По повод пристигането на 30 май на четирима европейски прокурори за помощта, договорена с Европейската комисия за съдебната реформа в България, ръководителят на Представителството на ЕК у нас разказа повече за тяхната мисия. „Eкспертната мисия е по покана на българската страна и произтича от една от препоръките от последния доклад по Механизма за сътрудничество и проверка, който беше публикуван през януари т.г. - да се направи независим анализ на дейността на прокуратурата”, каза Огнян Златев в интервю за „Труд”.
„Европейската комисия (ЕК) високо оценява оперативния дух на българската страна и че тя много бързо се организира и реагира и изпрати покана. Важно е да подчертаем, че тази експертна мисия е част от работата на една специализирана служба на ЕК - Служба за подкрепа на структурните реформи в страните членки. От нейните услуги могат да се възползват всички страни, не само България. Службата разполага с експерти във всякакви сектори. Ние говорим за правосъдие, но има страни членки, които търсят експертна помощ в областта примерно на икономика, пазара на труда и т.н.”, посочи той.
 
„По никакъв начин задачата на тази мисия не е да постави „от горе” някакви изисквания или допълнителни нови условия. Мандатът й и това, в което ще се изразява нейната дейност в България, е предварително съгласуван и той следва всъщност желанията и посочените нужди от българска страна”, обясни той.
 
„Експертите, които идват, са действащи магистрати, което пък е още едно доказателство за добронамереността и готовността на страните членки, където по една или друга причина има добре функциониращи съдебни системи, те да споделят своя конкретен опит от работата. За нас е важно, че това не са само добри пожелания, а е един делови разговор между колеги. В конкретния случай за прокуратурата - българската прокуратура е посочила съвсем ясно какви интереси има тя и от какъв тип експертиза би искала да почерпи опит. Така че всичко е съгласувано и водещата роля в тази мисия по отношение на работата на експертите и какво точно те ще правят е изцяло на българската страна”, каза още той.
 
„По-скоро плод на спекулации е да се разглеждат България и Румъния едновременно. Критериите, по които се оценяват реформите в двете страни, са различни. Тях ги наблюдават по едни показатели, нас по други. Това е като да сравняваме круши и ябълки и не е коректно да се правят такива взаимовръзки. Съществуването на Механизма за сътрудничество и наблюдение е част от договора за присъединяване на двете страни към ЕС. С подписването му всяка от страните се е ангажирала с постигането на определени резултати”, смята Златев.
 
Относно споразумението между ЕС и Турция за бежанците той коментира: „Споразумението е най-доброто, което можем да имаме в този момент. То отчита интересите и на двете страни - от едната страна ЕС като единен организъм, от друга - на Турция, и следва да се изпълнява. За него в европейските институции няма план Б, нито се обсъжда въпросът какво ще се случи, ако… Благодарение на споразумението на втория месец след неговото подписване виждаме съвсем реални факти. Най-важният от тях е, че броят на нелегалните бежанци и мигранти (необходимо е да правим разлика между бежанци от гражданската война и мигранти, които в основната си част са икономически мигранти) е намалял драстично. Така че за нас като граждани на България, която е страна на предната линия, е от особено значение нашата граница де е сигурна и да не бъдем изправени пред такъв натиск”.