От най-древни времена по време на битки всяка страна се стараела да унищожи предводителя на противниците си с цел да внесе страх и несигурност в нейните войски и население. Това обаче не винаги сработвало, например по време на битката при Косово поле (1389 г.) сръбският велможа Милош Обилич проникнал в шатрата на емира Мурад І и го убива, но това само сплотява духа на турците за победа.
Нагласите на Сталин и Хитлер по времето на Втората световна война отначало не излезли от общата матрица на поведение и това било доста логично, защото и двамата лидери ръководели държавите авторитарно и смъртта на всеки от тях можела в някаква степен да внесе смут в държавата и да подкопае духа на решимост за победа.<br /> <br /> Комбинацията на германците е наивна почти като сценарий на съвременен американски екшън: Предалият се съветски офицер Пьотр Таврин е обучаван година от Абвера и прехвърлен зад фронтовата линия, като трябвало да отиде в Москва и да издебне Сталин, за да го застреля. &bdquo;Елементарно, Уотсън!&rdquo; &ndash; би казал Шерлок Холмс.<br /> <br /> При съветските тайни служби нещата са в развитие според хода на войната. Първото покушение над Хитлер е замислено още през 1941 година, когато нацистките войски приближават Москва. Съветското разузнаване напълно основателно предполага, че ако Москва бъде превзета, Хитлер, също като Наполеон, ще се изкуши да влезе в столицата. В разузнаването постъпва информация, че Хитлер е разпоредил да бъде направен тържествен парад &ndash; дори вече били определени частите, които трябва да дефилират по Червения площад, печатали се покани и пропуски.<br /> <br /> За фюрера е подготвено възмездие. Създадени са специални диверсионни групи и са предвидени различни варианти на операцията. Москва обаче устоява и на Хитлер му се разминава.<br /> <br /> Втора възможност за ликвидиране на Хитлер се очертава през 1942 година, когато става известно, че той през цялото лято ще бъде в полевата щаб-квартира &bdquo;Верволф&rdquo; край Виница в Западна Украйна.<br /> <br /> Сталин дава съгласието си операцията да бъде организирана от опитните чекисти Павел Судоплатов и Виктор Илин. А самото покушение е възложено на командира на диверсионен отряд в тила на немците Дмитрий Медведев (по-късно герой на Съветския съюз). Планът обаче е прекалено сложен и с многобройни варианти, при това липсва много от необходимата информация за точното разположение на обектите във &bdquo;Вълчето леговище&rdquo;, на системата за охрана и отбрана. Замисълът не е осъществен.<br /> <br /> Вторият конкретен атентат е замислен тайно от Сталин &ndash; решават да го зарадват с конкретни резултати. Сега се насочват да пробият близкото обкръжение на Хитлер с многоходова комбинация. Първото звено е Всеволод Блюментал-Тамарин, син на известна руска актриса. Той е талантлив, но не чак като майка си, и амбициозен, счита се за недооценен. Затова преминава към немците и започва да им сътрудничи, като чете по радиото призиви към войниците от Червената армия да се предават. Този Всеволод бил женен за Инна Лашчилина, а нейният брат пък бил женен за актрисата Августа Миклашевска - тя имала голям син Игор, който служел в армията, бил шампион по бокс в Ленинградски военен окръг и надежден като човек.<br /> <br /> Чекистът Виктор Илин замисля рискована, но осъществима комбинация да прехвърли Игор в Германия. Там той трябвало да намери свако си Всеволод, и се надявали да го приеме като родственик и сродна душа. По-нататък Игор трябвало да реализира подсигурени му от Илин подстъпи към Хитлер. <br /> <br /> Илин подготвя Игор Маклашевски в продължение на половин година за тази свръхотговорна задача, след което го прехвърля през фронтовата линия. Младият мъж веднага се предава на немците и заявява, че иска да им сътрудничи. Те не му вярват и правилно допускат, че е съветски агент, дори позоваването на свакото не му разчиства веднага пътя към Берлин.<br /> <br /> Игор е подложен на изтезания, водят го дори на мним разстрел. Удържа. Накрая го пускат при свако му Всеволод и леля му Инна. Те го приемат добре, въвеждат го в своя кръг от приятели и познати. Младият мъж бързо влиза в новата роля, ходи в &bdquo;Източния комитет&rdquo;, общува с власовците. Особено му помага боксът, като удържа няколко победи на ринга. Дори се харесва на гордостта на немската нация световния шампион по бокс Макс Шлелинг, който му подарява своя фотография с доброжелателен надпис. Това е знак на доверие и признание, че го приемат за свой.<br /> <br /> След като Игор Миклашевски добре се легализира, дошло време да потърси подстъпа към Хитлер, чийто адрес му дал преди това Илин. Там живеела световно известната актриса Олга Чехова. Тя пристигнала в Германия още през 1921 година, направила блестяща кариера и станала любимка на Хитлер, Гьоринг и Гьобелс.<br /> <br /> Впоследствие имало най-противоречиви мнения дали Чехова действително е сътрудничела на руското разузнаване. Но самият факт, че чекистът Илин дал нейният адрес на Игор и че тя не го е предала, а му е помогнала, говори сам по себе си.<br /> <br /> Миклашевски редовно чрез &bdquo;пощенската кутия&rdquo; докладва за напредването на сценария. Всичко върви почти блестящо. Неочаквано самият Сталин забранява операцията.<br /> <br /> Наркомът по държавна сигурност Всеволод Меркулов и Виктор Илин отиват при Сталин във вилата му в Кунцево, за да му съобщят за подготвяната от тях операция, която вече отива към финализиране. Неочаквано Сталин ги отрязал: &bdquo;Това не трябва да се прави.&rdquo;<br /> <br /> Двамата чекисти остават като гръмнати, защото Сталин никога не бил отменил предишната си санкция относно Хитлер. Но на Върховния Главнокомандващ не можело да се задават въпроси. За всеки случай те продължават подготовката на Миклашевски.<br /> <br /> През 1944 година Меркулов и Илин отново поставят въпроса пред Сталин, но той пак казва: &bdquo;Хитлер не трябва да се премахва!&rdquo; Този път Меркулов се престрашава да попита защо.<br /> <br /> Сталин пояснява: &bdquo;Хитлер ни е нужен за пълния разгром на Германия. Докато е жив, той няма да отиде на сепаративно споразумение със Запада. На свой ред нито САЩ ,нито Англия ще сключат сделка с управляващите, докато на кормилото е Хитлер. Друга работа е, ако Хитлер изчезне. Възможно е властта да премине у Гьоринг или у Папен, с които западните държави могат да се сговорят. А на нас това не ни е изгодно, ние сме близо до пълния разгром на Германия. Затова не закачайте Хитлер!&rdquo;<br /> <br /> Така от стратегически съображения Сталин пощадява Хитлер. След снемане на задачата Игор Миклашевски се завръща през Франция в родината си и е награден с орден &bdquo;Червено знаме&rdquo;. Самата Олга Чехова след войната посещава Москва, дори написва мемоари &bdquo;Аз нищо не крия&rdquo; и почива през 1980 година на 93 години.<br /> <br /> <strong>Екип на БЛИЦ</strong><br /> &nbsp;