Едно след друго на екрана излизат шест поредни числа, които ги има във фиша на Марин Соколов. По-късно той ще разкаже, че в първия момент не е повярвал какво му се случва и няколко пъти правил една и съща проверка.
Няма грешка. Марин е спечелил 2 млн. лева от играта 6 от 42 и за секунди от прост работник се е превърнал в богаташ.&nbsp;Разбира се, близки и приятели веднага го засипват с молби за финансова помощ. Съселяните в родния му Крън пък завистливо коментират, че сега вече Марин ще си оправи живота, пише &quot;168 часа&quot;.<br /> <br /> Но щастието, споходило семейството му през 1996 г., се оказва кратко. 16 години по-късно тотомилионерът отказва да си спомни мига на върховно щастие и нарича печалбата дяволска прокоба. Случаят му не е уникален. Повечето тотомилионери след поредица от житейски несполуки губят парите си.<br /> <br /> Статистиката не може да е пълна, тъй като мнозина забогатели от тото българи предпочитат анонимността. На другите съдбата е сходна и далеч не щастлива. Сякаш милионите от тотото са урочасани.<br /> <br /> Историята на Марин Соколов укрепва това суеверие. За разлика от 1996 г. сега той е станал саможив, нарочно няма телефон у дома, а колегите му във фирмата са инструктирани да го крият, ако някой го потърси.<br /> <br /> &ldquo;Марин не иска да говори с никого за своите милиони. Казал е на колегите да отговарят на обажданията с &ldquo;няма го&rdquo; и &ldquo;не знам кога ще се върне&rdquo;. В редките случаи, когато все пак отвори дума за някогашния си късмет, сякаш отваря стара рана&rdquo;, разказа съседка на бившия милионер.<br /> <br /> Марин е споходен от голямата печалба, когато Крън е още село. Сега е град, а милионите ги няма.<br /> <br /> &quot;Като спечели, Марин раздаде всичката стока в магазина, който държаше. Инвестира в едно ранчо. Не знам какво стана, но май парите се стопиха. Сега си гледа ранчото, но явно не е заможен, щом работи и на друго място. Бори се за залъка&rdquo;, каза друг жител на Крън. Според градската мълва двата милиона лева разпалват вражда във фамилията на Марин Соколов. Роднини се озлобяват срещу него, стига се до бой и жалби в полицията срещу тотомилионера. Дори е осъден условно. В същото време той има и големи грижи със сина си, който се връща от казармата със силно разклатена психика.<br /> <br /> &ldquo;Още дават луди пари за лекари. Като имаш такава тревога, каква файда от милионите, дето си спечелил&quot;, коментира друг съсед.<br /> <br /> Бай Марин нито веднъж не е пускал фиш след това.<br /> <br /> &ldquo;Господ си взе парите, които ми беше дал. Но щастието не е в тях. Късметът е дяволска работа&quot;, казва той днес.<br /> <br /> Дали поради промисъл свише, или по съвсем човешки причини печалбата на първия тотомилионер Тодор Бонев от 1,5 млн. лева също се изпарява през 1991 г. Русенецът споделя по-късно, че дълго се е чудел какво да прави с огромната печалба. Най-напред той дава невиждано щедри почерпки, после и за благотворителност. Друга част от парите отиват за нова кола и къща. С останалото отваря студио за красота и здраве, което обаче работи само 6 месеца.<br /> <br /> &ldquo;Най-голямата ми грешка беше, че вложих парите в бизнес, от който не разбирах нищо. Така изгубих всичко и фалирах. Сякаш над мен тегнеше проклятие&quot;, разказва Тодор. След провала на начинанията му всичко в живота му тръгва надолу. Мъжът два пъти оперира краката си и сега живее с две изкуствени тазобедрени стави. Беда застига и сина му, който по чудо е спасен след тежка катастрофа. Купеният с парите дом изгаря при пожар.<br /> <br /> Всичко това обаче не отказва Тодор от вълнението да се бори за големите пари от някой джакпот. Той мечтае да си подари пътешествие с кораб.<br /> <br /> Вярата в тотощастието крепи Бонев, но не и роднините на друг милионер. Те са направо отчаяни от прекалено суровата си участ.<br /> <br /> Всичко започва с един фиш за стотинки, пуснат от продавача на семки Валентин Илиев-Апти. Сферата &quot;изплюва&quot; числата в него и отрежда на Апти 318 млн. неденоминирани лева през 1997 г. Семейството му е убедено, че мизерията остава зад гърба им и ги чакат охолство и лукс. Но те жестоко се лъжат. За 6 години Апти профуква всичко и трупът му изплува в Марица.<br /> <br /> Но семкаджията изживява своите мигове на новобогаташ. Купува къща, бял мерцедес и златен ролекс. После губи всичко в един ден. Предната вечер е тежкар, а на сутринта отново е голтак. Съседи разкават, че бодигардовете, които е наел да го пазят, взели част от парите му насила.<br /> <br /> Кражбата се отразява тежко на семкаря. Той отслабва с 30 кг и се поболява. Накрая изчезва и намират тялото му в реката. В махалата се говори, че са го убили при изтезание да каже къде си крие парите. Според други е натрупал дългове и кредитори са му видели сметката. Вдовицата му Ана пък се кълне, че сега би върнала милионите на тотото<br /> <br /> &quot;Нищо хубаво не видяхме от тия пари. Той и едно златно пръстенче не ми купи. Сега живея със 130 лева. Страшно тежко ми е&quot;, проплаква Ана. Тя не може да прости на покойника, че е профукал печалбата.<br /> <br /> Със същата завидна скорост харчи и Георги Илиев. Той не е от Крън, а от Трън. Пуска фиш заедно с братовчед си, без да се надява на шанса си. До онзи ден братовчедите живеят в големи лишения. И чудото става.<br /> <br /> &ldquo;Печалбата ни беше точно1 милион и 32 000 лева. Никога не съм вярвал, че ще имам толкова пари накуп. Това бяха едни от първите милиони, които даваше тотото. Преди това сумите бяха по-малки&rdquo;, спомня си Георги, когото печалбата заварва като общ работник в завод &ldquo;Ерма&rdquo;.<br /> <br /> И братовчедите се впускат в неспирни гуляи, за които харчат огромни суми. Те живеят почти като във филма &ldquo;Господин за един ден&rdquo;.<br /> <br /> &ldquo;Отидохме с баджанака в София да си вземем печалбата. Обясниха ни, че според правилника на тотализатора в брой могат да ни изплатят 32 000 лева. Останалите пари щяха да ни бъдат преведени по банков път. Отидохме до банката със служител от тотото, оформихме документите и прибрахме парите в брой. Почнахме да се черпим още по пътя за вкъщи. В което и заведение да влезехме,<br /> <br /> поръчвахме от най-скъпите напитки и мезета. Някак си се добрахме до Брезник и там пак заседнахме в ресторанта. Идва сервитьорката и ме пита: &quot;Какво желаете?&quot; Замислих се и реших: &quot;Давай по едно от всички неща, дето имате в менюто!&quot; Ама как така по едно&quot;, чуди се тя. &quot;Ами така! Първо носиш по една от всички супи. После по една от всички салати. След това минаваме на мезетата, даваш и от тях по едно от всички. После ястията и накрая десертите. И да не пропуснеш, че искам и по една от всички видове ракии, уискита и т. н.&quot;, разказа Георги. Двамата ядат, пият и се веселят цяла нощ, а след това се опитват да се върнат към обичайното си ежедневие. Гошо пак тръгва на работа в &quot;Ерма&quot;. Цял Трън му се чуди как така милионер мете халетата на завода. Тогава се ражда и прякорът му Гошо Милионера. Илиев си го носи и до днес, години след като печалбата е била похарчена до стотинка.<br /> <br /> &quot;Изведнъж се сдобих с много приятели, като взех парите. Всички ме тупаха по рамото и ми се пишеха близки. Хиляди левове раздадох назаем. Още не са ми ги върнали. Няма и да ги видя, но не съжалявам. Бяха само купони, купони, купони. И всичко плащахме аз и баджанакът. Купувахме и телевизори. Тогава бяха много по-скъпи от сега. На мен ми струваше 8000 лева. Видеото, и то още няколко хилядарки. От много неща имахме нужда вкъщи, защото си бяхме сиромаси. Ами ние даже ютия нямахме да се изгладим&quot;, разказва Георги.<br /> <br /> Той решил да купи и апартамент, но тази инвестиция оцелява само няколко месеца. Налага се Гошо Милионера да го продаде за същата сума, за която го е купил. Животът му обаче продължава с познатия весел ритъм.<br /> &nbsp;