Доклад на Валдайския клуб разкри каква ще бъде Третата световна война и участта на победените

Те определят като такива следните конфликти: конфронтацията на Русия и НАТО след събитията в Украйна, индиректната война в Сирия и Йемен между Иран и Саудитска Арабия, кризата в руско-турските отношения след свалянето на руския бомбардировач Су-24 и напрежението в Южно-Китайско море. Тези конфликти могат да възникнат внезапно: още в началото на 2015 г. НАТО незнайно защо се страхуваше от руско нахлуване в Прибалтика и никой не предвиди кризата в отношенията на Русия с друг член на НАТО &ndash; Турция. <br /> <br /> Високоточните оръжия и системите за противоракетна отбрана, смятат авторите на доклада Андрей Сушенцев /програмен директор на Фонда за развитие и подкрепа на Валдайския клуб/ и Майкъл Кофман /научен сътрудник на Института Кенън към Центъра &bdquo;Уилсън&ldquo;/, намаляват възпиращата роля на ядреното оръжие, но големи сухопътни операции са малко вероятни, а окупацията на противникови територии престава да бъде цел на войната: самата мисъл за окупация на Европа, Русия или Китай изглежда нелепа. Целта ще бъде изключването на противника от държавите на 21 век и изпращането му в 20 или дори 19 век. <br /> <br /> Първите удари в новата война ще се нанасят изключително по електронен път &ndash; в киберпространството, космоса и електромагнитния спектър за разрушаването на системите на управление на войските и най-важната национална инфраструктура. Същността на доклада е в това, че международните отношения се връщат в обратните епохи &ndash; чак до тази, която е предшествала Първата световна война /1914-1918/, когато са възникнали предпоставките за войни между великите сили, заявява Кофман и добавя, че те са искали да покажат и намаляващата възпираща роля на ядрените оръжия. <br /> <br /> Твърдението, че ядреното оръжие губи своя сдържащ потенциал, включително и в отношенията между големите военни държави, е преждевременно, възразява офицер от руското министерство на отбраната, цитиран от &bdquo;Ведомости&ldquo;. Според него, ако това беше наистина така, кризите с ядрените програми на Иран и Северна Корея едва ли щяха да се окажат толкова важни за цялата световна общност. А идеята за новата конфронтация намира своето потвърждение. Германия през юли възнамерява да предложи на Европейския съюз да се започне създаването на единна европейска армия, съобщава &bdquo;Файненшъл таймс&ldquo;.<br /> <br /> Германия десетилетия е говорила за такава армия, но след края на Студената война тази идея стана второстепенна, отбелязва депутатът в Бундестага от управляващата ХДС Родерих Кизеветер. &bdquo;Но днес на фона на завоя на САЩ към Азиатско-Тихоокеанската зона и рязкото усилване на нестабилността по източните и южни граници на ЕС, Германия е готова към европейско сътрудничество в областта на сигурността. Единната армия ще помогне на Европа да реши тези задачи, които САЩ едва ли ще поемат&ldquo;, коментира той. Кизеветер заявява, че за това са нужни: общ европейски Генерален щаб, съвет на министрите на отбраната на държавите от ЕС, съвместно използване на военната техника, укрепването на сътрудничеството в киберсигурността. <br /> <br /> Подобна армия ще бъде изключително имитационна, възразява Владимир Евсеев от Института за страните от ОНД. &bdquo;САЩ и НАТО са готови да прехвърлят на Европа само полицейски функции. Центърът за вземане на решения в сферата на сигурността в Европа се намира във Вашингтон, а не в Брюксел. Без САЩ европейските военни структури са нежизнеспособни, което показа операцията в Либия, където англичаните и французите бързо свършиха боеприпасите и американците започнаха да прехвърлят в тяхна помощ самолети от Афганистан&ldquo;, отбелязва експертът. А илюзии по повод на това кой ще бъде потенциалният противник на европейската армия няма. <br /> <br /> &bdquo;Специалните служби се борят с тероризма, Турция е член на НАТО и ЕС няма да воюва с нея. Това е натовска идея, която се осъществява от германците: противникът може да бъде само Русия&ldquo;, категоричен е Евсеев.<br />