Десетки приятели се събраха днес на опелото на големия джаз - изпълнител Васил Пармаков. Той си отиде само на 55 години, избрал смъртта пред унижението и мизерията.
Още преди 13 часа, за когато бе обявено опелото, пред храм "Св. София" започнаха да се събират приятели и близки на музиканта. Сред тях бяха колегите му от "Подуене блус бенд", с които той приживе изпълняваше едни от най-добрите композиции, певецът Богдан Томов, един от близките приятели на пианиста, композиторката Вида Пиронкова... десетки прииждаха пред храма, за да се сбогуват с един от най-големите джаз-музиканти, които сме имали. Точно като след последен концерт.

Така внезапната смърт на Васил Пармаков предизвика през последните дни дискусия в интернет за талантите, които има България и дали трябва да допускаме те да си отиват от този свят така.

Последните дни на музиканта са страшни. Той умира омерзен, болен, в агония. Приятелите му подозират, че може да се случи нещо лошо и го издирват. Накрая синът му Петър открива баща си мъртъв. Той съобщава ужасната новина на всички останали.
Великият джазмен, свирил на световни сцени и почитан навън като гений, умира в България смазан, смачкан от действителността и много, много наранен.

Крехката, пеперудена душа на музиканта не може да понесе факта, че се налага да търпи унижение след унижение и да понася смазваща духа мизерия и бедност.

Това, което накрая скършва Васил Пармаков е може би отвратителното преживяване, което му се налага да изтърпи в заведението на журналиста Явор Дачков "Чек пойнт Чарли". Той свири там джаз за хонорар от... 20 лева, много по-мизерен от този на една чистачка или дори на лелка пред тоалетната. В един момент към него се приближава сервитьорка, дава му като на куче половината от парите - 10 лева и го моли да си отиде, защото джазът му не се харесва на две от клиентите.

Това се случва на 25 март. Оттам нататък стената Васил Пармаков във фейсбук е като своеобразна хроника на една предизвестена смърт:

Някаква сервитьорка ми подхвърля половин хонорар. Като не куче. Кой съм? Къде съм? Лайно ли съм? Прислуга? Задник? Пишка? Портиер? Лакей? Отрепка? Защо бе. Защо.................да му еба мамата. В чек пойнта. Излагам се. Пред колеги. Мутреси идват. С бели якички. Алоооооооооооооо. Ние не сме ви слуги бе.Не сме велики. Просто си свирим музиката. Но не сме ви слуги. Не сме.
....
yavor dachkov . Защо ни го причинявате? Искате да умрем ли" ОК. Некви мутреси се оплакали в чек пойнт , че музиката не ги устройва. С Венци. Благоев. Най добрите. Да му еба мамата.......... Искате да умрем ли? Дадоха ни по половин хонорар. Добре бе. ОК. Ние сме шит....
....
Статус след статус големият музикант излива душата си до степен на разкървавяване и от думите му боли. Всяко едно от нещата, които пише през последния месец, е като епитафия. Неговата собствена.

Последният статус на музиканта е от 12 май.     

„Бог ме изтезава. Не знам точно заради какво...“

След тези думи следва смъртта.

Васил Прамаков бе член на бандите Zone C., Подуене блус бенд, свири с големи имена като Йълдъз Ибрахимова, Васил Петров, Иво Папазов - Ибряма, Теодосий Спасов, Стоян Янкулов, Ицко Финци, Роко Захариев, Веселин Веселинов – Еко и много други. Васил Пармаков издава първия си албум през 1994 г., в сътрудничество с Британския саксофонист Andy Scotfield. От тогава е издал три албума с бандата му джаз-фюжън Zone C. Приживе той е свирил на световни сцени и е смятан за един от най-добрите ни джаз - изпълнители и композитори.