Събрани в японския курортен град Исе-Шима седмината най-могъщи мъже и жени на западния свят се усмихват дружелюбно, гледат в обективите на фотоапаратите и изглеждат не просто като неформално световно правителство, коментира Михаел Зауга в сп. „Шпигел“, цитирано от БГНЕС.
Те обсъждат нови инициативи, способни да дадат импулс на глобалната конюнктура, обявят отделянето на суми в милиарди за бежанците, сферите на здравеопазването и екологията, а също така обещават да си взаимодействат по международните огнища на кризата – от Украйна до Сирия и Южнокитайско море.

Посланието ще звучи така: Гледайте, Западът може да изглежда стар и уморен, но все още е пъргав и способен да действа. Красивите картинки, които в близките дни ще обиколят света, имат само един недостатък: те не съответстват на действителността.

Може би клубът Голямата седморка не е бил в толкова лошо състояние от дните на основаването му: преди 40 г. това направиха федералният канцлер Хелмут Шмид и президентът Валери Жискар д'Естен. Обществото на промишлените държави успешно се бореше с инфлациите и петролните кризи, насърчаваше глобализацията и отпразнува победата над комунизма.

Но днес Западът изглежда лишен от идеи и изтощен – и той усеща, че се е сблъскал с нова конкуренция на системите, която е особено опасна поради това, че отправя предизвикателства към Запада наведнъж по две направления. Натиск върху съюза на развитите индустриални страни отвън оказват такива авторитарно управлявани държави като Китай и Русия, които поставят под съмнение господството на Запада, прибягвайки при това не само към икономически, но и към военни мерки.

Положението на нещата отвътре е такова, че укрепващите своите позиции дясно популистки сили принуждават установените елити на Запада да преминат в отбрана. В САЩ към президентския пост се стреми демагогът-грубиян Доналд Тръмп, който иска да изолира страната си в икономически план и заплашва да разпусне НАТО.

През есента на следващата година властта във Франция може да бъде завоювана от лидерката на Националния фронт Марин льо Пен, която иска да се върне назад – в началото на 50-те години на миналия век – когато съществуваше „Европа на националните държави“.

А в Германия на канцлера Ангела Меркел й се налага да изслушва упреците за това, че нейната либерална политика по отношение на бежанците способства за развитието на тези авторитарни сили, които днес определят политическата атмосфера в Европа – от Полша до Австрия.

Навсякъде „вилнее“ недоволство и то е подхранвано от факта, че икономиката на страните от седморката така и не се възстанови напълно след тежката финансова криза, разразила се преди 8 години. Изгода от неголемия ръст на практика напълно получиха немногочислени представители на висшите кръгове, „оглавяващи“ скалата на доходите, докато средните месечни доходи на редовите сътрудници останаха като предишните.

В резултат на ниските лихвени проценти, разпространени по целия свят, състоянието на малките инвеститори намаля. Едновременно с това растат държавните дългове – на фона на това, че промишлено развитите страни не съумяват да намерят достатъчно инвестиционни възможности за потоците от капитал, които продължават „да се лутат“ по света.

Икономистите говорят за „светска стагнация“ и виждат в нея политически аналог в този странен копнеж по силен мъж (или жена), от който изглеждаше, че Западът окончателно се е избавил преди няколко десетилетия. Но днес се формира популистки интернационал, който е единен в своя груб национализъм (“Америка преди всичко” - „America first“), както и в презрението към откритите пазари, либералната обществена политика и парламентаризма. Особеност на тази картина е, че представителите на движенията от Тръмп до Льо Пен не скриват своето възхищение от автократични фигури от типа на Владимир Путин.

Демократичните държави на Запад все още представляват най-желаната дестинация за големи групи от световното население. Те все още са достатъчно силни, за да се справят с проблемите, които подхранват гняв в техните граждани. А тези проблеми са: - растящата разлика между бедни и богати; -„изтощението“ на демокрацията под влияние на групировките, свързани с общи интереси; - засилващото се чувство в избирателите, че те не са достатъчно защитени от рисковете на глобализацията.

Само че който проучи програмата на срещата, ще забележи в нея малко точки, засягащи перспективите на развитие. Не си струва да се очаква пробив в Исе-Шима, а трябва да се разчита на обичайното спазване на ритуалите, типични за срещите на върха. Това не трябва да предизвиква удивление. В края на краищата домакинът на срещата, японският премиер Шиндзо Абе сам се явява представител на умерения национал-популизъм: своего рода Доналд Тръмп, загънат в копринена хартия.

Същността на неговата програма се заключава в манипулиране на собствената валута в интерес на японския износ и да настрои своите съотечественици на патриотично настроение в духа на шинтоистката държавна религия. Ако работите тръгнат на лошо, тази среща на върха може да влезе в историята като среща, на която страните от Голямата седморка са започнали процес на лишаването на Запада от неговата „западност“.