Софийската фирма "Хамали.бг" действа като ракета. Компанията, която е основана от братята Станислав и Ивайло Тодорови е лидер в бранша на пренасянето. Стартът й е положен преди повече от 17 години, а вече трупа авторитет и в Европа.
Предлагаме ви и интервю с Ивайло и Станислав.

Защо решихте да се захванете с този вид бизнес?
И.: В бранша липсваха добре организирани фирми, а пазарът определено имаше потребност от това. Аз и брат ми усетихме нуждата и възможностите, които тази ниша предлага, и навреме разбрахме, че това е нашият шанс.

Смятате ли, че е нужен дълъг опит в дадена сфера, за да развиваш на нейна база собствен бизнес?
С.: Опитът е от първостепенно значение. Формулата е качество на работа без никакъв компромис и допълнително популяризиране на най-популярния бранд в бранша. Трябва ти и добър партньор.
И.: Това е любимият въпрос за хора като нас, които са стартирали от нулата. Започва изреждане на позициите, през които сме преминали, и натрупания опит на терен. Да, това е така, но не е достатъчно. За да успееш, ти трябва добър партньор, организационни умения, формиране на добър екип, правилно разпределение на инвестициите, дългосрочна рекламна стратегия и най-важното – поглед в бъдещето! 

Какво работехте преди това?
С.: Пробвах се за малко в разни неща, но без особен успех. По-скоро може да се каже, че нищо друго не съм работил.
И.: Пробвал съм много неща и почти всяко едно от тях сме правили заедно с брат ми – занимавали сме се с недвижими имоти, търговия и др. През 1998 г. успоредно с преместванията правих и палачинки в една сладкарница - още съм много добър!

Сега повече ли се трудите или преди? 
С.: Ако човек работи повече от четири часа на ден, значи не е добре организиран.
И.: Създали сме нужната организация и правим неща, за които преди не сме си и помисляли, но и отговорността е по-голяма.

Защо решихте, че искате да се захванете с нещо свое? 
С.: Един познат ми се похвали преди около 20 години, че рекламира подобна дейност. Усетихме потенциала на нишата и година по-късно той вече работеше за нас.
Кой беше най-големият ви риск?
С.: Ако не смятаме инвестициите в техника, оборудване, собствен склад за рискови, никога няма да забравя поставянето на ангиограф в болница "Токуда". Никой не искаше да го застрахова, а той струваше 2 млн. евро.

Коментирайте каква е бизнес средата в България.
С.: Не е нормална.
И.: Не е добра и лошото е, че е много бедна на български фирми. Повечето способни и образовани хора работят за чужди компании, а те изсмукват българските и монополизират пазара.

Трудно ли е да имаш малък бизнес тук? 
С.: Много е трудно. Големите те мачкат, малките нямат възможности, а ние искаме не само да оцеляваме. В България 80% от хората единствено се мъчат да оцелеят, което е много тъжно.
И.: Няма лесен бизнес не само в България, но при нас се получава по-леко, тъй като си познаваме работата до най-малкия детайл и сме чудесен тандем. Малък бизнес в България означава да работиш нонстоп и да си изкарваш една заплата, а среден бизнес почти няма.

Какво бихте искали да се промени?
С.: Да се разбият монополите в търговията и услугите. Да се повиши стандартът на живот на българина.
И.: Най-много искам да достигнем стандарта на живот на средния европеец. Да се чувстваме защитени и спокойни за децата и старините си.

Коя е най-силната ви мотивация да продължавате?
С.: Не съм сантиментален - ако работя, работя само заради парите.
И.: О, имам още много идеи, които тепърва ще дават резултат и ще ни радват. За мен всяко ново предизвикателство е едно ново вдъхновение.

Кои са най-големите трудности, с които се сблъсквате като търговци? 
С.: Преговорите с надъхани второстепенни служители на големи компании, решили да получат златен медал от шефа, че са спестили 100 лева точно оттам, от където не трябва да го правят, за мен са особено изморителни.

Клиентът винаги ли има право? 
С.: Да, винаги. ТОЙ е най-важният!

Пречи ли семейният бизнес на отношенията ви в дома или обратното?
С.: Помага! Остава ми време за доста неща.
И.: Помага, разбира се. Бизнес успехите са ни и семейни празници.

Как сте разпределили ролите си?
С.: И за двама ни има работа. Знаем силните и слабите си страни и поемаме според конкретния случай.

Какво ви взема и какво ви дава?
С.: Засега само дава.
И.: Взема ни доста, но виждаме и резултата.

Как разбирате кога бизнесът ви върви и кога – не?
С.: Критерият за успешен бизнес е само един.

Жените или мъжете са по-добри търговци?
С.: Мъжете, защото са по-толерантни. Все още чакам жената шофьор, която да ми даде път, когато се престроявам.
И.: Много добри търговци съм срещал и от двата пола. Жените ти подават задачата точно, без импровизации, почти не слушат въпросите ти и искат бърза оферта, а мъжете са по-гъвкави и предпочитат да разбереш правилно какво се иска и чак тогава да се ангажират.

Свобода или сигурност?
С.: И двете!
И.: Опитвам се да ги съчетавам. В свободното време свобода, в работата - сигурност.

Какво би означавало успех за вас?
С.: Успехът не е късмет, а плод на много жертви и усилия, което го прави още по-сладък.
И.: Цял живот работим и се развиваме заедно с брат ми и се радваме на успехите си заедно. Това само по себе си е най-големият ни успех.