Пловдивчанинът Георги Ананиев изпрати отворено писмо на президента Росен Плевнелиев. Той напомня на държавния глава за българските герои и призовава да не се смесват фактите. По думите на мъжа при честванията на годишнината от Априлското въстание се е получил зверски гаф. "Славният град Клисура беше забравен, а славният Път на Априлци беше смесен със славния Път на Ботевата чета", пише мъжът, цитиран от "Марица".
&quot;Във връзка със 140-ата годишнина от въстанието във Военна академия бе открита Алея на славата. В нея бяха положени урни с пръст от Копривщица, Панагюрище, Батак, Перущица и Враца. Кметицата на Клисура Генка Тодорова също пристигна в София, но бе върната от служител на Академията с обяснението, че градчето не е включено в списъка. <br /> <br /> Това е кощунство. Всички участници в инициативата извървяха пътя на Кървавото писмо, но забравиха града на Боримечката, Никола Караджов и героите от Зли дол, пише Ананиев. Според него, ако Паисий би имал възможност да продължи своята История на България до събитията от Април 1876, щеше да добави две глави - за пътя на Кървавото писмо, неизменно свързан с Клисура, и този на Ботевата чета&quot;.<br /> <br /> &quot;Уважаеми господин Президент, <br /> <br /> Пише Ви един българин, участвал на 1 май 2016 г. заедно с други родолюбиви българи във възпроизвеждането на събитията отпреди 140 години в един от емблематичните градове от Априлската епопея - Клисура. <br /> <br /> Десетина дни по-рано, на 20 април, във Военната академия &bdquo;Г.С.Раковски&ldquo; на Алеята на героите бяха поставени урни с пръст от пет селища символи на Априлското въстание от 1876 г. - Копривщица, Панагюрище, Батак, Перущица и Враца. <br /> <br /> Ако Паисий Хилендарски можеше да прочете новините от това събитие, той би научил за думите на вицепрезидента Маргарита Попова, която казва в словото си на този ден: &bdquo;Да не позволяваме да бъде подменяна историята &hellip;&ldquo;. <br /> <br /> Хилендарският монах със сигурност би подкрепил казаното, но би добавил: &bdquo;Да не позволяваме историята да се забравя и да не позволяваме в историята да се смесват фактите&ldquo;. <br /> <br /> Защото на този ден - 20 април 2016 г., историческият, борческият, славният град Клисура беше забравен, а славният Път на Априлци беше смесен със славния Път на Ботевата чета. <br /> <br /> Ако Паисий Хилендарски би продължил написването на своята История на България до събитията от 1876 година, той би написал две глави: една за пътя на Кървавото писмо и една за пътя на Ботевата чета. <br /> <br /> Защото тези два пътя хронологически и географски сe отличават един от друг, като всеки един от тях заема своето достойно място в общия исторически път на България към Свободата. <br /> <br /> Описвайки Априлската епопея, Хилендарският монах би започнал с Копривщица и Кървавото писмо, а после би наредил Клисура (второто въстанало селище през април 1876), Панагюрище, Батак и Перущица... <br /> <br /> Паисий никога не би пропуснал да спомене Клисура редом до Батак по жертви и пепелища от тези героични и трагични дни в българската история. <br /> <br /> Паисий никога не би пропуснал да постави редом до подвига на перущенеца Кочо Честименски, подвига на клисурката Цана Козинарова, предпочела да се хвърли с децата си в дълбокия кладенец, но да спаси българската си чест от посегателствата на поробителя. <br /> <br /> Паисий никога не би подминал позициите на Зли дол над Клисура, където е създадена Първата българска батарея. <br /> <br /> Паисий никога не би забравил страховития глас на Боримечката и неговата несъкрушима увереност, че поробителите могат да бъдат победени. <br /> <br /> Паисий никога не би подминал шестдневните неравни, епични боеве на клисурци, ръководени от Никола Караджов, един от най-достойните водачи на Априлското въстание, положил собственоръчно подписа си под Кървавото писмо. <br /> <br /> А след това - за великия Ботев и Околчица - Паисий би отворил нова глава&hellip; <br /> <br /> Защото те също имат своето достойно място в Алеята на героите, но в едни последвали Априлската епопея, не по-малко епични и героични моменти от българската история&hellip; <br /> <br /> Уважаеми господин Президент, ако се вслушате в думите на гранитните монументи на изображенията горе, ще чуете как Хилендарския монах казва: <br /> <br /> - Гласът на Боримечката не трябва да спира да кънти през вековете, а героична Клисура да заема своята достойна позиция в Алеята на героите&hellip; <br /> <br /> А после ще чуете как поетът революционер подкрепя думите на монаха, като казва: <br /> <br /> - Прав си, брате Паисий, досущ както е написано в родното ми училище в Калофер: &bdquo;Едно място за всяко нещо и всяко нещо на мястото си&ldquo;. <br /> <br /> Уважаеми господин Президент, <br /> <br /> Гласовете на Боримечката, на Паисий, на Ботев, на майка България не Ви молят, те настояват да не допуснете Кладенецът на честта да се превърне в Кладенец на забвението&hellip; <br /> <br /> Те са убедени и вярват, че Президентската институция е способна да възстанови достоверността на историята, за да заеме град Клисура своето достойно място на Алеята на героите! <br /> <br /> Ние, участниците във възпроизвеждането на 140 години от Априлската епопея, възнамеряваме да открием подписка под наслов &bdquo;Да съхраним достоверно паметта на героите на България!&ldquo; и ведно с всички други родолюбиви българи ще настояваме отново и отново пред Вас и обществеността, докато историческата истина не възтържествува&hellip; <br /> <br /> С уважение: Георги Ананиев, май 2016 г. <br /> <br /> Гр. Пловдив&nbsp;