Данаил Кирилов е роден е на 25 юни 1970 г. в Димитровград. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски”. Между 2003 и 2009 г. е бил общински съветник в София. Областен управител на София е от август 2009 до май 2013 г. В 43-тото НС е депутат от ГЕРБ и председател на комисията по правни въпроси. В интервю пред "Монитор" той отговаря на актуални въпроси около промените в Изборния кодекс.
- Г-н Кирилов, внесохте новите поправки в Изборния кодекс за секциите в чужбина. Ще удовлетворят ли исканията на сънародниците ни зад граница?

- Смятаме, че с тези промени ще удовлетворим изискванията и ще премахнем притесненията както на президента, така и на българите в чужбина. Те трябва да бъдат спокойни и уверени в това, че секции ще се откриват съобразно заявленията и активността в отделните държави и че няма да се препятства правото им на глас.

Заложили сме два критерия, които да гарантират равнопоставеност. Навсякъде е еднакво изискването за 60 заявления за разкриване на секция извън дипломатическо и консулско представителство. Бройката не би следвало да е проблем, защото българските граждани в чужбина са високо организирани, правят се и кампании. Освен това е въведена възможно най-облекчената форма – заявленията се подават по интернет, без да се изисква електронен подпис или непременно хартиен носител.
 
- Броят на заявленията всъщност е почти запазен като в предишни избори, когато беше 40.
 
- Точно така. Разликата не е съществена, а и отпадат изискванията за 20 заявления за секция в дипломатическите мисии.
Другият заложен критерий, който е особено важен, е, че има обща граница за брой секции, в която и да е държава в света – до 35.
 
- Изразихте увереност, че тези текстове ще се харесат както на българите в чужбина, така и на президента. Омбудсманът Мая Манолова обаче също заплаши, че ще ги атакува в КС, запознати ли сте с аргументите й?
 
- Мога само да предполагам какви са аргументите. Към момента от омбудсмана не сме видели нещо изрично написано като позиция или изложение на аргументация. Искам да подчертая, че би трябвало да надмогнем личната пристрастност. В миналия парламент, ако сме критикували т. нар. кодекс „Манолова”, сме го правили с принципни съображения. Сега положихме усилия и старания да преодолеем голяма част от проблемите, които бяха заложени в него. Затова не следва да се правят преднамерени кампании сред българите в чужбина, с които да им се внушава неравнопоставеност или изначално да им се казва, че ще имат проблеми в тази или онази държава, или че ще се повтори този или онзи случай от миналото. Според проекта, който сме внесли, изрично уточнявам дори в един град в чужбина да има секции в консулското и дипломатическото представителство, могат да се откриват и допълнителни секции по реда на заявленията. Така че т. нар. казус „Лондон” е решен. Той не би следвало да се случи, освен ако не се правят преднамерени кампании само и само да се създаде проблем.
Мисля, че е време да се погледне обективно на промените и коментарите да се съобразят с организационните възможности на държавата да открива секции зад граница. Няма как да се установи и абсолютно равенство в чужбина, защото във всяка отделна страна правният ред е различен. Дори в Европа имаме места, в които по изключение и с дълги дипломатически преговори се допуска въобще да се разкриват секции. Тази специфика е отчетена от КС в решение от 2011 г. и се надявам това да се съобразява и сега. Много по-развити европейски демокрации имат значително по-рестриктивен режим за гласуване в чужбина и го допускат само по изключение само в дипломатически и консулски представителства или само за отделна категория лица като дипломати, пилоти, военнослужещи. След около седмица ние ще представим такава справка за 28-те държави в ЕС, като в момента се събира информацията. На база предварителните данни за около 8-10 държави мога да кажа, че ние сме в изключително либерален режим на гласуване в чужбина.
 
- Може ли новата процедура по промени в Изборния кодекс да отвори врата за ред други поправки, като например район „Чужбина”, който в последния момент изпадна от текстовете?
 
- Не би следвало, макар че при всички положения ще има паралелни законопроекти, вече има заявки за това. Те биха касаели едни или други детайли, които бяха отхвърлени при гласуването миналия месец. Като правна логика не би следвало да се повдигат въпроси, които образно казано вчера сме решили с гласуване. Но това е въпрос на политическа преценка и тактика. Надявам се това да не затормози и да не забави разглеждането на законопроекта, обсъжданията по него да бъдат стегнати и да преминат възможно най-бързо.
 
- И промените да действат за предстоящите президентски избори?
 
- Категорично.
 
- С колко бюлетини ще гласуваме наесен, предвид че освен президентския вот, вече взехте решение за провеждане на референдум с шест въпроса, а още една инициатива за народно допитване чака становище?
 
- Това е важен въпрос, но за него нямаме изрична правна норма в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Досега не сме имали случай да се гласува по два референдума. Очевидно е, че ЦИК ще има казус, който ще трябва да реши. Като колективен и най-висш изборен орган би следвало да вземе решение и да укаже дали всички въпроси ще бъдат в една бюлетина, дали ще са в две, съобразно инициативите, или ще бъдат няколко по отделните въпроси. Лично моето мнение е, че всички въпроси трябва да са в една бюлетина. По този начин би се опростил изборният процес, от една страна, а от друга – гласоподавателят ще има един общ поглед върху целия „въпросник” и ще реши по-лесно по кои питания ще отговаря и как.
 
- Това, че е отговорил само на един въпрос например, няма да направи цялата бюлетина невалидна, нали така?
 
- Не би следвало.
 
- Президентът Росен Плевнелиев се отказа сам от битката за втори мандат на „Дондуков” 2, като посочи лични причини. Смятате ли, че има и политически?
 
- Аз съжалявам за това решение на президента. Той работи със сърце и с душа за развитието на демокрацията в държавата. Съжалявам и за личните причини. Смятам обаче, че неговата работа ще продължи по един или друг начин.
 
- „Монитор” писа за сериозен проблем с гражданската регистрация, като хора се оплакват, че не могат да отпишат мними съквартиранти, а местните власти твърдят, че законът не им го позволява. Ще предприемете ли мерки в НС?
 
- Това, което вече направихме законодателно по въпроса и изрично е записано в преходните и заключителни разпоредби на Изборния кодекс, е предвиденото задължение за администрациите в едногодишен период преди провеждане на местните избори да започнат цялостна проверка на регистъра на населението в съответната община. Като контролиращ орган в процеса предвидихме да може да бъде както кметът на общината, така и областният управител. Защото има много случаи, в които кметовете умишлено бездействат. Надяваме се с този двоен административен контрол да се преодолеят конюнктурните интереси да не се извършва обективна ревизия. По обхвата на проверката сме казали, че тя трябва да бъде максимално пълна, тоест да включва абсолютно всички обстоятелства както документалните, така и чисто обективните. Изборният туризъм, който отвори кодекса на Мая Манолова, може да се преодолее само с проверка на обективните факти, което изисква и нещо подобно на интервюто в процедурата по преброяване на населението. Това означава да се посещава мястото, да се установи кой действително е там, какъв е статутът на това лице и оттам да се правят изводи за лицата, които допълнително са вписани – дали са наематели, роднини, от каква степен и през кой период са живели на адреса.
 
- Тоест ще има посещения и интервюта на място и ще може да ги провежда ГРАО?
 
- Такава е била идеята на законодателя, за да се направи такава преходна норма. Искането ни е било комисията във всяка една община да има тази възможност. Първо, да отиде да види на този адрес съществува ли изобщо жилищен имот, или това е гола поляна, на която са регистрирани 100 човека. Ако има жилищен имот, дали е съобразена площта с броя регистрирани и да установи има ли стари, неактуални регистрации. При това би следвало да има възможност за служебно заличаване, като се направи и насрещна проверка в целия регистър на населението. Така ще се види това лице, което преди 10 години се е регистрирало в Студентски град например, но от 5 години не живее там, сега къде се е регистрирало. Ако това е станало в Русе, разбира се, че би следвало да се заличи регистрацията на старото място.
 
- Но поправките, които направихте, ще обхванат само регистрациите, извършени година преди вота. А за старите какво може да се направи?
 
- Когато администрацията изпълнява законa, се постига резултат. Имахме такива случаи в София. Неслучайно дадох примера със Студентски град, където имаше хиляди неотписани студенти, които отдавна не живеят там и където администрацията успя да преодолее този проблем и заличи отпадналите регистрации. Пак казвам, има случаи, в които самата местна власт има интерес от тези вписвания. Тогава, както и да се напише законът, ние няма как да добавим „този закон трябва да се изпълнява”. Всеки закон трябва да се изпълнява. Затова сме предвидили възможността областният управител да стори това или ГРАО.
 
- Значи за момента няма какви законодателни промени да се правят, просто сегашните правила да се изпълняват?
 
- Повече от тези, които направихме, е трудно. Защото смятаме, че постигнахме една тотална всеобхватност. Въпросът е на воля и административна компетентност тази норма да се приложи за следващите местни избори, като проверките трябва да започнат 1 година преди това.

Интервю: в. "Монитор"