Според стари народни представи годината се дели на лято и зима. Зимата започва от Димитровден, а лятото от Гергьовден, пише zajenata.bg. Народът казва „Свети Димитър носи зимата, а Свети Георги – лятото”.
По древна традиция на този ден се извършват различни обредни действия, за да бъде измолена богата реколта и здраве за хората и домашните животни. Голяма жизнена сила народът приписва на гергьовската вода. Дъждовен Гергьовден предвещава добра и плодородна година.<br /> <br /> Не случайна е и поговорката &bdquo;Всяка капка гергьовска водица е златна жълтица&rdquo;. Широко разпространено, особено сред жените, е обредното търкаляне на голо по гергьовската роса за здраве, хубост и плодовитост.<br /> <br /> Обичаите и обредите на Гергьовден са свързани със зелената растителност и водата, с овцевъдството и скотовъдството, с омесването на обредните хлябове и празничната трапеза.<br /> <br /> За Габровско е характерно рано сутринта стопанинът да закичи със зелена букова клонка портата, къщата, кошарата, обора, колата и ралото. Такава клонка се забучва и в нивата, градината, лозето, бостана и ливадите, за да може живителната енергия на разлистеното дърво да се прехвърли върху тях.<br /> <br /> Връзват се гергьовски люлки, окичени със зеленина. На тях е добре всеки да се полюлее за здраве, най-вече момите и момците които &bdquo;се либят&ldquo;. Освен люлка, на зелено дърво се окача и кантар, на който всички минават за да се претеглят. Ако човекът е наддал на тегло от миналия Гергьовден, това е добър знак, годината за добра и здрава година, ако е отслабнал &ndash; е на лошо.<br /> <br /> Кокалчето от предния десен крак на агнето за Гергьовден се пази, тъй като се вярва, че служи за лек и против уроки. Ако има дете с болно гърло, кокалчето се загрява и с него се маже болното място.<br /> <br /> Използвана е информация от книгата &bdquo;Календарни обичаи на балканджиите&rdquo;, чиито автор е доц. Ангел Гоев, дългогодишен етнограф в ЕМО &bdquo;Етър&rdquo;.<br /> &nbsp;