На сложната регионална шахматна дъска Иран иска по-добри отношения с Москва, въпреки че руснаците разшириха разузнавателното си сътрудничество с Израел в Сирия. Гарет Смит от Техеран бюро (независима медийна организация) коментира ситуацията пред "Гардиън".
Али Лариджани, председателят на иранския парламент, отдавна се застъпва за по-добри отношения с Русия, а интервюто му преди известно време за ТАСС, в което определи иранската &quot;ориентация на изток, преди всичко към Русия, като стратегическия избор на страната&quot;, не е никаква изненада.<br /> <br /> Но отношенията на Техеран с международните сили стават все по-нюансирани в резултат на промените в региона. Постигнатото със световните сили през юли споразумение за ядрената програма, включително с &quot;Големия сатана&quot;, помогна дипломатическата ситуация да придобие доста нюанси. Трайните съюзници и трайните врагове са малко на брой.&nbsp;<br /> <br /> За Иран Русия е стратегически съюзник в подкрепата за сирийския президент Башар Асад, а Москва е и потенциален партньор в оформянето на световния пазар на газ, тъй като това са двете страни с най-големите запаси на синьо гориво. Но все пак между тях има важни различия.<br /> <br /> Въпреки че Русия е сключила договори с Иран - тя е доставчикът на &quot;Бушехр&quot;, единствената действаща иранска електроцентрала и води преговори за още осем - Москва не блокира нито сезирането на Съвета за сигурност на ООН през 2006 г. по въпроса за ядрената програма на Техеран, нито последвалите санкции.<br /> <br /> През 2005 г. Лариджани започна първата от двете си години като секретар на Висшия съвет за национална сигурност, стремейки се към &quot;завой към Москва&quot;, с който да попречи на сезирането и санкциите на ООН.<br /> <br /> През януари 2006 г., когато възможността Съветът за сигурност на ООН да бъде сезиран вече беше започнала застрашително да надвисва, Лариджани ми каза в интервю в Техеран, че Иран проучва с Москва възможностите за обогатяване на уран на руска земя. Лариджани беше в типичната си добра форма, с бързата съобразителност на човек, който е изучавал Кант.<br /> <br /> Демонстрирайки презрение към искането на западните страни да им бъде предоставен документ със скица на оръжия, за който се предполагаше, че е от мрежата на пакистанския псевдоучен А.К. Хан, Лариджани отбеляза саркастично: &quot;Ако намерите някого в света, който да може да направи бомба по упътване от една и половина страници, ще го позлатим&quot;.<br /> <br /> Остротата, с която Лариджани постави нещата, обаче не доведе до успех на &quot;завоя към Москва&quot;. След време вътрешен човек от режима ми каза, че иранският лидер аятолах Али Хаменей се е почувствал лошо подведен от Лариджани, когато Русия е подкрепила санкциите на ООН, и може да се предположи, че именно това е бил един от факторите за смяната му през октомври 2007 г. със Саид Джалили на поста главен преговарящ за ядрената програма.<br /> <br /> Десетилетие по-късно споразумението за ядрената програма от Женева направи възможно сближаването между Иран и Русия, като Москва сега казва, че ще достави на Техеран система за противоракетна отбрана С-300, което преди не беше възможно заради санкциите на ООН. Руските компании горят от желание да печелят договори в Иран.<br type="_moz" /> <br /> Техеран и Москва са на една и съща страна в Сирия в подкрепата си за Асад, която осъществяват чрез ирански съветници от Корпуса на гвардейците на Ислямската революция и руски въздушни удари, както и чрез по-ограничено присъствие на военни сили. Но дори и в Сирия има нюанси - и едно от важните различия между Иран и Русия се корени в близките отношения на Москва с Израел, държава, за която Техеран казва, че никога няма да признае.<br /> <br /> Когато през септември Русия започна да бомбардира групировките, участващи в бунта срещу Асад, съществуваше реалната опасност от припламване на искри с Израел, който също нанасяше удари в Сирия заради безпокойството си от съюза на Асад с Хизбула, ливанската шиитска групировка, с която за последно воюва през 2006 г.<br /> <br /> Йоси Алфер, бивш аналитик и сътрудник на Мосад, наскоро ми каза, че &quot;координацията&quot; между Русия и Израел за Сирия е била успешна и е &quot;голямо събитие в Близкия изток със стратегически характер&quot;.<br /> <br /> Когато руските военновъздушни сили започнаха да се установяват по алауитското крайбрежие на Сирия, първият чуждестранен ръководител, който побърза да се срещне с Путин, бе Биби (Бенямин) Нетаняху, израелският премиер, заяви Алфер. &quot;Нетаняху му каза: Добре, армиите ни ще се координират. Вие бомбардирате, а ние бомбардираме от време на време, за да пресечем оръжейните доставки за Хизбула&quot;.<br /> <br /> Най-голямата потенциална гореща точка между Русия и Израел бе прелитането на руски самолети над израелска територия в Голан - но и двете страни бяха готови да предприемат действията, необходими за избягване на инцидентите като този от ноември, при който Турция свали самолет на Москва.<br /> <br /> &quot;Сваляли сме сирийски самолети, които са прелитали над Голан, но не и руски самолети&quot;, посочи Алфер, като добави, че координацията е била &quot;много ефективна&quot; предвид факта, че времето за реакция при подобни инциденти може да е само броени секунди.<br /> <br /> Той отдавна проявява интерес към ролята на Иран на регионалната шахматна дъска. Неговата книга &quot;Периферията&quot; (Periphery), излязла миналата година, изследваше доктрина, според която Израел дълго време си е търсел съюзници в Близкия изток, включително в лицето на Иран отпреди революцията от 1979 г. В книгата той разказва как е присъствал на дискусия в Мосад през 1979 г. за това дали да бъде убит аятолах Рухола Хомейни.<br /> <br /> Завладяващата му нова книга &quot;Конфликт без край&quot; (No End to Conflict) се съсредоточава върху израелско-палестинския конфликт, като Алфер прави опит да насочи вниманието към този проблем, за който смята, че е пренебрегнат. В нея той се занимава и със засилващите се отношения на Израел с арабските държави, включително със Саудитска Арабия, които се дължат донякъде на общия страх от Иран.<br /> <br /> &quot;Никога досега не сме имали такова ниво на стратегическо сътрудничество с арабските ни съседи - с Египет за Газа и Синай, с Йордания за Сирия и Ирак, със саудитците по отношение на Иран и Даеш (групировката Ислямска държава)&quot;, каза ми той. &quot;Те не ни притискат по палестинския въпрос, което го прави по-малко належащ&quot;.<br /> <br /> За разлика от мнозина в израелската десница Алфер не изпитва задоволство от този факт. Той смята, че демографските промени на окупирания Западен бряг подкопават възможността за решение, основано на идеята за две държави, както и за това Израел да остане демократична, еврейска държава. &quot;Като асимилираме Западния бряг и Източен Ерусалим и не правим нищо по отношение на Газа&quot;, заяви той пред мен, &quot;тръгваме по наклонената плоскост към това да престанем да сме еврейско, ционистко, демократично образувание&quot;.<br /> <br /> Подобно на Лариджани Алфер е насочил вниманието си към Русия и планира следващата му книга да проследи отношенията на Израел с Москва чак до времената на Съветския съюз.<br /> <br /> Неговите &quot;бивши началници&quot; в Мосад му казали, че това ще трябва да е роман. &quot;Казаха ми: Искаш да пишеш за това? Само като белетристика.&quot;<br /> <br /> <br /> Източник: БТА<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />