Моето семейство не е особено религиозно, въпреки че почти всички са получили православно кръщение, освен татко, който и досега си пази червената книжка на примерен комсомолец. На църква почти не ходим, пости не спазваме. Но откакто се помня, на Великден винаги сме боядисвали яйца и сме пекли козунаци. Това е традиция като честването на Нова година, блините на Масленица и зарята послучай Деня на победата – 9 май.
Четвъртъкът преди Великден се нарича Чисти, но малцина го свързват с Тайната вечеря, на която Исус измива краката на учениците си като пример за братска любов и смирение. И досега обаче на Чисти четвъртък е прието да се почисти домът, а също и хората. <br /> <br /> След като се очисти, доколкото е възможно, от лошите помисли, човек пристъпва към боядисването на яйца и правенето на козунаци. Едно време баба и мама събирали в продължение на няколко месеца преди Великден люспи от лук, с които боядисвали яйцата в характерния кафеникав цвят. Понякога рисували нещо върху тях или изписвали ХВ (Христос Воскресе), залепвали и малки ваденки. <br /> <br /> Сега майсторството в украсяването на яйцата отдавна е надхвърлило луковите люспи и някои великденски яйца приличат на истински шедьоври, не по-лоши от Фаберже &ndash; направо да ти е жал да ги изядеш, затова често отлежават в хладилника с месеци&hellip; Малко като традицията с новогодишната елха, която трябва да стои до март, особено популярна сред руснаците.<br /> <br /> Козунаци днес почти никой не пече сам, предвид огромното им разнообразие в магазина &ndash; покрити с глазура или шоколад и приличащи повече на кекс, те, разбира се, са вкусни, но не могат да заменят вкуса на домашния козунак. Моята баба и досега пече сама козунаците за цялото семейство и всичките ни приятели твърдят, че в живота си не са яли нищо по-вкусно. <br /> <br /> В съботата преди празника боядисаните яйца и козунаците трябва да се осветят рано сутринта в църквата. Баба ми е разказвала, че дори и в съветско време, когато религията е била забранена, са празнували Великден и са боядисвали яйца. Докато живеели на село с прабаба, ходели да ги освещават в местната църква. А когато се преместили в малко военно градче в Подмосковието, където нямало църква &ndash; просто ги ядели неосветени, но всичко останало приготвяли, както се полага. <br /> <br /> Сега църкви колкото щеш, така че освещаването на яйцата и козунаците може да се извърши навсякъде. Ние с мама обичаме да ходим в малката църква на &bdquo;Воробьови гори&ldquo;. Тя е много уютна и наблизо няма жилищни постройки, така че не стават големи опашки като в останалите църкви. По алеята около църквата се нареждат маси, на които всички слагат кулинарните си шедьоври, а понякога и вино &ndash; защото на следващия ден свършва Великият пост и тези, които са го спазвали, ще могат да &bdquo;разговеят&ldquo;. <br /> <br /> През 15-20 минути минава попът, чете молитви и ръси със светена вода храната и хората. Нашият поп е с чувство за хумор: обикновено не жали водата и ни къпе обилно от главата до петите.<br /> <br /> В православната религия Великден е един от най-големите църковни празници, но за мен, както и за повечето ми познати, той е свързан с друго &ndash; с единението между хората и неописуемата атмосфера, изпълнена с доброта и светлина, която се усеща навсякъде. Този ден обикновено се свързва с началото на пролетта &ndash; не календарната, а истинската. Времето на Великден винаги е хубаво, грее слънце и самите руснаци, уморени от сивотата и зимата, започват да се усмихват. <br /> <br /> В пасхалната неделя всички се поздравяват с &bdquo;Христо Воскресе&ldquo;, на което се отвръща &bdquo;Воистина Воскресе&ldquo;. Нещо като израз на метафизическа радост. Но може и да не произнасяте тези думи, а просто да си разменяте боядисани яйца. <br /> <br /> В неделя на Великден хората ходят на гробища, оставят яйца и козунаци със свещи на гробовете, поменават починалите си роднини и близки, но не с тъга &ndash; на този ден човек трябва да се радва на живота.<br /> <br /> <strong>Източник: Руски Дневник</strong>