Преуспяващият лекар, който се върна от Германия, издържа само 2 месеца в наша болница

Болни са връзвани за леглата, въпреки че са в съзнание след излизане от упойка, разказа пред bTV доц. Генчев.<br /> <br /> От болница &quot;Света Анна&quot; казаха, че ще пуснат жалба до Българския лекарски съюз &quot;във връзка с неверните твърдения на доцент Генчев за лошо отношение към пациентите&quot;, пише &bdquo;Стандарт&rdquo;.<br /> <br /> &quot;Лекарите да оперират пациенти, без да е нужно, е един световен феномен&quot;, каза докторът. &quot;Това е може би и една от причините защо исках да имам собствена клиника. Просто защото по цял свят движеща сила стават все повече финансовите резултати и все по-малко резултатите, които показваме като лекари. Това е нещо, което на мен ми е пречело и което съм искал да променя и това може би е било основната причина да искам да съм началник на клиника&quot;, твърди доцентът.<br /> <br /> Според него се случили три неща в болница &quot;Св. Анна&quot;, които направили промяната абсолютно невъзможна.<br /> <br /> &quot;Първото нещо, което е - бяха ми отнети всички възможности да контролирам назначаването и израстването на персонала. Могат да бъдат назначавани хора без мое знание и одобрение, могат да бъдат повишавани хора в длъжност без мое знание и одобрение и това означава, че аз практически нямам никакъв контрол над персонала.<br /> <br /> Второто нещо - бе ми отнето правото да вземам крайното решение за това как един пациент ще се лекува. Като началник клиника вие имате право да кажете, особено в спорни ситуации:&quot;Ние ще направим това&quot;. Две седмици преди да напусна, беше назначен ръководител на клиниката, аз бях началник, той беше методичен ръководител на клиниката, и при първото ни общо посещение при пациент бяхме на различно мнение и тогава разбрах, че няма как това да продължи по този начин&quot;, казва доцент Генчев. <br /> <br /> Третото нещо, което преляло чашата на търпението му, било нечовешко отношение от страна на лекари към пациенти. Той разказа как е намерил 65-годишна жена с мозъчна операция да лежи в пълно съзнание вързана.<br /> <br /> &quot;Тя ме молеше да я отвържа. Опитах се да накарам персонала да я отвърже и те дълго време ми отказваха. Аз водих може би един час битка с тях, докато това се случи.&quot;, казва докторът.<br /> <br /> По думите му едва ли връзването е било с медицинска цел при пациент с ясно съзнание, който иска да бъде развързан. &quot;В Германия, ако влезете в едно такова отделение, вие не виждате нито един пациент вързан&quot;, допълни доцентът.<br /> <br /> &quot;Връзването на пациенти очевидно е практика, което мен много ме натоварваше. Стигна се до там, че аз до такава степен се притесних, че престанах да си оперирам пациентите в клиниката, ходих по частни болници да оперирам мои пациенти. Тогава разбрах, че всичко се обезсмисля - как може аз като началник клиника да искам да оперирам пациенти в една частна структура. Звучи като губене на време&quot;. <br /> <br /> Лекарят споделя още, че екипът, с който е работил в болница &quot;Св. Анна&quot;, е бил страхотен. Според него проблемът е в организацията, няма ред. &quot;Всичко се свежда до това. За парите, които даваме, можем да получим по-добро здравеопазване. Премиерът най-вероятно е прав, че изтичат някъде пари&quot;, коментира доцентът.<br /> <br /> Доц. Генчев каза, че ще остане да работи в България, ще развива частната си практика, където вече никой не може да му каже какво ще прави.<br /> <br /> <br /> Брат му е автор на стъкления купол на Ларгото<br /> <br /> Доцент Марин Генчев има брат близнак - архитект Христо Генчев, който е работил във Великобритания и Австрия, а сега има проектантска фирма тук. Архитектът е завършил техническия университет във Варна, но е работил в чужбина. Негово проектантско бюро за фасади и външни конструкции стои зад проектирането на сградите на музея на БМВ в Мюнхен, международния изложбен център в Абу Даби, разширението на Британския музей, олимпийското село в Лондон, библиотеката на Виенския университет по икономика и бизнес. Фирмата му беше избрана да направи нов проект за стъкления купол, който бе поставен на Ларгото между Президентството и Министерския съвет в София.<br /> <br /> Крушката си има опашка, родолюбието - също. Тази българска поговорка важи с пълна сила за близнаците Генчеви и по майчина, и по бащина линия. Баща им архитект Христо Генчев е един от най-изявените урбанисти, изследователи и учени у нас. 81-годишният габровец е доктор на техническите науки с диплома от университета в Грац. <br /> <br /> В зората на демокрацията, през 1992 г., дори е бил кандидат за вицепрезидент на България в екип с Димитър Попов. Една от причините за неуспеха му вероятно е, че никога през живота си не е членувал в политическа партия. Баща му е лекар, а майка му - учителка, родена и израснала във Виена. Там се запознали. След като завършва образованието си в Италия, на връщане баща му се отбива в столицата на Австрия и се вижда с дама, с която са си кореспондирали. Пламва романтична любов. Семейството се премества в София, когато синът им Христо трябва да се запише в гимназията. После започва да следва архитектура, прави докторска дисертация в Грац и оттам тръгва кариерата му.<br /> <br /> На разкопките на източната порта на Сердика се запознава с Елена Петрова, за която се омъжва. Тя завършва архитектура в София, учи реставрация в Рим и история в София. Дядото на съпругата на арх. Генчев-старши - арх. Елена Петрова-Генчева, по бащина линия е известният столичен хирург Асен Петров. На 3 юли 1895 г. той оказва първа помощ на ранения на 100 метра от къщата му в София министър-председател Стефан Стамболов. Лекарят е завършил гимназия в прочутия тогава лицей &quot;Свети Сава&quot; в Букурещ и медицина в Монпелие. По-късно специализира хирургия в Париж и Виена. Д-р Петров се завръща в България и в продължение на 25 г. ръководи хирургичното отделение на Александровската болница.&nbsp;