Древен православен храм в Долна Вереница крие неподозирани тайни. В църквата около Христос е изобразен зодиакалният кръг, а отдолу - 12-те апостоли, като всеки е нарисуван под един от знаците.
Живеещите по северозападните ширини на България били модерни и широко скроени хора, интересували се какво вещаят звездите. Това разкриват архивите, пише в. "24 часа".

Местните отправяли взор към небето и гадаели съдбата си по звездите дори в черквата. Молели се за щастливо стечение на обстоятелствата, за добра реколта, за любими, за първо чедо и за далечни пътища. Всичко това ставало, когато официалната църква отричала астрологията и считала, че щом човек е приел светото кръщение, не му трябва гадаене. Древна светиня в монтанското с. Долна Вереница смайва поклонниците със зодиак.

Един от най-старите зодиаци е изографисан на свода на черквата “Свети Никола” от XVI в. Храмът заедно с полуразрушеното килийно училище са национален паметник на културата.

В основата на християнството се наблюдават астрологични символи, наречени знаци. В Библията на иврит думата “знаци” в Битие 1:14 е дума, означаваща хороскоп. За съжаление, е преведена като знаци, което е многозначително. В Библията пише “Човекът със стомната с вода е Водолей”.

Храм “Свети Никола” е изграден по време на втората българска държава. Преданието, че е бил случайно открит от козарче в гъсти гори, не отговаря на историческата истина. През ранното християнство неговите последователи били гонени и преследвани. “Свети Никола” е строен, когато вече християнството е било държавна религия. Той е изграден от камък и дърво и е покрит с плочи от много майстори.

“Наличието на зодиак в черквата в Долна Вереница е плод на външно влияние. Зографисването на зодиите противоречи на византийската традиция, по която сме приели християнството.

И в Рилския манастир, и в Преображенския е изписан годишният кръг. Съществувало е такова явление да се гадае по звездите за събития в живота - обикновено се изобразяват животни и още от древността месец май се свързвал с принасянето в жертва на агне, което отправя към днешния Гергьовден. Гадаенето противоречи на православната християнска църква”, каза архимандрит Антим, протосингел на Видинската епархия.

Според него зографи ходели извън България и се повлиявали. А православната църква счита, че човек трябва сам да развие способностите си, да се уповава на Бога и да постига успехи без гадаене и предричане от врачки и баячки.

През втората половина на XX в., след като под мазилката на старата част от храм “Свети Никола” били разкрити средновековните стенописи, църквата е обявена за паметник на културата от национално значение.

В архитектурно отношение старинната църква представлява малка еднокорабна сграда с полукръгла широка апсида. Според специалистите тези готически елементи проникват в местната православна архитектура чрез старите католически храмове в Чипровци, Железна и Копиловци.

Стените на най-старата част на храма са били покрити изцяло със стенописи, от които в по-голямата си част са достигнали до нас в сравнително добро състояние.

Ктитори на най-старата живопис са Нейо и Неделко - това се разбира от ктиторския портрет с надпис, поместен в западната сляпа ниша на северната стена.

Иконографската схема е съобразена с православния канон

В апсидата отгоре е “Богородица Ширшая”. В проскомидийната ниша е канонично изписан Христос в гроба, а в ниша е изобразен св. Роман.

Изрисуван е и св. Кирил Александрийски. Богомолците могат да видят житийни сцени на патрона на храма - св. Николай Мирликийски, и известни евангелски сцени. Зенитът на свода е зает от медальоните Христос от Възнесение, Христос Вседържител и Христос Емануил.

Предполага се, че сложната композиция на Страшния съд е дело на тревненски зографи. Иконостасът е работен през първата половина на XIX в. от неизвестен майстор. Растителните орнаменти радват окото с красивите форми и топлота на дървото.

Интересни са царските двери с малките медальони, заобиколени от дърворезба и останали вероятно от края на XVIII в. Икона на св. Георги рисувал поп Пунчо - Нови зограф от Мокреш, схематично, но с желание за въздействие. Между другите икони зограф Пунчо нарисувал и тази на св. Димитър, който според изкуствоведа проф. Асен Василиев убива не цар Калоян, а жестокия езичник Лий. В църковния двор източно и южно от храма се намират няколко интересни каменни кръста.

“Понастоящем старинната църква “Свети Никола” в Долна Вереница е ремонтирана външно, само допреди няколко години се намираше в окаяно състояние. 5000 лв. за ремонт на покрива отпуснали от Дирекцията по вероизповеданията, сега остава да се сложат олуци”, обясни кметът Ивайло Никитиев.

Селският управник е разтревожен, че проект е изготвен, но се бави финансирането за възстановяване на килийното училище.

По подобие на Рилския манастир е и зодиакът - годишният кръг. В Рилския манастир, където стенописите са дело на големите майстори зографи в нашата културна история Захари Зограф, Станислав Доспевски и др., ясно се виждат изображенията на Слънцето и на Луната.

Около Христос е изобразен зодиакалният кръг с 12-те зодиакални знака, а непосредствено под тях са поставени и 12-те апостоли, като всеки е нарисуван под един от знаците, всеки владее и развива дадения зодиакален знак.

Възможността да се погледне в бъдещето е смятана като отричане на властта на Бога над земното пребиваване на хората. “Познай себе си!”, казва мъдрецът Сократ. Село Долна Вереница има богата и древна история. Първите известни заселници тук са били траките. Недалеч от центъра на селото е имало тракийско светилище.

По-късно през римската епоха светилището е било почитано и от римляните, като на неизвестен бог бил посветен паметник - т.нар. ара.

В землището на селото е намерена мраморна ара с латински надпис, поставен от някой си С (alius) I (ulius) Saturninus. Същият първоначално е бил центурион (командир на 100 души в римската армия), и то в I италийски легион.

Това днес разбираме от намерен надпис от Монтана. По-късно той се издигнал в службата си и станал центурион за целия регион.

Разкрита е и римска вила, т. е. голямо земеделско-скотовъдно и занаятчийско стопанство, в местността Голомуш. Тук е и намиращият се днес в руини манастир в местността Калугерец на километър източно от Долна Вереница.

Според местно предание по време на заробването на България от османлиите (края на XIV в.), а може би и при потушаване на въстанието на двамата братовчеди Константин и Фружин част от населението по течението на р. Огоста било избито или пленено, а друга намерило подслон в Долна Вереница.

Хората намирали закрила в гористото тогава Веренишко бърдо

След падането на България под османска власт тукашното селище се разраства и става едно от най-големите в обширния Видински санджак (окръг). Станало владение на бейлербея, т. е. втория човек след султана, което било сериозна защита за тях от произвола на армията или на турски чиновници.

Доброто материално благосъстояние и относителното спокойствие през османския период на селото са причини, които несъмнено са се отразили върху духовното развитие на местното население. Неслучайно са търсели и гадаели необятните пространства на небето.

Духовници разказват, че наличието на зодиак в черквата в с. Долна Вереница е исторически обяснимо. Един от почитателите на астрологията бил възкачилият се през 893 г. трети син на цар Борис I - 27-годишният Симеон. Много ерудиран за времето си, цар Симеон проявявал силен интерес към астрологията. Той се считал, не без основание, за голям познавач на зодиите, преражданията, планетите.

Дори открито се присмивал на византийския император Лъв VI Философ за това, че нямал достатъчно познания и умения в тази посока.

По поръчка на царя първият зодиак в българската книжнина е направен през X в. и се открива в т.нар. Симеонов сборник (или още изборник). Познат е по препис от 1073 г. и е направен за княз Светослав, разказват историци.