При новия Изборен кодекс, който поставя ограничение до 35 избирателни секции в чужда държава, ще се гласува по-трудно единствено в Турция. Ще пострадат и около стотина избиратели в САЩ, живеещи в по-отдалечени кътчета на Америка, и някои в Испания.
Това пресметнаха специалисти по изборно законодателство, съобщава „24 часа”. Там са категорични, че не накърняват никъде правото на вот и който иска, може да го упражнява.
 
Извън Турция, в която секциите досега бяха 136, а ще трябва да се свият до 35, броят им се ограничава само в още две държави - в САЩ, където в момента са 45, и Испания - с 41. Това обясни пред “24 часа” секретарят на парламентарната група на Реформаторския блок и член на правната комисия на НС Димитър Делчев (ДБГ). Във Великобритания няма да има никакъв проблем - до момента местата за гласуване там бяха 28, обясни той. Освен това било установено, че в някои секции в САЩ бюлетина, са пускали по-малко от необходимия минимум, изискуем досега - 40 избиратели.
 
Занапред той се увеличава на 60. Председателят на правната комисия на парламента Данаил Кирилов увери, че този таван няма да засегне сънародниците ни зад граница, освен в Турция. Което според него не е проблем, а добро решение - сега там очевидно се извършвала мобилизация със средства извън закона. “Иначе тези 35 секции са достатъчни за най-големите български общности, където и да се намират те - и в Англия, и в Съединените щати, и в Испания”, категоричен е Кирилов.
 
В окончателния, депозиран вече от ГЕРБ, РБ и Патриотичния фронт в деловодството на НС вариант на прословутия чл. 14 на Изборния кодекс - този, който регулира секциите навън, за разкриването на такива ще има два режима. За държавите извън ЕС те ще се откриват по мотивирано предложение на ръководителя на дипломатическите представителства до ЦИК, която ще вземе решението. Дипломатите ще правят предложенията си, като отчитат всички законови, обективни и фактически обстоятелства, от които зависи отварянето на секции - сигурността в съответната държава, разпределението на българите на територията ѝ, заявената активност за гласуване.
 
За страните в ЕС се запазва дословно действащата процедура. При писането на новите промени депутатите са се обърнали и към Европейския център за хармонизация на европейското право, подчерта Кирилов. Справка оттам показала, че към момента България е с най-либералния режим за откриване на места за гласуване зад граница.
 
Премиерът Бойко Борисов искал становище дали е възможно в сградите, в които се гласува, при нужда да се сложат още тъмни стаички, разказаха хора от ГЕРБ.
 
На последните избори - европейските, бюлетина пуснаха едва 77 000 българи по света, половината от тях - в Турция. На парламентарните през 2009 г. от тази държава дойдоха почти 90 хил. гласа, през 2014 г. - около 60 000. Което означава, че при редуциране на секциите от 136 на 35 вотът наистина ще бъде ограничен.
 
„На президентските избори това няма да се усети толкова, колкото на парламентарните, въпреки че избирателите в Турция ще са ощетени при всеки вот”, каза зам.-председателят на парламентарната група на ДПС Четин Казак. Той е категоричен - половината от желаещите да гласуват в Турция няма да успеят да го направят. Пресметнато е, че в една секция в рамките на изборния ден бюлетина могат да пуснат 800-900, максимум 1000 души, което обаче е непостижимо за вот като предстоящия - който е съчетан с референдум.
 
За президент и Европарламент активността е много по-ниска, отколкото на парламентарни избори. Така че основната драма ще се разиграе на вота за следващо Народно събрание, когато и да е той.
 
Възможен ефект от ограничението е прилив на автобуси от Турция - такова е единственото опасение в парламента.
 
Друг вариант освен „до 35 секции в чужда държава” нямало. Реформаторите искали таванът да е 40, а патриотите - до 20. Лидерът на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов оставил РБ и ПФ да стигнат до консенсус, след което и трите управляващи парламентарни групи да излязат единни.
 
Протестиращите - с един диригент. Част от тях били активисти по времето на Костов. „Това, което виждаме, е, че протестиращите имат един център на организация. Недоволните са приближени най-вече до Радан Кънев и в никакъв случай не са представителни.” Това заяви народен представител от управляващото мнозинство, който е специалист по изборно законодателство.
 
Центровете на организирания протест били два - в Швейцария и Германия. „Гръбнака” образували активисти, които в правителството на Иван Костов са били част от консултативен орган за българите в чужбина, създаден към Министерството на външните работи. Организацията отдавна не съществува, но контактите на членовете ѝ продължават да се пазят.
 
Парадоксалното било, че тези, които най-много скачат, живеят в Европа, където не се променя абсолютно нищо.
 
Активен флагман на протестиращите българи е шефката на Института за развитие на публичната среда Антоанета Цонева. „Новото предложение не включва разкриването на автоматични секции - преди, ако е имало секция през последните 5 години, такава се разкриваше пак автоматично”, обясни тя в четвъртък вечерта на заседание на парламентарната комисия за правата на българите в чужбина. И предупреди, че липсата на автоматично разкриващи се секции значително ще намали общия им брой.
 
Вела Димова, организатор на отварянето на секции в Кеймбридж, попита защо управляващите са решили лимитът за общ брой секции в една страна да е точно 35. „Откъде идва това число? Това разделя българите зад граница”, категорични са те.
 
И премиерът Бойко Борисов, и председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов неколкократно увериха, че принципът на равнопоставеност не се нарушава с новите правила.