Катя Попова, първата оперна певица от времето на социализма, чието изкуство се прочува далеч извън границите на България, загива при самолетна катастрофа на 24 ноември 1966 година. В същата машина с 82-а пътници като стюардеса пътува и първата съпруга на Иван Славков, с която са женени една от 18 дни, пише epicenter.bg.
&nbsp;Трагедията, разгоряла се край Братислава потапя в печал не само България, а и меломаните в странство, полудели по чистия и изящен сопран на певицата, която е едва на 42.<br /> <br /> За личния живот на незабравимата Маргарита от &bdquo;Фауст&rdquo; няма много сведения, но затова пък в музея й в родния й Плевен съхраняват с романтичен трепет спомена за безнадеждно влюбен в нея индиец. Той никога не я е срещал, дори не я е чувал да пее на живо. Няма сведения дали изобщо някога е имал щастието да се наслади на богатия й глас, но историята на чувствата му наистина е трогателна.<br /> <br /> Според предоставените през 1987 година в музея от сестрата на певицата &ndash; Диана Попова писма и спомени, Говинда Рао вижда за първи път Катя на политнала от вятъра страница от списание. През ноември 1958 година индиецът върви през полето край родното си село Венкаташалам. Денят е необичайно дъждовен &ndash; мусоните са свършили, но небето очевидно не знае това. Заклетият ерген е тръгнал на гости при приятел. Изведнъж погледът му е примамен от пъстро парче хартия, което се вее закачено на трънлив храст. Навежда се и съзира образа на най-красивата жена ,която е виждал в живота си.<br /> <br /> Забравил всичко на света Рао се втурва към къщи. Грижливо изсушава страницата от списание и не може да откъсне очи от младата жена. За него тя е не само красива, а и одухотворена. Струва му се, че през очите може да надникне в душата й, че сякаш двамата са настроени на едва мелодия, която струи отвсякъде.<br /> <br /> Когато се опомня от омаята, прочита текста под снимката: &ldquo;Катя Попова, оперна певица от България, дебютира с ролята на Манон от едноименната опера на Масне в Комик опера в Париж. Завладяващото певческо изкуство бе посрещнато с ентусиазъм от парижката публика. Гостенката от България е певица и актриса от висок ранг. Емануел Бондил, директор на Гранд опера, лично поздрави певицата за големия успех и я покани да гастролира като Маргарита във &ldquo;Фауст&rdquo; от Гуно&quot; в оглавяваната от него опера&rdquo;.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201605/КАТЯ ПЕТРОВа 54152.jpg" width="520" height="398" vspace="2" hspace="2" border="2" alt="" /><br /> <br /> <br /> На по-плътен картон Говинда Рао залепва снимката и отзива за таланта на Катя Попова. За да доближи хартиената си любима до своя свят, с химикалка той й нарисува характерната точка &bdquo;бинди&rdquo; между веждите. Така прилича много повече на индийка. Поклонникът е убеден, че е срещнал жената на живота си, а съдбата го е изненадала с най-голумия подарък &ndash; да се влюби в неземна певица от другия край на Земята.<br /> <br /> Той дълго се колебае дали да й признае чувствата си, но четири месеца по-късно събира кураж и през февруари 1959 година изпраща писмо с почти чеховски надпис &ndash; понеже няма представа нито къде живее любимата му, нито дори от кой град е: &ldquo;За Катя Попова, певица от първи ранг, България&rdquo;. <br /> Слава Богу, по онова време изпълнителката е изключително популярна у нас . Ариите й звучат по радиото, телевизията пуска опери с нейно участие, затова някой досетлив пощенски служител изпраща писмото в Националната опера и то стига до адресата си.<br /> <br /> А в него пише: &ldquo;Снимката ме привлече от пръв поглед. Духът ми бе пленен. Но не съм способен да проумея силното въздействие. Накрая реших, че между нашите две тела е имало някакво привличане в предишния ни живот. Ако това не е било, възможно ли е в мене да се породи любов?&rdquo;, реди трогателни слова индиецът.<br /> <br /> Той признава, че е разглеждал безброй снимки на жени от Северна и Южна Индия - нито една не е докоснала сърцето му с такова всепобеждаващо въздействие. И все по-убедено повтаря, че дължи влюбването си на &ldquo;кръвна връзка между двамата в предишния ни живот&rdquo;.<br /> <br /> &ldquo;Почти нищо не знам за вас - дали имате семейство и деца&rdquo;, добавя още Рао. Индиецът споделя, че за него е непостижима мечта да зърне някогя на живо обичаната жена. Затова я моли да му изпрати друга своя фотография. Накрая се зарича: &ldquo;Ще пазя снимката ви до края на дните си - тя е кръвно свързана с мене. Докато съм жив, няма да ви забравя! <br /> Искрено Ваш: Говинда Рао, 5.2. 1959 г.&rdquo; <br /> И дописва: &ldquo;Бих искал да знаете, че съм заклет ерген на 67 г.&rdquo; Този факт у доста изненадващ за индийските нрави, където и до ден днешен едва 3 на сто от населението се жени без предварително уговорен брак. И се смята едва ли не за морален недъг да останеш неженен.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201605/катя петрова.jpg" width="520" height="448" vspace="2" hspace="2" border="2" alt="" /><br /> Фактът, че писмото съществува в архивите на музея, доказва, че Катя Попова е получила разтърсващата изповед от далечни земи. Незнайно защо, обаче тя не е отговорила на писмото. <br /> По принцип тя е била лоялна към почитателите си и лично отговаряла на всички. Може би по същото време е била на гастрол в чужбина и затова не е успяла да напише отговор на Рао. <br /> <br /> Четири години след кончината й, през 1970 г. баща й Асен Попов докато подрежда архива на обичната си дъщеля попада на топлите думи на индиеца и решава да пише на Говинда Рао.<br /> <br /> Между януари и март 1970 година двамата си разменят няколко писма. Първите пътуват дълго по пощата, други ги пренасят дипломати от посолството ни в Делхи. Чрез тях индиецът научава трагичната вест за самолетната катастрофа и че е изгубил любовта на живота си без да получи отговор от нея.<br /> <br /> В писмата си до бащата на Катя Рао изказва съболезнованията си и споделя скръбта му. Той вярва в прераждането и е сигурен, че душите им ще се срещнат в някой следващ живот.. &ldquo;Случайно намерената снимка на дъщеря ви Катя ни свързва като братя&rdquo;, доверява Рао и затова почти всички писма до Асен Попов той започва с обръщението &ldquo;Скъпи братко&rdquo;.<br /> <br /> &ldquo;Умолявам ви, нека нашата връзка продължи до последния ми дъх&rdquo;, пише на 27 януари 1970 Рао, който вече е на 78 г. Твърди, че е приел Катя Попова за своя дъщеря. <br /> <br /> Според изследователката на живота на певицата в музея й в Плевен &ndash; Наташа Хинкова, цитирана от вестник &bdquo;24 часа&rdquo;, писмата са Говинда са на добър английски и говорят за солидното образование на автора. Е, разбира се, същестувва вероятността да са писани от негово име от друг човек.<br /> <br /> За себе си Говинда Рао не дава подробни сведения. Единствено в писмо от 23 март 1970 г. разкрива, че е &ldquo;роден в знатно семейство&rdquo;. Той е тотално обсебен от личността на Катя Попова. Споделя с баща й, че събира пари, за да увековечи паметта й в Индия като й издигне паметник. <br /> <br /> Няма сведения дали е успял да създаде мемориала. Кореспонденцията между двамата мъже прекъсва в края на март 1970 г.<br /> <br /> <strong>Коя е Катя Попова?</strong><br /> <br /> Родена е на 21 януари 1924 година. Пее откакто се помни, куклите й винаги са на сцена, а след часовете в началното училище разиграва театрални представление в двора на фамилната къща в центъра на Плевен. Сама създава сюжета, костюмите и реквизита, а за завеса служи закачено на простора одеало.<br /> <br /> В книгата на Димитър Василев &bdquo;Катя Попова &ndash; благословена от музиката&rdquo; сестрата на певицата, която също учи пеене в Консерваторията си спомня: &ldquo;Играехме популярните Снежанка, Пепеляшка, а когато се изчерпаха, тя пишеше пиеси с приказни сюжети на листчета от ученическата си тетрадка. По едно време превърна в сцена обърнат с дъното нагоре сандък с гасена вар. Катя намяташе майчиния шал с ресни като испанска мантия или го връзваше за циганска пола и танцуваше. Децата от квартала се трупаха да гледат представленията&rdquo;.<br /> <br /> Родителите й уважават нейните увлечения. Особено след като печели бурни аплодисменти като певица на училищно тържество в ролята на Пролетта. От 7-годишна Катя ходи на уроци по пиано и солфеж. През април 1942 г., вече като абитуриентка от девическата гимназия, тя се превъплъщава в принцеса Минехаха в оперетата &ldquo;Хиавата&rdquo; от Лонгфелоу. Не след дълго става студентка на проф. Мара Цибулка в Консерваторията. <br /> <br /> Изключителният й глас е забелязан и оценен, но не без усилия от нейна страна. На конкурса за солистка на Софийската опера се класира първа сред 70 кандидати. Назначена е на 29 юли 1947 г.<br /> <br /> За 12 години Катя Попова изиграва 20 роли в над 600 представления, гастролира в повече от 20 държави на 3 континента - Европа, Азия, Америка. Нейните Наташа Ростова, Манон, Маргарита, Виолета, Мими, Чо-чо-сан са признати за върхове в оперното изкуство.<br /> <br /> Френската музикална критика сипе суперлативи за дебюта й в Париж. &ldquo;Една чудесна Манон. Блестящ успех! Щастливи сме да покажем на френската публика най-вярната, неповторима и очарователна Манон!&rdquo;, твърди публикация в &ldquo;Юманите&rdquo; от 1958 г. &ldquo;Това е истинската Манон, създадена от двама гении и претворена от една чудесна българска певица, която вдъхна втори живот&rdquo;, присъединява се &ldquo;Фигаро&rdquo;. &ldquo;20 години не съм чувал такава Манон&rdquo;, възкликва внукът на Масне, музикалният критик Крушон. <br /> <br /> Името на Катя Попова се почита и днес в родния й град чрез лауреатския фестивал за млади оперни певци. На нея са кръстени концертна зала в центъра на Плевен и улицата, където е била родната къща. Скулпторът Владимир Гиновски я е изваял от бронз в ролята на Татяна от &ldquo;Евгений Онегин&rdquo; на Чайковски.<br /> <br /> Първото издание на Лауреатските дни започва на 22 октомври 1966 г., и продължава до 4 ноември &ndash; броени дни преди да загине. Катя Попова лично участва във фестивала. На следващата година той вече носи нейното име.<br /> <br /> След самолетната катастрофа поетът Павел Матев й посвещава стихотворението &quot;Сън ли си, или те има&quot;, което придобива голяма популярност като шлагер на Лили Иванова отбелязва в заключение&nbsp;<a href="https://epicenter.bg/article/Indiets-se-vlyubva-v-Katya-Popova-ot-snimka-v-spisanie-/99921/11/90" target="_blank"><span style="color: rgb(51, 204, 204);">epicenter.bg</span></a>.