Адвокат Анели Чобанова: „Македонските” книги на Димитър Талев са престъпление и национално предателство
Монополизмът у нас се прокарва чрез лобистко законодателство
София, България
02 Май 2016, 19:59
17186 прочита
0 коментара
Адвокат Анели Чобанова е личност с богата професионална биография: Завършила е право и педагогика, управлявала е корабна агенция, участвала е в Комитета за защита на Русе преди 10 ноември 1989 г. и в Движение „Екогласност“ Русе. Ексдепутат на НДСВ от 39-ото НС. Създател на неформалната група „Парламентаристи за взаимодействие с хората с увреждания и лицата в неравностойно положение в Република България“. В последните години е активен защитник на родители и деца в риск.
Юристката е ревностен защитник на гражданските права във всичките им форми. Репортер на „ШОУ” се срещна и разговаря с нея по повод на последните й разкрития във връзка със скандални нарушения на авторските права, включително и такива, касаещи творчеството на български класици. <strong><br />
<br />
- Адвокат Чобанова, преди дни Ангел Джамбазки каза, че ще бъде заведено дело срещу македонски издатели в защита на авторските права на българския литературен класик Димитър Талев. Кражба на интелектуална собственост върху българско културно наследство или откровено плагиатство е издаването на романите „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“ на класика Талев от македонското Министерство на културата, без да бъдат платени авторските права? И какви шансове имаме да спечелим едно такова дело като държава?</strong><br />
- Обичайно при такива спорове от международен характер изходът зависи много от две неща: своевременната и адекватна реакция на българската държава и компетентността на ангажираните със защитата юристи. За съжаление досега българската държава не е показала способност да реагира бързо и адекватно. Що се отнася до конкретния случай, ако от страна на България – от министерствата на културата и на външните работи, не са сторили своевременно нужното, за да се повдигне по дипломатически път въпросът за регистрираното присвояване, то това ще рефлектира и върху процеса. Става въпрос за <br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br />
незаконно присвояване на интелектуална собственост</strong></span><br />
<br />
при това – със статут на българско национално културно наследство. <br />
<br />
<strong>- А какво мислите за дипломатите ни, които са „проспали” скандала? Оказа се, че това не е пръв случай – и романът „Илинден” на Талев е бил издаден по същия деформиран начин още през далечната 2001 г.?...</strong><br />
- Ами, какво да мисля?! То се вижда! Ако трябва да се изразя юридически, това бездействие на българските дипломати в Македония следва да се квалифицира като престъпление - както към обществото, така и към родовата памет и наследство на България. Такъв или такива дипломати не само не трябва никога повече да могат да заемат публични постове, но и да бъдат подведени под най-строга отговорност за национално предателство. Не знам дали са „проспали”, или просто нямат желание да виждат по-далеч от носа си нашите дипломати. <br />
<br />
За съжаление техният интерес стига дотам, че да се уредят на удобната и добре платена служба, да подредят роднините си, а останалото... Докато чиновниците в нашата държава продължават да се назначават по шуробаджанашкия начин - по почина „мой човек“ и „партиен другар“, нещата у нас няма да се променят. А ние продължаваме да не се учим от грешките си. Особено показателен пример от недалечното ни минало бе случаят със задържаните български медици в Либия. И тогава българската държава „проспа“ момента, в който всички други дипломати алармираха държавите си за променената политическа ситуация в Либия и за възможността техни граждани да пострадат. <br />
<br />
<strong>- През миналата година се надигнаха на протест и българските музиканти. От години родните изпълнители настояват в националния ефир да има повече място за българска музика. Монополистите на пазара – „Профон” и „Музикаутор”, според много изпълнители не защитават правата им. Да не говорим, че КТБ „глътна” парите на тези сдружения, а от ръководствата им не дадоха адекватно обяснение какво правят парите на музикантите там?... Имат ли шансове членовете на тези организации, ако заведат съдебни дела срещу ръководствата им? <br />
</strong>- Започвам отзад напред – едва ли! При състоянието на родната ни съдебна система и да заведат дела, едва ли биха могли бедни творци като ощетените да получат справедливост. Вижда се, че от доста време в България, а и в Европейския съд в Страсбург подобна<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br />
справедливост получават хората с много пари</strong></span><br />
<br />
Не намеквам нищо, само провокирам отговор на въпроса за съотношението между това колко от осъдените в България лица с известни прякори осъждат страната ни Страсбург за милиони и колко от лицата с увреждания и други явно онеправдани, но бедни граждани получават достъп до правосъдие в този съд?!? Ако го получат изобщо, им се присъждат незначителни обезщетения. Що се касае до организациите за колективно управление на права „Профон“ и „Музикаутор“, при тях има явно срастване с властта, при това – трайно, и това им гарантира законодателен комфорт вече години наред. Вече поредица от закони за изменение на Закона за авторското и сродните му права у нас се пишат от гравитиращи около тези дружества „експерти“, неизменно ползвани за консултанти и от Министерството на културата. Напоследък това се превърна и в семеен бизнес и занимание на свързани по много направления лица в тази сфера. И цялата тази свързаност гарантира законодателния комфорт на „Музикаутор“ и „Профон“ както в Министерството на културата, така и в Народното събрание. Така създадената кохорта от свързани лица успешно прокарва лобистко законодателство, целящо да обслужи интереса на тези две сдружения, като едновременно с това – да елиминира всякакви случайно породили се наченки на други конкурентни формирования. По такъв начин от 2011 г. насам българското секторно законодателство осигурява <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>официален монопол на тези две сдружения</strong></span><br />
<br />
като грубо погазва нормите за равенство в третирането и свободата на сдружаване на индивидуалните правоносители – автори, композитори, изпълнители, продуценти и пр. Доста творци и наши известни изпълнители напуснаха редиците на „Музикаутор“ и „Профон“, които години наред не им изплащаха полагащите им се отчисления от използването на произведенията им. Някои от тях се опитаха да се защитят, учредявайки други организации за колективно управление на права, но бързо опитът им за свободен полет беше посечен от съвместните действия на министерството на културата и Народното събрание, спомогнати активно от едни и същи съветници и консултанти с явни и косвени връзки с двете сдружения монополисти. Така, още едва зародила се, демокрацията в сферата на защитата на авторските и сродните права у нас беше задушена от толерираните от властта „Музикаутор“ и „Профон“. Показателно за силния интерес от този монопол е, че преди на авторско-правния хоризонт да се появят организации като „Интерфилмарт“, ЕАЗИПА и др. – общо около 32 такива, между „Музикаутор“ и „Профон“ съществуваше яростна битка за терен, която от „Профон“ почти бяха загубили и бяха на път да отшумят. Но когато се появи другата конкуренция, двете сдружения се обединиха в общ фронт срещу новите „нашественици“. Така, ако се погледнат стенограмите от дебатите с парламентарната комисия по култура при приемане на поправките „ЕАЗИПА“ в Закона за авторското и сродните му права, лесно може да се види как без да се крият, едни и същи консултанти на комисията и министерството се представят и като представляващи интереса на „Музикаутор“ и сателитите му „Филмаутор“ и „Артистаутор“, и на „Профон“. Симбиозата е повече от красноречива. Впрочем това положение в българския правен мир, както и на пазара на колективното управление на права, е квалифицирано от БОРКОР и Върховна касационна прокуратура като незаконен монопол и нелоялна конкуренция с намеци дори за организираност в подсигуряването на този доминант. <br />
<hr />
<br />
<strong>В Народното събрание е внесен лобистки законопроект </strong><br />
<br />
„В настоящия момент в Народното събрание е внесен поредният лобистки законопроект. Той е бил изготвен при неясни критерии на сформиране на работната група по подготовката му и без да бъдат изобщо поканени в нея, да вземат участие експерти от ЕАЗИПА и от останалите 26 организации за колективно управление на права, които са създадени, съдебно регистрирани, но непризнавани от триумвирата: Министерството на културата - „Музикаутор“-„Профон“.Основният проблем е, че с обслужването на корпоративния интерес на двете сдружения „Музикаутор“ и „Профон“ от страна на официалните власти със законодателна инициатива се обслужва интересът на много малка част от българските творци и изпълнители, а останалите не получават нужната защита заради „неблагоразумието“ си да не харесват работата на „Музикаутор“ и „Профон“ и да не искат да членуват в някое от двете. <br />
<br />
Друг сериозен проблем от национално значение е, че двете дружества монополисти не обслужват интереса на онези творци и изпълнители, които създават и изпълняват българска музика: било то поп-музика или народна музика. Така българската музика и нейните изпълнители остава незащитена и дискриминирана за сметка на чуждестранната. Третият проблем е, че двете сдружения очевидно нямат интерес да представляват творци и изпълнители извън столицата, така че многобройни хора на изкуството и културата от провинцията остават с незащитени авторски и сродни права. Такава защита осигуряваше единствено ЕАЗИПА, която целенасочено и напълно умишлено е поставяна извън закона, поради което от 2011 г. досега не е в състояние да изпълнява ефективно дейността, за която е получила съдебната си регистрация и делегацията на своите 3700 членове. В споменатия вече законопроект на Министерството на културата, за компетентен експертен орган е определен... самият министър на културата. При цялото ми уважение към министър Вежди Рашидов и всеки негов правоприемник твърдя, че колкото и изявени творци да са те сами по себе си, те не могат да бъдат специалисти в тази специфична област на правото, каквато е защитата на интелектуалната собственост. А родните ни съдилища едва сега започват да се отварят към запознаването и съобразяването на множеството общностни и международни актове, по които Република България е страна”, каза адв. Чобанова пред „ШОУ”. <br />
<br />
<br />
<strong>Еми МАРИЯНСКА </strong><br type="_moz" />
<br />
Последвайте ни
0 Коментара: