София, България
24 Апр. 2016, 19:25
35964 прочита
0 коментара
На 21 март се навършиха точно 5 години от бруталното убийство на известния и уважаван акробат и треньор по спортна гимнастика и батут Лилян Александров. Той беше ликвидиран с пет изстрела на входа на жилищната кооперация на улица „Емануил Манолов“ 30 в Габрово, където живееше. Още в нощта на убийството задържани бяха Милен Иванов и неговият син Кристиян, който впоследствие бе освободен. Арестът на 45-ходишния тогава Милен – ученик и впоследствие колега треньор на Лилян, не изненадал никого в града, защото не било тайна, че от години двамата са във вражда. За разследващите веднага бил налице мотив за престъплението от страна на Иванов - професионална завист и неистово желание за успехи и пари. Макар че не е открито оръжието на престъплението, според обвинението Александров е бил застрелян с газов пистолет, преработен в боен. Заплетеното разследване свърза единствено Милен Иванов с тежкото престъпление и прокуратурата се опираше на свидетелските показания на няколко души, сред които такива, които заявиха, че Милен нееднократно е отправял смъртни закани срещу своя колега, с когото преди години ги свързало крепко приятелство, изродило се впоследствие във вражда. След 2-годишна съдебна сага тезата на прокурор Милчо Генжов надделя, мгистратите в черни тоги приеха, че са събрани безспорни доказателства, че извършителят на бруталния разстрел е Милен Иванов и го осъдиха на 20 години затвор. По време на досъдебното производство и последвалите съдебни процеси Милен Иванов не пророни и дума, с изключение на това, че категорично не се признаваше за виновен. 5 години след разстрела на Лилян, осъденият за убийството му, реши да проговори ексклузивно единствено пред „ШОУ“. Какви са причините двамата да се скарат, както и кой стои зад убийството, в изповедта на Милен Иванов:
<br />
„Уважавах Лилян, защото ми е бил треньор, но някои от постъпките му осъждам, тъй като действията му далеч не бяха достойни, мъжки и коректни. Както и да е… Имало е противопоставяне и конкуренция между нас и клубовете ни, но в никакъв случай не и конфликт. Това пролича и от показанията на свидетели от двата клуба. Отношението ми към Лилян по едно време стана неутрално“, обяснява в своето писмо Милен и разказва предисторията на отношенията си с Александров. По-младият му колега и бивш ученик бил убеден, че неговият клуб може да постигне повече от този на неговия учител. 7 – 8 години търсели начин да подпишат договор с общината за ползване на залата, където да водят спокойно тренировките. Стигнало се до момента, когато станало ясно, че през 2010 г. ще се организира Първа младежка лятна олимпиада в Сингапур. „И тъй като шефът на федерацията – Стоян Димитров, дойде и насила посочи най-добрия ни състезател – <br />
<br />
<strong>Кристиан Иванов, който е мой син </strong><br />
<br />
да премине в клуба на Лилян и да участва на състезанията по батут от негово име, нашият съвет реши да откаже и обяви това писмено на БСФБ в изпратен имейл. Федерацията пък обяви, че ще накаже Кристиан, който междувременно на едно състезание в Солун се контузи, а аз напук на всичко отидох да работя като треньор точно в Солун, понеже ни обещаха поданство и Кристиан да се състезава от името на Гърция“, разказва Милен. И подчертава, че това вбесило федерацията, която наказала Кристиан за 2 години. Впоследствие заради контузия той не отишъл на европейското първенство, което се проведе във Варна през пролетта на 2010 г. и беше контролно за квота за олимпиадата наесен. „Важно е и трябва да се знае, че през август 2009 г. националният отбор по батут, аз и Лилян бяхме на лагер в Албена и всички бяха свидетели, че <br />
<br />
<strong>двамата бяхме в отлични взаимоотношения“ </strong><br />
<br />
подчертава Милен. И казва, че през октомври същата година заминал за Гърция и се прибрал през септември следващата година. „Няколко месеца след това убиха Лилян, а аз твърдо бях решил да замина за Катар, а докато дойде това време, да произвеждам и продавам дървени въглища. Почти веднага след лагера в Албена (през октомври месец 2009 г.) заминах за Гърция, като поводът бяха спрени две суми от по 500 лв., които федерацията и в частност шефът Стоян Димитров ми бяха отпуснали за пръв път от месец март същата година“, обяснява осъденият акробат и пояснява, че на практика това означавало, че повече няма да се занимава с батут в България. „Независимо от това <br />
<br />
<strong>федерацията започна да издевателства върху Кристиан </strong><br />
<br />
Случиха се грозни неща. Аз научавах всичко със закъснение и това още повече ме амбицира да не се занимавам с този спорт и тези хора. Всичко това се отразяваше от кабелната телевизия, местния вестник „100 вести”, а и от клюки, които се разпространяваха от хората в клуба на Лилян. Самият Лилян се грижеше най-много за това. Той бе майстор в това. Цялата общественост беше заблудена, че има конфликт между мен и Лилян, а то не бе така. Аз и другите от нашия клуб просто искахме равнопоставеност и договор с общината за ползване на базата“, ракрива още за генезиса на скандала между него и Лилян. И стига до същинската част на своята изповед, която е и твърде скандална и потресаваща: „Междувременно половината град знаеше от слухове (верни), че Лилян се „увлича” от състезателките си, като <br />
<br />
<strong>започваше да ги „обработва” от малки </strong><br />
<br />
за да стигне до леглото им, когато са на 13-14-годишна възраст. Има свидетели от състезателите, както и треньори, които са го виждали какво прави по време на тренировките, както и на скандали между Лилян и едно вече „пораснало” (на 16 години) момиче – Деница, която буквално го командваше и тя решаваше кога да тренира и какво точно да прави. Мога да изброя имена на негови състезателки, с които той е правил и се е опитвал да прави секс. Едно от тези момичета – Моника Димчева, се съгласи да даде показания за това в съда и го направи. Лилян обаче бе публична личност и никой не искаше да се разследва в тази насока. Имало е и оплаквания от деца на жена му Анна, някои дори са и писали писма, но за това мога да разкажа, а не сега да го описвам – нали не е това задачата ми…“, реди втрещяващите твърдения Милен. Пред „ШОУ“ той е категоричен, че именно това е „най-вероятната причина да бъде убит Лилян. „Занимаваше се с малки деца, някое се е оплакало и баща или майка са се „погрижили” за Лилян. Моника сподели, че е казала на майка си за отправени „сексуални намеци и намерения” от Лилян. Майка й е искала да заведе дело, обаче после се е отказала. Не знам каква е причината. Ти питаш защо аз?! – Ами, това е отговорът”. <br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<span style="font-size: small"><strong>От „Господари на ефира” налели масло в огъня<br />
<hr />
</strong></span><br />
„Някой е съобразил, че аз и Лилян сме в „конфликт”, и си е разчистил сметките с него“, изповядва се ексклузивно пред нашия репортер Милен Иванов. Скандалите между Лилян и Милен, свързани със спортната база и състезателите, стигнали и до „Господари на ефира”. „Те популяризираха т. нар. конфликт между нас, който се оказа <br />
<br />
<strong>удобно прикритие за истинския извършител </strong><br />
<br />
а аз – за най-удобен „извършител”. Било е съвсем просто да се съобрази. Обстановката беше такава, че дори и комар да го беше ухапал, аз щях да нося отговорност. Аз дори си позволих следния майтап, който направих публично, че ако жена му Анна забременее, да се знае, че е от мен, въпреки че е доста противна като физика и най-вече характер, а аз по това време бях в Гърция. Лилян се е постарал да пусне редица жалби срещу мен и по някои от тях ходих да давам обяснение в полицията, и <br />
<br />
<strong>трябва да съм напълно луд, за да му посегна </strong><br />
<br />
без да съм сигурен, че веднага ще дойдат при мен (както всъщност и стана). Арестуваха ме приблизително 45-50 мин след убийството. И то по настояване на Анна“, разкрива още осъденият Милен Иванов. Той казва, че Анна Александрова „много го мразела“, защото той и клубът му имали по-добри професионални успехи. „Никой нямаше знанията и опита да направи големи състезатели при мъже и жени, а само в долните възрасти. Това обаче при нас започна да се получава и доведе до клевети, оплаквания и подобни действия, за да спрем дейността си, а те (клубът на Лилян – б. а.) да приберат подготвените при нас състезатели. Това се опитаха да извадят наяве ченгетата, прокурорите и свидетелите от тяхна страна… <br />
<br />
<strong>Лилян беше с най-голямо финансиране от общината </strong><br />
<br />
За мен лично това не беше проблем. Аз бях съдружник в мелница и не разчитах на общински пари. Сам се оправях, при това съвсем не бяхме зле. За 7 години едва в последната - 2009 г., федерацията ми беше отпуснала по 500 лв. на месец, и то от м. март 2009 г., а както казах, тези пари бяха спрени през август, веднага след лагера в Албена”, разказва Иванов накратко историята на враждата между клубовете. Той категорично твърди, че опонентът му имал доста врагове в града, но тъй като бил „отличен задкулисен играч и имал огромно влияние в общината“. „Малко хора са дръзвали да му се противопоставят, а само мрънкаха зад гърба му. Аз обаче бях независим, нямаше значение дали някой ще ми даде пари“, подчертава осъденият треньор.<br />
<br />
<br />
<br />
<span style="font-size: small"><strong><br />
„Делото беше стъкмено”, твърди Иванов<br />
<hr />
</strong></span><br />
В единствената си изповед осъденият Милен Иванов казва, че делото за убийство срещу него преминало по доста странен и необичаен начин. „Още в досъдебното производство полицията се постара да намери подходящи за тях и прокуратурата свидетели, както и да изготви доказателство с невярно съдържание. Всичко бе стъкмено, а уговарянето на свидетелите бе основно в действието на полицаите. Съдът изобщо не обърна внимание на тези неправомерни действия. Има достатъчно факти и доказателства, пораждащи съмнения. За някои от тях доказахме, че са престъпления, извършени срещу мен. Прокурорите обаче не се самосезираха“, разказва още гимнастикът. Той посочва редица имена, за които твърди, че са били предварително уговорени от прокуратурата. „Отказаха ми следствени експерименти и призоваване на нови, а и стари свидетели, което би могло да доведе до обрат в делото. Просто не са имали друг заподозрян и все някой е трябвало да бъде осъден. Аз в случая бях най-удобен. Сега искам да бъде възобновено разследването и присъдата ми да бъде отменена, защото докато ме разследваха, бяха извършени престъпления по служба от страна на длъжностни лица. Начинът на водене на следствието, съдебният процес, свидетелските показания и тълкуването, или игнорирането на доказателствата, както и тенденционното отношение на съдиите, бяха причината да бъда осъден, а не това, че имам някаква вина“, категоричен е Милен Иванов. <br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<span style="font-size: small"><strong>Версия: Наркотици или далавери „изяли главата“ на очистения с 5 куршума треньор?<br />
<hr />
</strong></span><br />
Милен Иванов допуска една версия, която може да е в основата на убийството: Малко преди да застрелят Лилян, имало сбиване в залата между него и момчета, които искали да разпространяват наркотици. „Има и нещо друго, което обаче е по-малко вероятно да има нещо общо с убийството. Лилян не беше финансово коректен към свои състезателки, които с негово съдействие започваха да работят в циркови трупи, или като аниматори в чужбина. Едно от неговите момичета Миглена ми е разказвало как <br />
<br />
<strong>хонорарите минават през Лилян </strong><br />
<br />
и той е решавал дали и колко да даде на децата. Сред тях има малолетни, деца на разведени родители, на семейства с ниско интелектуално ниво и пр. На някои от тези хора не им пука какво се случва с децата им. Лилян обаче винаги се стараел да изгражда имиджа си пред обществеността като добър, грижовен и всеотдаен треньор и възпитател, а и беше добър организатор на различни мероприятия и от общината го уважаваха. Буквално всеки ден ходеше там и се грижеше всички да смятат, че ние сме злите хора от нашия клуб, <br />
<br />
<strong>а той е пазител на децата </strong><br />
<br />
морала и т.н. От другите спортни клубове също не го обичаха, тъй като самоволно беше заградил и завзел части от съблекалнята и фоайето на залата, като беше инсталирал машини за храна и напитки, за да печели от тях. Дълги години преди това вземаше наемите от 10-12 магазина, които са общински, но само той се ползваше от тях, а това предизвикваше недоволството на треньорите от другите спортове, които не получаваха пари, и се натрупваше напрежение. Изобщо нещата така бяха поставени, че само и единствено Лилян беше най-добре от всички“, твърди още осъденият на 20 години затвор треньор. <br />
<br />
<br />
<br />
<span style="font-size: small"><strong><br />
Свидетели разпознали килъра?<br />
<hr />
</strong></span><br />
Макар и Милен Иванов да твърди, че е абсолютно невинен и няма нищо общо с убийството на колегата си Лилян Александров, свидетелски разкази за това, какво се е случило малко преди 20 часа на фаталния 21 март 2011 г., сочат друго. Жена, която живее в кооперацията на Лилян, почти се сблъскала с мъж в тъмни дрехи и шапка с козирка, с ръка под якето. Тя го видяла на площадката пред стълбището на блока. При разминаването им мернала и лицето му, а по-късно го разпознала в Милен?!? Друга жена, която минавала край кооперацията, видяла мъж с пистолет, който стреля от упор в човек на входа на сградата. Мъж на другия тротоар пък чул гърмежите, обърнал се и видял тъмна сянка да се изнизва от мястото на престъплението.<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<span style="font-size: small"><strong>Милен дал на сина си кървавите дрехи, за да се отърве от тях <br />
<hr />
</strong></span><br />
В хода на разследването срещу Милен се събрали доказателства, че след като застрелял Лилян, той се преоблякъл по пътя и се прибрал в дома си. На входа на блока дал на сина си вързоп с дрехи и наредил майка му да ги пусне в пералнята. Самият Милен се бил похвалил по-късно пред съкилийник, че нарочно подвикнал няколко пъти високо на сина си, за да чуе комшията, който бил клюкар и нищо не пропускал. Та ако полицията го пита, да каже, че е чул разговора между баща и син и това ще му е алибито за вечерта. Съседът наистина потвърдил инсценираното алиби. След това Милен изчезнал за известно време. Предполага се, че тогава е изхвърлил пистолета и пълнителя на различни места. Върнал се вкъщи и взел душ. Пратил сина си да занесе изпраните дрехи у вуйчо си. Не след дълго униформените позвънили на вратата…<br />
<br />
<br />
<strong>Подготви: Орлин ФИЛИПОВСКИ</strong><br />
<br />
0 Коментара: