Утре американският президент Барак Обама ще се превърне в първия действащ държавен глава на САЩ, който ще посети Хирошима - 71 години след американските ядрени бомбардировки през 1945 г. Въпреки че над 150 000 души загиват при нападението, очакванията са, че Обама няма да се извини за инцидента.
По този повод в."Вашингтон пост", цитиран от "Дневник", припомня още няколко исторически събития, предизвикали възмущението на световната общественост заради намесата на САЩ, които също не доведоха до официални извинения.

"Ейджънт ориндж" във Виетнам

По време на войната във Виетнам САЩ разпръсква над 45 милиона литра хербицид, известен като "Ейджънт ориндж ("Оранжевият агент") над части от Виетнам, Камбоджа и Лаос, в опит да накара комунистическите бойци да изоставят прикритието си и да унищожи земеделските им култури. По оценки на Червения кръст над 1 милион души, които са влезли в контакт с препарата, са останали с трайни увреждания.

Въпреки че понякога Вашингтон оспорва връзката между пестицида и здравословните проблеми, все пак САЩ са дарили над 100 млн.долара за елиминиране на опасните последици. При все това извинение за този случай, както и за други противоречиви практики по време на войната (като широко разпространеното използване на противопехотни мини) няма.

Превратите в Иран (1953 г.) и в Чили (1973 г.)

Демократично избраният през 1953 г. премиер на Иран Мохамед Мосадех е свален с преврат и на негово място идва шах Мохамед Реза Пахлави. Управлението му е съпътствано от обвинения в корупция и авторитарност. Свален е след Ислямската революция на аятолах Хомейни през 1979 г.
Години по-късно разсекретени документи на ЦРУ показват, че свалянето на Мосадех е извършено от агенцията, изпълнявайки целите на външната политика на САЩ, не без подкрепата на Великобритания.

Вашингтон е подозиран за аналогични действия и в Чили, където през 1973 г. законно избраното социалистическо правителство на Салвадор Алиенде е свалено с кървав преврат, оглавяван от генерал Аугусто Пиночет. В продължение на 17 години Пиночет управлява авторитарно, а режимът му е обвиняван в репресии и убийства на политически опоненти. ЦРУ отрича участие в преврата, но признава, че САЩ са се противопоставяли на политиката на Алиенде.


Търговията с роби от Западна Африка

При посещението си в Уганда през 1998 г. тогавашният президент на САЩ Бил Клинтън прави изявление, звучащо като извинение: "Ако се върнем назад във времето преди формирането на нацията ни, преселниците от Европа в Америка са се радвали на плодовете от търговията с роби. Това беше грешка".

Критиците обаче определят изказването като израз на съжаление, а не извинение. Освен това робите са идвали от Западна Африка, а не от Уганда. Седмица пореди посещението си там Клинтън е на визита в Сенегал, но там няма такива изявления.

Подкрепата за диктатора от Конго

Патрис Лулумба е първият демократично избран премиер на днешна Демократична република Конго. Той е убит само 12 седмици след изборите – на 2 юли 1961 г., едва 7 седмици след като страната получава независимост от Белгия.

През 2002 г. Брюксел признава своето участие в убийството и поднася извинения. Не е ясно дали Вашингтон е директно свързан с преврата, но се знае, че ЦРУ извърша машабни операции в станата през този период. Скоро след убийството САЩ изразяват подкрепата си за диктатора Жозеф-Дезире Мобуту (който по-късно променя името си на Мобуто Сесе Секо), управлявал десетилетия наред.

Инвазията в Ирак през 2003 г.

Това е един от най-противоречивеите моменти в съвременната американска история. Въпреки че операцията довежда до свалянето на диктатора Саддам Хюсеин, според мнозина експерти инвазията е сред основните причини за хаоса в Близкия изток. Точни данни за жертвите няма, но се смята, че няколкостотин хиляди души губят живота си.

Президентът, стартирал кампанията – Джордж У.Буш – понякога е изразявал съжаление за решението си, въпреки че през 2010 г. заяви, че ако Саддам Хюсеин не бе убит, светът сега щеше да е едно много по-лощо място.

Инцидентът с полет 655 на иранските авиолинии

На 3 юли 1988 г. "Еърбъс" на иранските авиолинии е свален от американски ракетен крайцер, тъй като е помислил пътническия самолет за изтребител. Загиват всички 290 души на борда.

Инцидентът става в период на обтегнати отношения между Вашингтон и Техеран, когато Белият дом подкрепя Ирак във войната му срещу Ислямската република.

Джордж Буш-старши, тогава вицепрезидент, който се готви за предстоящите избори, е чут да казва: "Никога няма да се извиня за САЩ – без значение какви са фактите" (въпреки че думите му не са директно свързани с този инцидент).

През 1996 г. Бил Клинтън изразява съжаление за случилото се, а САЩ изплащат 131.8 милиона долара на иранското правителство, като над 61.8 милиона долара отиват директно за роднините на загиналите. Официално признаване на вината или извинение така и не се случва.