като млад си казвах: "Никога няма да получа тази награда", защото беше нещо непостижимо. И наистина не я получих. Но сега, на този етап вече, това е нещо, което не ме интересува. За мен то е загубило значение. 

- В този контекст на неглижиране бяхте ли потърсен от българското правителство като експерт и консултант по делото на българските медицински сестри в Либия, съдени за заразяване със СПИН на деца в либийски болници? Тогава за консултант беше поканен Люк Монтание, с когото сте работили 
 заедно. 

- Не, не бях потърсен. Наистина поканиха Люк Монтание. След откриването на вируса изведнъж се появиха милиони хора, които бяха експерти по въпроса, и явно нямаха нужда от мен. 

- Колко напред отиде науката в лечението на заразените от СПИН и защо и до днес не е открита ваксина? Вие работите върху това, откакто сте изолирали вируса.

- Лечението в момента позволява да се избегне болестта. Но тази терапия не убива вируса. Защо няма ваксина към днешния ден? Защото вирусът е изменчив, той се променя непрекъснато и никой не искаше да повярва, че не трябва да се използва класически метод за направата на ваксина. 

- Проф. Шерман, а вярвате ли, че тя скоро ще бъде открита? 

- Не давам дата, но само ще кажа - ваксината е възможна.