В България един от най-тачените светци е св. Георги. 171 356 българи носят неговото име. Църквата го е нарекла Победоносец, изобразяват го на иконите като воин. Но има още трима светци - негови съименници. Техните имена са свети Георги Софийски Стари, св. Георги Софийски Нови и св. Георги Софийски Най-нови, пише "Стандарт".
<a href="https://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/i_islyamat_pochita_pobedonosets-331819.html" target="_blank"><strong><span style="color: rgb(153, 51, 0);">Ето и техните истории</span></strong></a>.<br /> <br /> <strong>В Светите земи на 5 култови места се покланят и християни, и мюсюлмани</strong><br /> <br /> Св. Георги живял по времето на римския император Диоклетиан Речник (284-305 г.). Още юноша, Георги постъпил на служба в императорската войска и едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун (началник на легион). <br /> <br /> Бил красив, умен и способен младеж и императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че е християнин. По това време срещу тях били повдигнати люти гонения: залавяли ги, затваряли ги в тъмница и ги подлагали на страшни мъчения. <br /> <br /> Понеже младият Георги бил наследил от покойната си майка голямо богатство, наредил робите да бъдат освободени, а имотът и парите - раздадени на бедните. Така се подготвил за велик подвиг в името на Господ Иисус Христос.<br /> <br /> Явил се в двореца в Никомидия, столицата на тогавашна Витиния, и смело защитил християнската вяра. Напразно бил увещаван от императора да се откаже от Христа. <br /> <br /> Заради твърдата му вяра бил подложен на различни мъчения: слагали огромен камък върху гърдите му, връзвали го гол на дървено колело с набити пирони, държали го три дни в яма с негасена вар, обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях, давали му да пие силни отрови. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения.<br /> <br /> <strong>Сам Господ Бог му се явил и с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от императора, Георги отговарял: &quot;По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз - да понасям мъченията&quot;. </strong><br /> <br /> Мнозина, като видели твърдостта на Георги, повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил да бъде посечена с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух. <br /> <br /> При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 година.<br /> <br /> Голяма е почитта на нашия народ към светеца и не напразно една от най-големите български светини - издигнатият и населяван от българи манастир на Света Гора (9. в.) носи името &quot;Св. Георги&quot;.<br /> <br /> <strong>Стотици са църквите и манастирите, издигнати от българските царе и велможи, посветени на св. Георги, като по-известните от тях са Кремиковският, Гложенският, Белащенският, Поморийският, Букуровският, манастирът &quot;Св. Георги&quot; до Скопие и много други. <br /> <br /> Във всеки от тях се съхраняват многобройни реликви, свидетелства за проявената от светеца молитвена помощ към християните.</strong><br /> <br /> Св. Георги е толкова популярен, че се радва на особена почит дори и в исляма. Св. Георги (араб. Джирджис, Гиргис, познат също и като Ел Худ, Ал Хадр, Ал Хадир), се явява един от главните некоранични герои и светци на исляма. <br /> <br /> Ислямските му жития удивително повтарят някои от гръцките и латински версии на житието на светеца с тази разлика, че действието в повечето от тях се развива няколко века по-късно, по времето на Мохамед. <br /> <br /> Една от най-ранните версии, засвидетелствана от Ат Табари (9. в.) обаче говори, че св. Георги е бил ученик на един от апостолите на пророк Иса (Иисус Христос - в исляма Христос е само пророк, макар и най-големият). Св. Георги се опълчил срещу издигането на статуя на Аполон от царя на Мосул - Дадан. За тази своя постъпка той бил жестоко измъчван и многократно умъртвяван, но Бог винаги го възкресявал.<br /> <br /> Император Йоан Кантакузин (14. в.) свидетелства, че по негово време съществували няколко мюсюлмански храма в чест на св. Георги. <br /> <br /> За същото свидетелства пет века по-късно и пътешественикът Дин Стенли. Днес в Светите земи има около 22 култови места, свързани с името и личността на св. Георги, от тях 5 са обект на поклонение както от християни, така и от мюсюлмани, а 9 са свързани само с мюсюлманско почитание.<br /> <br /> Паметта на св. Георги се чества от славянските и западните инославни църкви съответно на 23 април по нов стил и 6 май - по стар стил, т. е. за тях празникът е неподвижен. Българската православна църква е съхранила по едно интересно стечение на обстоятелствата стария стил за празника - 6 май. В Йерусалим, Гърция, Кипър, на Света гора и в другите гръкоезични църкви празникът е подвижен. <br /> <br /> Руската православна църква чества също и 3 ноември като празник на светеца. Това е денят, в който е осветен мартириумът на св. Георги в гр. Лид по времето на император Константин Велики (Ж 337 г.) и са пренесени мощите на св. Георги в него. <br /> <br /> Интересно е, че в Египет, в коптската църква, която почита св. Георги като &quot;принц на мъчениците&quot;, паметта му се чества на 23 паремат от коптския календар, което е 1 май. Коптите също празнуват освещаването на първия храм - мартириум, посветен на мъченика, но на 10 юни.<br /> <br /> <strong>Турците посекли в Одрин св. Георги Софийски Стари</strong><br /> <br /> Св. Георги Софийски Стари е един от многобройните мъченици за вярата от първите години на турското робство. Той е и един от малцината, за които са запазени писмени свидетелства. За жалост, житието му, написано от неизвестен автор, не е запазено. То е достигнало до нас само в гръцки препис.<br /> <br /> Св. Георги се родил през 1407 година в София. В християнската вяра и благочестие го възпитали родителите му. Хубавият млад мъченик Георги бил с военен чин - в турската или византийската войска, житиеписецът не пояснява.<br /> <br /> По примера на своя молитвеник и закрилник св. Георги Победоносец, изпълнявал достойно войнишката си служба и получил знака на голямо отличие.<br /> Когато навършил 30 години, се озовал в завзетия от турците град Одрин. <br /> <br /> &quot;Който някога беше блажен град, защото имаше християнско население, а сега е нещастен, защото гъмжи от заблуда, както преди, когато го владееше нечестивия род на езическите елини&quot;, уточнява житиеписецът.<br /> <br /> Там на 26 март 1437 година мъченикът Георги пострадал заради искрената си вяра в Господ Иисус Христос. Как станало това?<br /> <br /> Турчин оръжейник, при когото св. Георги отишъл да му оправи лъка, похулил християнската вяра. Уверен в безкрайния блажен живот с Бога, св. Георги без страх изповядал и защитил вярата си. Турците го заловили, увещавали, заплашвали и жестоко измъчвали. Осъдили го на смърт - първо го проболи с нож, а после го изгорили на клада.<br /> <br /> От житието на друг софийски светец - Георги Нови Софийски, се разбира, че мъченическият подвиг на св. Георги Софийски е бил известен в родния му град.<br /> <br /> <strong>Тялото на св. мъченик Георги Софийски Нови оцеляло в клада</strong><br /> <br /> Св. мъченик Георги Софийски Нови се родил от благочестиви родители българи Димитър и Сара в градеца Кратово, Македония. След като бил научен да чете и пише, той усвоил занаята златарство. <br /> <br /> Като останал без баща, красивият и умен юноша бил принуден да избяга в големия град София, защото на турците било по-лесно в малкия град да го вземат насила в своята вяра и в еничерската войска. <br /> <br /> Но и тук завистливото око на турците скоро открило редките качества на неговата външна и вътрешна красота, затова те изпратили при него един свой книжник уж с поръчка, а всъщност да поведе разговор с него по въпросите на вярата. <br /> <br /> Георги, макар да бил само на 18 години, със своите умни въпроси и отговори заставил своя посетител да млъкне засрамен. Тогава турчинът се върнал при ония, които го изпратили, и казал, че този човек е опасен за мохамеданството и насила трябва да бъде потурчен.<br /> <br /> Кадията (съдията) повикал Георги уж за поръчка. Като го видял, той бил поразен от неговата изключителна красота. <br /> <br /> Отново започнал разговор за вярата и младият християнин добре съумял, от една страна, да защити християнството, а от друга - неопровержимо да докаже тъмнотата на мохамеданството. <br /> <br /> Присъстващите турци силно се озлобили и отвели Георги в затвора. Свещеникът, в чийто дом св. Георги пребивавал и при когото се изповядвал, успял да се добере до него, за да му вдъхне твърдост.<br /> <br /> Когато за втори път бил повикан пред съда, мъченикът така се защитил с доказателства от двете вери, че кадията не го намерил за виновен в нищо. <br /> <br /> Обаче не бил в състояние да го защити от своите разярени единоверци, поради което го предоставил в техни ръце. Тогава те повели Георги към градската стъгда, гдето запалили голям огън и хвърлили мъченика с вързани ръце. <br /> <br /> Когато връзките изгорели и ръцете се освободили, той започнал да се кръсти и да се моли, като накрая казал: &quot;Господи Иисусе Христе, в Твоите ръце предавам духа си!&quot; Тогава един разярен турчин го ударил по главата с дърво и той паднал мъртъв. Това станало на 11 февруари 1515 година.<br /> <br /> Колкото и да се стараели турците да изгорят на прах тялото му, това не им се удало: дървата изгаряли, а тялото оставало цяло! <br /> <br /> През нощта някой от християните тайно донесъл тялото на мъченика в древната църква &quot;Св. Марина&quot; (тя се намирала в двора на днешната Софийска митрополия), гдето и го погребали тържествено, след като получили благосклонното разрешение на кадията. <br /> <br /> Житието му било съставено от софийския свещеник поп Пею, чието име останало в акростиха на канона и в чийто дом пребивавал св. Георги. Както свидетелства житиеписецът на св. мъченик Николай Софийски - Матей Граматик, подир някое време светите мощи на мъченика Георги били поставени в някоя от софийските църкви (може би същата &quot;Св. Марина&quot;) за общонародно поклонение. Сега не се знае къде се намират те. Една част от тях сега се съхранява в Драгалевския манастир &quot;Св. Богородица&quot;, а друга - в Рилския манастир.<br /> <br /> <strong>Св. мъченик Георги Софийски Най-нови останал нетленен на бесилото</strong><br /> <br /> Св. мъченик Георги Софийски Най-нови се родил в София от знатни родители българи Иван и Мария. Нарича се &quot;Най-нов&quot; за разлика от другия мъченик Георги Софийски Нови, чиято памет се празнува на 11 февруари.<br /> <br /> Юношата Георги се научил да чете и пише и любимо негово занимание било да чете Светото Писание. На 25 години той останал без баща. <br /> <br /> Понеже момъкът се славел с необикновена красота и добродетелност, турците - както обикновено постъпвали в такива случаи - пожелали да го привлекат към мохамеданската вяра. Като не успели да постигнат това с лицемерна благост, те насила навили на главата му чалма и го провъзгласили за мохамеданин. <br /> <br /> Оскърбеният Георги хвърлил на земята натрапената му чалма и я стъпкал.<br /> Тогава озлобената мохамеданска тълпа го предала на кадията. Нито съблазнителните обещания за високо служебно положение, нито жестоките мъчения не могли да сломят непоклатната твърдост на неговата християнска вяра. <br /> <br /> Съдията заповядал да режат тялото му на ивици от главата до нозете и получените рани да бъдат обгаряни със запалени свещи, от което тялото на мъченика така пламнало, че не се виждало лицето му. Но всички усилия се оказали напразни.<br /> <br /> Последвала окончателната присъда на съдията - Георги да бъде обесен на главната стъгда в тогавашна София, където имало пещ за топене на желязна и медна руда.<br /> <br /> Заповедта гласяла още - тялото му да остане на бесилката три денонощия, за да започне да се разлага, та да бъде оборена вярата на християните в нетленните мощи на светиите и във възкресението на мъртвите. Обаче, изтощен от страдания, страдалецът умрял в ръцете на палачите преди да го обесят.<br /> <br /> Въпреки това те го окачили на въжето, за да изпълнят присъдата.<br /> <br /> Три денонощия тялото висяло на бесилката, без да настъпи разлагане, а напротив - по стъгдата се носело необикновено благоухание от светите мощи на мъченика. Майка му седнала под бесилката и прегърнала в скута си нозете на сина си. Така тя прекарала трите денонощия. Обесването станало на 26 май 1530 година.<br /> <br /> Подир изтичането на присъденото време кадията предал тялото на мъченика да бъде погребано по християнски и това било извършено тържествено от тогавашния софийски митрополит Йеремия в църквата &quot;Св. великомъченик Георги Победоносец&quot;. <br /> <br /> Сега тези мощи са в неизвестност. Майката на мъченика починала на 40-я ден от смъртта на Георги и била погребана при нозете на сина си.<br /> <br /> През 2015 г., след седемдесетгодишно прекъсване бе възстановено литийното шествие в чест на св. Георги Софийски Най-нови. Възвръщането на традицията бе по идея на вярващи лекари от Александровска болница, в която се намира и параклис в чест на светеца, на миряни и духовници от столицата. <br /> <br /> Литийното шествие всяка година ще тръгва от парка на Александровска болница и ще продължава до Ротондата св. Георги в центъра на столицата, където е бил погребан св. Георги Софийски Най-нови.<br /> <br /> <strong>Върши чудеса по детска молба</strong><br /> <br /> Древната малоазийска област Пафлагония (днешна северна Анатолия, Турция) е известна с преданията за чудеса, свързани със свети великомъченик Георги Победоносец. <br /> <br /> Можем да си припомним историята за пленения от български войници (при победата на българските войски над византийската армия при Анхиало и Катасирти през 917 г.) пафлагониец, принуден да слугува в дома на богат българин. <br /> <br /> Един ден, докато носил съд с вода към втория етаж на къщата, младежът изневиделица бил грабнат от св. Георги на кон и бил отнесен в родния му град в Пафлагония, където родителите му отслужвали панихида, тъй като мислели сина си за загинал.<br /> <br /> Това е онзи малък човек с кана вода в ръка, седнал отзад на коня, който може да се забележи изобразен на някои от иконите на св. Георги.<br /> <br /> Една друга история за чудо, също от земите на Пафлагония, разкрива как една молитва към светеца, провокирана от детско желание, води след себе си изненадващо големи последствия по Божия промисъл. <br /> <br /> В един град в малоазийската област имало църква, посветена на св. Георги, която обаче била изоставена и порутена, а местните жители били твърде бедни, за да могат да я въздигнат от руините и да възвърнат предишната й слава. <br /> <br /> Около мястото на изоставената църква се събирали много деца, които прекарвали времето си в игри. Измежду тях имало момче, което било доста срамежливо, другите все го надвивали в игрите и го подигравали за това, което много го огорчавало. Един ден с насълзени очи, в порутения храм то се обърнало към св. Георги с по детски наивна молитва: <br /> <br /> &quot;Моля те, свeти Георги, помогни ми и аз да победя поне веднъж в някоя игра и ще ти донеса в църквата чудна питка, каквато само мама може да направи&quot;. И ето, че детето започнало да печели една след друга детските игри. <br /> <br /> Сияещо от радост, то бързо изтичало при майка си и я помолило да направи питка в дар на св. Георги. Трогната от молбите на детето, но и с голяма почит към светеца, майката приготвила вкусна питка, а синът й изтичал до храма, за да я остави пред олтара още топла.<br /> <br /> Минавайки оттам, няколко търговци влезли в църквата да се поклонят и изкушени от ухаещата питка, си казали, че на св. Георги не са нужни земни блага, затова ще изядат питката и ще оставят на нейно място тамян в чест на светеца.<br /> <br /> На тръгване обаче, достигайки до която и да било от вратите на храма, пред тях тя се превръщала в стена. Мъжете се уплашили, започнали да се молят на Бога и освен тамяна, сложили по една сребърна пара при олтара. Въпреки това обаче пътят им навън не се освобождавал. <br /> <br /> Тогава поставили и по една златна пара, но резултатът бил същият. Накрая всеки от тях оставил в храма по една пълна кесия с жълтици. <br /> <br /> Едва тогава успели да излязат от старата църква и да продължат по пътя си. С оставените от търговците пари, местните жители възстановили изоставения храм, а когато разбрали за станалото чудо, на помощ им се притекли и вярващи от цялата околност. <br /> <br /> Църквата върнала предишния си блясък, а мястото се прочуло с още чудеса, за да се покаже силата и славата на свети Георги с Божията помощ и за да напомня вечно, че чистотата на детската душа е основа за святост и ключ към Царството небесно.&nbsp;