Най-после попът измамник Тоньо Тонев, известен като отец Антоний, ще трябва да си плати за гяволиите, които дълги години върши „в името на Бог”. С решение на Варненския съд му се отнема в полза на държавата имущество на обща стойност 239 160 лв. Това стана възможно по искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Попът обжалва това решение на съда, но загуби делото. Така един двуетажен дом, два леки автомобила  и сумите от продажбата на откраднатите имоти, минали през ръцете на попа, стават собственост на държавата.

Историята на мнимия отец се влачи още от 2005 г. В началото той има фирма за изпращане на работници в чужбина, но този бизнес не му носи кой знае какви доходи и решава да се приобщи към лоното на духовниците. Нарича сам себе си поп, избира си място за действие и се заселва в бургаския квартал „Горно Езерово”. Заживява във фургон и заедно с миряните изграждат малък параклис. Първите си молитви отец Антоний изрича в този параклис. И никой от християните дори не предполага, че

попът всъщност не е никакъв поп

а изчадие адово. Най-напред лъже, че е духовник от алтернативния синод на Инокентий, след това вади документи, че е шеф на дружеството „Реформирана православна църква”, и така поставя началото на измамите, чрез които успява да натрупа завиден капитал. Журналистическото разследване  на репортер на „ШОУ” за най-крупните измами на „отчето” обхвана половин България. Оказа се, че самозваният Божи служител е имал много и дълги пипала към чуждите пари и имущество. И там, където се е докоснал, след него трева не пониква. Но най-крупните си далавери измамникът в расо реализира в Хасковския регион. А когато се жени за красавицата Донка от Маджарово и я прави попадия, започва Златният период на двойката измамници. За да хващат око пред по-богатите, двамцата правят

фондация, която кръщават „Добрият самарянин”

И започват да трупат богатствата си, да купуват и продават коли и имоти, да събират помощи за изграждането на приют за стари хора в хасковското село Узунджово. Изграждат го и го населяват с първите старци, повечето от които са самотни и нямат никого зад гърба си. По-късно ще се разбере, че обитателите на приюта „Добрият самарянин” са приемани по сходни признаци – да имат имоти и да нямат преки наследници. Така старците са принуждавани кога доброволно, кога насила, да приписват имотите си на дружество, известно като „Християнска вселенска и апостолска църква”, уж регистрирано от отец Антоний. Тези имоти после се продават и пълнят сметките на отец Антоний и попадия Донка. Явно обаче това не е достатъчно на двамата мошеници, защото те започват да играят още по на едро. Попът лъже строителни фирми, че провежда търг за ремонт на манастира „Свети животоприемен източник” край село Буково с европейски пари и предварително взема капаро от наивните строители, като им гарантира, че ще спечелят търга. А когато измамените разбират, че такива търгове въобще няма, няма и европейски пари, изчадието адово вече се е изпарило незнайно къде. Така отец Антоний успява да измами и  хасковската автокъща „Марс ауто” от която

взема на лизинг шест товарни автомобила

След като прави първата вноска от 10 000 лева, измамникът продава автомобилите на частни лица срещу капаро от 17 000 до 20 000 лева. Схемата, по която работи в този случай, е перфектна. Попът мошеник показва  фалшив документ, че е съдружник в автокъщата, и продава автомобилите само с малкия талон. Договорката е, че като се върне съдружникът му от чужбина, купувачите ще получат и големия талон. Ексцентричната семейна двойка плете измами по цялата територия на Хасковска област. Попът не излиза от баровете, а попадията, която междувременно се нарече и презвитера Донка, се качи на луксозен джип и хукна по чужбината. Направи и сватба на сина си за чудо и приказ…В същото време обитателите на приюта заспиват гладни, без ток и вода, защото сметките не са платени.



Презвитера Донка си купи кръчма и я кръсти „Трите попа”

Кръчмата е в центъра на Хасково, а на рязането на лентата гостите са все от „голямото добрутро”. Сред тях са хора от Министерството на труда и социалните грижи и двама-трима местни депутати.  Кръчмата „Трите попа” работи точно три седмици и хлопна вратата. Никой не видя кога попското семейство натовари в камион по-ценните неща от заведението и изчезна заедно с тях. С това златният период на попа и попадията приключи. Далаверите им започнаха да се разплитат една подир друга. Луксозният джип, с който Донка джиткаше из България, Турция и Гърция, се оказа „купен” с измама. Парите, които семейството трупа в банките, се оказаха ограбени от църквите в няколко маджаровски и ивайловградски села. В един момент се оказа, че построеният от попската двойка приют е незаконен и багерите го сринаха със земята. Антоний бе арестуван и  осъден на 7 години зад решетките, които излежава в Старозагорския затвор, а презвитера Донка изчезна вдън земя. Два месеца след като го вкараха в килията, поп Антоний изпрати писмо до редакцията на в. „ШОУ”, в което беше написал: „Уважаема, Редакция! Пиша ви с благодарност, че с публикацията си успяхте да спрете потъването ми в ада. Ако не бяхте го сторили аз сигурно щях да извърша още много измами. Но се надявам да направите така, че и моята законна половинка Донка, която още е на свобода, да сподели моята съдба. Иначе няма да бъде честно!.”



Динко Стайков, търговец от Хасково:
Донка беше магистрална проститутка

Едно проучване на историята на семейството на красавицата Донка в Маджарово ни показа истинския й образ. Един от мъжете, с които е живяла три месеца на семейни начала, разказва следното: „Имах връзка с Донка, не го отричам. Тя е много красива жена, но е глупава. Била е проститутка на магистралата. Веднага след като го разбрах, я зарязах. Преди това е била женена за миньор от Маджарово, но той я напъдил, защото била много мързелива и все бягала от къщи. А и семейството й е никакво. Майка й и баща й са закоравели алкохолици. Отивам аз един ден при Донка и гледам майка й си подава главата от една купчина с кашони, пияна до козирката”, разказва бившият любовник на „презвитерата”.
 


Желязко Тодоров, бивш кмет на село Криво поле, Хасковско:
Попът искаше да ограби и кметството

„Тоя поп ме попита дали няма да ремонтираме сградата на кметството и аз му казах, че такъв ремонт предстои. И оня взе да ми разправя, че имал строителна фирма, разполагал с добри строители и пр. Съгласих се. Дойдоха неговите работници – хора от приюта му, и започнаха да боядисват с постна боя. През нощта се върнали, влезли през предварително отворения прозорец, и разбили касата. Само че тя беше празна, парите на кметството не бяха в нея. Така започна разследването срещу отеца!..”, спомня си Тодоров.



Симона Димитрова, готвачка в приюта:
Избягах от тия хора

Симона в момента живее в Казанлък. По онова време обаче е безработна, със 7-годишна дъщеря. Няма пари, няма покрив над главата си и търси подслон в приюта на отец Антоний. Ето какво разказва 50-годишната жена: „Това беше най-черният период в живота ми. Тогава за приюта на отец Антоний се говореха много суперлативи, вестниците непрекъснато пишеха за благородните намерения на попското семейство. Отидох да работя там. Бях спокойна, че детето ми е на сухо и на топло. Но още на  третия ден ми стана ясно за какво става въпрос. Даренията като хранителни продукти, дрехи и лекарства, отиваха на пазара, а за обитателите на дома не оставаше нищо. В един момент аз нямаше какво да готвя и пращах двама мъже да отидат в селото и да просят някакви консерви. Имаше един млад бизнесмен, не помня от къде беше, който на три пъти докарва с микробуса си месо, колбаси, варива и брашно. Разтоварваше ги в коридора и си тръгваше. Продуктите веднага се натоварваха в колите на отец Антоний и най-вероятно ги продаваха в циганската махала. И с лекарствата, които идваха като дарения, се постъпваше така. Знам, че попът насила караше някои от обитателите да теглят кредити и веднага им вземаше парите. Издържах едва три месеца, грабнах си детето и избягах колкото се може по-далече от тези хора!..”


Едно разследване на Тодорка НИКОЛОВА,
Хасково