Европейската комисия се опитва да намали напрежението с Варшава по въпроса дали Полша споделя демократичните принципи на ЕС, но в Брюксел има все повече съмнения, че може да бъде намерен изход от патовата ситуация. Малцина вярват, че сегашното проучване на Еврокомисията за върховенство на закона някога ще доведе до официални санкции срещу Полша - дори и да премине през последните няколко процедурни пречки, предназначени за предотвратяване на този резултат, коментира Майя де ла Баум в „Politico“, цитирано от БГНЕС.
Дипломати и политици заявиха, че всяко наказание за откритата непреклонността на Варшава за нейните действия може да дойде по по-малко осезаеми начини - ако въобще се стигне дотам. „Не ми се вярва някой да има стратегия или да иска Полша да се маха“, каза европейски дипломат „Всички все още очакват това правителство да се върне към здравия разум“.

„Надявам се“ може би е точният термин, като се има предвид неудобната размяна на словесни атаки между Брюксел и Варшава през последните дни. Спорът подчертава трудността за поддържане на солидарността в ЕС без да се разпалва популизма и безпокойството в блока поради политиките на Брюксел, вариращи от миграцията до икономическото управление.

Последните усилия от страна на Еврокомисията да постави нещата на здрава основа – поставяйки краен срок на полското правителство да се приведе в съответствие или да се изправи пред заплахата от „мнение“ от страна на Брюксел, че може би са необходими санкции – постигнаха впечатляващ обратен ефект.

Полските политици реагираха остро, обвинявайки бюрократите от ЕС в намеса във вътрешната им политика. Брюксел отговори с оттегляне от обявения си за понеделник краен срок и даде на Варшава още време. Човекът, занимаващ се с въпроса в Еврокомисията, първият вицепрезидент Франс Тимерманс, пътува във вторник до Варшава за нови разговори с премиера Беата Шидло, която няколко дена по-рано настърви депутатите от полския парламент, казвайки пред тях: „Не Полша има проблем с ЕС, ЕС има проблем с Полша“.

Във Варшава Тимерманс използва различен тон с надеждата, че Варшава ще направи отстъпки в спора за противоречивите промени по отношение на нейния конституционен съд. „Напълно съм съгласен с полския премиер, когато тя каза, че това е само полски проблем и че можем да намерим само полско решение“, каза той пред репортери, на които се позова Ройтерс.

Служители на Еврокомисията, които побързаха да заявят, че крайният срок в понеделник никога не е бил действителен краен срок – сега говорят за много по-разтегления график за юни, когато да се вземе решение дали да придвижат тяхната проверка на върховенството на закона към следващия й етап.

Не много твърдо

Дипломати в Брюксел казват, че отстъплението от позициите подчертава още веднъж деликатността на ситуацията: ЕС трябва да отстоява своите договори, но избягва да изглежда все едно притиска един от своите членове, дори ако тази държава се възприема от мнозина като предизвикателно пренебрегваща своите отговорности за членство.

"Върховенството на закона е там, за да предотврати санкции", каза служител на ЕК, имащ предвид процедурата, която стартира изпълнителният орган на ЕС през януари за действията на полското правителство, след като Полша направи радикални промени в своите институции, най-спорната от които намали независимостта на Конституционния съд, казват критици. Санкциите са нещото, което всички искат да избегнат.

Решението през 2000 г. за налагане на санкции срещу Австрия след силно изборно представяне на крайната десница се върна с обратен знак в Брюксел. По-предпазливи бяха усилията Унгария да отстъпи от противоречиви финансови и съдебни реформи, и Будапеща се отдръпна, макар и не напълно. Няколко дипломати казаха, че проблемът на ЕС с Полша е основно грижа на Еврокомисията към момента и не създава сериозни проблеми в отношенията между страните членки.

„Поляците не са изолирани по време на срещите“, каза един източноевропейски дипломат., който допълни, че малко се говори за предприемане на драстични стъпки за отнемането на Полша – шестият по големина член на ЕС – правото на гласуване в ЕС. Разгорещената реторика на Полша през последните дни засили загрижеността в Брюксел, че ситуацията може да излезе от контрол ако ЕС не реагира.

Макар ЕС да може да използва и други средства за оказване на натиск върху Полша, включително извършването на по-строг контрол на разходите на ЕС в страната, намирането на правилният подход е решаващо, казват дипломати. „Съществува идеята, че това е случай на появяващ се популизъм и че ние не трябва да използваме никакви твърди методи, които биха обърнали населението на Полша срещу Европа“, каза европейски дипломат.
„Не можем да сме контрапродуктивни.“

Парите могат да говорят

Все още има достатъчно политици, които казват, че Брюксел трябва да увеличи натиска , за да изолира страната, на която много хора гледат като на нарушаваща фундаменталните права на ЕС. Вивиан Рединг, която като вицепрезидент на Еврокомисията помогна за създаването през 2014 г. на процедурата за върховенство на закона, каза, че ЕС не трябва да позволи продължаване на „плъзгането към авторитаризъм“ на Полша.

„Това по никакъв начин не е намеса във вътрешните работи на Полша“, заяви Рединг, сега член на Европарламента, в своя позиция в интернет, засягаща проверката на Еврокомисията. „Ценностите на общия ни договор, като например зачитането на върховенството на закона, са неделими: ако една държава-членка не зачита тези стойности, това се отнася до всички нас."

Ален Ламасюр, дясноцентристки френски депутат в Европарламента, който работи в Комисията по икономически и парични въпроси, каза, че ситуацията в Полша заслужава сериозна загриженост, защото „това е един сред другите примери в ЕС за възход на екстремистки и популистки партии, които израстват върху омраза и ксенофобия. Така че работата по този въпрос е особено деликатна.

“ Засега, казва Ламасюр, ЕС действа по „изкусен“ начин, частично и чрез прехвърлянето на някои от най-острите критики срещу Полша на източник извън ЕС, на Венецианската комисия на Съвета на Европа. През март правната консултативна комисия излезе с доклад, в който се казва, че промените , свързани с Конституционния съд в Полша „застрашават не само върховенството на закона, но също и функционирането на демократичната система“.

Някои все още таят надежда, че глобалното внимание върху Полша, например по време на предстоящата през юли среща на върха на НАТО във Варшава, ще окаже още по-голям натиск върху правителството на влезе в нормите. „Ако Еврокомисията, Европарламентът и [Барак] Обама изразят загриженост от полското правителство, ние се надяваме, че това ще доведе до увеличаваща се изолация на страната“, заяви Ламасюр.

Според Ламасюр козът на Брюксел може да бъдат 14-те милиарда евро, които Варшава получава годишно от Евросъюза, в качеството си на най-голям бенефициент от бюджета на алианса. „На Полша й е необходима Комисията за въглищата, енергетиката и финансовата рамка“, каза служител на ЕС.

Макар че изглежда малко вероятно влизането на санкции под формата на орязване на субсидиите за Полша като част от Общата селскостопанска политика на ЕС или на някой от структурните фондове, Еврокомисията може да проведе „много задълбочен преглед на начина, по който фондовете биват искани и изразходвани“, каза европейски дипломат.

„За Еврокомисията ще бъде много лесно да действа по този начин, тъй като за това не е необходимо официално решение и по този начин на Варшава ще й бъде много трудно да продължава да бъде успешен получател на тези фондове“, допълни дипломатът. „Това е единственото безпокойство на полското правителство, едно икономическо отмъщение, което, според тях, ще приеме тази форма“.

Според критиците подходът на Еврокомисията е подвеждащ и може да предизвика повече враждебност към ЕС в Полша. „Не е умно това, което прави Европейската комисия“, каза източноевропейски дипломат. „Колкото повече обществен натиск създават те, толкова по-трудно е за полското правителство да направи каквито и да е отстъпки. Това може да бъде решено по по-лесен начин. Страхувам се, че този нападателен подход може да проточи случая“.

Ситуацията в Полша се различава от тази в Унгария, където Еврокомисията предприе няколко процедури за нарушения, включително по съдебната власт и финансовите промени след идването на власт през 2010 г. на премиера Виктор Орбан. Дипломати казаха, че Орбан намери начин да играе с Брюксел и да стои в преобладаващата група на Европейската народна партия, докато у дома все още атакува с често предизвикателен тон. „Орбан направи много по-чувствителни стъпки, той игра много по-добре“, казва друг европейски дипломат.