На 21 март се навършиха точно 5 години от бруталното убийство на известния и уважаван акробат и треньор по спортна гимнастика и батут Лилян Александров. Той беше ликвидиран с пет изстрела на входа на жилищната кооперация на улица „Емануил Манолов“ 30 в Габрово, където живееше. Още в нощта на убийството задържани бяха Милен Иванов и неговият син Кристиян, който впоследствие бе освободен. Арестът на 45-ходишния тогава Милен – ученик и впоследствие колега треньор на Лилян, не изненадал никого в града, защото не било тайна, че от години двамата са във вражда. За разследващите веднага бил налице мотив за престъплението от страна на Иванов - професионална завист и неистово желание за успехи и пари. Макар че не е открито оръжието на престъплението, според обвинението Александров е бил застрелян с газов пистолет, преработен в боен. Заплетеното разследване свърза единствено Милен Иванов с тежкото престъпление и прокуратурата се опираше на свидетелските показания на няколко души, сред които такива, които заявиха, че Милен нееднократно е отправял смъртни закани срещу своя колега, с когото преди години ги свързало крепко приятелство, изродило се впоследствие във вражда. След 2-годишна съдебна сага тезата на прокурор Милчо Генжов надделя, мгистратите в черни тоги приеха, че са събрани безспорни доказателства, че извършителят на бруталния разстрел е Милен Иванов и го осъдиха на 20 години затвор. По време на досъдебното производство и последвалите съдебни процеси Милен Иванов не пророни и дума, с изключение на това, че категорично не се признаваше за виновен. 5 години след разстрела на Лилян, осъденият за убийството му, реши да проговори ексклузивно единствено пред „ШОУ“. Какви са причините двамата да се скарат, както и кой стои зад убийството, в изповедта на Милен Иванов:
<br /> &bdquo;Уважавах Лилян, защото ми е бил треньор, но някои от постъпките му осъждам, тъй като действията му далеч не бяха достойни, мъжки и коректни. Както и да е&hellip; Имало е противопоставяне и конкуренция между нас и клубовете ни, но в никакъв случай не и конфликт. Това пролича и от показанията на свидетели от двата клуба. Отношението ми към Лилян по едно време стана неутрално&ldquo;, обяснява в своето писмо Милен и разказва предисторията на отношенията си с Александров. По-младият му колега и бивш ученик бил убеден, че неговият клуб може да постигне повече от този на неговия учител. 7 &ndash; 8 години търсели начин да подпишат договор с общината за ползване на залата, където да водят спокойно тренировките. Стигнало се до момента, когато станало ясно, че през 2010 г. ще се организира Първа младежка лятна олимпиада в Сингапур. &bdquo;И тъй като шефът на федерацията &ndash; Стоян Димитров, дойде и насила посочи най-добрия ни състезател &ndash; <br /> <br /> <strong>Кристиан Иванов, който е мой син </strong><br /> <br /> да премине в клуба на Лилян и да участва на състезанията по батут от негово име, нашият съвет реши да откаже и обяви това писмено на БСФБ в изпратен имейл. Федерацията пък обяви, че ще накаже Кристиан, който междувременно на едно състезание в Солун се контузи, а аз напук на всичко отидох да работя като треньор точно в Солун, понеже ни обещаха поданство и Кристиан да се състезава от името на Гърция&ldquo;, разказва Милен. И подчертава, че това вбесило федерацията, която наказала Кристиан за 2 години. Впоследствие заради контузия той не отишъл на европейското първенство, което се проведе във Варна през пролетта на 2010 г. и беше контролно за квота за олимпиадата наесен. &bdquo;Важно е и трябва да се знае, че през август 2009 г. националният отбор по батут, аз и Лилян бяхме на лагер в Албена и всички бяха свидетели, че <br /> <br /> <strong>двамата бяхме в отлични взаимоотношения&ldquo; </strong><br /> <br /> подчертава Милен. И казва, че през октомври същата година заминал за Гърция и се прибрал през септември следващата година. &bdquo;Няколко месеца след това убиха Лилян, а аз твърдо бях решил да замина за Катар, а докато дойде това време, да произвеждам и продавам дървени въглища. Почти веднага след лагера в Албена (през октомври месец 2009 г.) заминах за Гърция, като поводът бяха спрени две суми от по 500 лв., които федерацията и в частност шефът Стоян Димитров ми бяха отпуснали за пръв път от месец март същата година&ldquo;, обяснява осъденият акробат и пояснява, че на практика това означавало, че повече няма да се занимава с батут в България. &bdquo;Независимо от това <br /> <br /> <strong>федерацията започна да издевателства върху Кристиан </strong><br /> <br /> Случиха се грозни неща. Аз научавах всичко със закъснение и това още повече ме амбицира да не се занимавам с този спорт и тези хора. Всичко това се отразяваше от кабелната телевизия, местния вестник &bdquo;100 вести&rdquo;, а и от клюки, които се разпространяваха от хората в клуба на Лилян. Самият Лилян се грижеше най-много за това. Той бе майстор в това. Цялата общественост беше заблудена, че има конфликт между мен и Лилян, а то не бе така. Аз и другите от нашия клуб просто искахме равнопоставеност и договор с общината за ползване на базата&ldquo;, ракрива още за генезиса на скандала между него и Лилян. И стига до същинската част на своята изповед, която е и твърде скандална и потресаваща: &bdquo;Междувременно половината град знаеше от слухове (верни), че Лилян се &bdquo;увлича&rdquo; от състезателките си, като <br /> <br /> <strong>започваше да ги &bdquo;обработва&rdquo; от малки </strong><br /> <br /> за да стигне до леглото им, когато са на 13-14-годишна възраст. Има свидетели от състезателите, както и треньори, които са го виждали какво прави по време на тренировките, както и на скандали между Лилян и едно вече &bdquo;пораснало&rdquo; (на 16 години) момиче &ndash; Деница, която буквално го командваше и тя решаваше кога да тренира и какво точно да прави. Мога да изброя имена на негови състезателки, с които той е правил и се е опитвал да прави секс. Едно от тези момичета &ndash; Моника Димчева, се съгласи да даде показания за това в съда и го направи. Лилян обаче бе публична личност и никой не искаше да се разследва в тази насока. Имало е и оплаквания от деца на жена му Анна, някои дори са и писали писма, но за това мога да разкажа, а не сега да го описвам &ndash; нали не е това задачата ми&hellip;&ldquo;, реди втрещяващите твърдения Милен. Пред &bdquo;ШОУ&ldquo; той е категоричен, че именно това е &bdquo;най-вероятната причина да бъде убит Лилян. &bdquo;Занимаваше се с малки деца, някое се е оплакало и баща или майка са се &bdquo;погрижили&rdquo; за Лилян. Моника сподели, че е казала на майка си за отправени &bdquo;сексуални намеци и намерения&rdquo; от Лилян. Майка й е искала да заведе дело, обаче после се е отказала. Не знам каква е причината. Ти питаш защо аз?! &ndash; Ами, това е отговорът&rdquo;. <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small"><strong>От &bdquo;Господари на ефира&rdquo; налели масло в огъня<br /> <hr /> </strong></span><br /> &bdquo;Някой е съобразил, че аз и Лилян сме в &bdquo;конфликт&rdquo;, и си е разчистил сметките с него&ldquo;, изповядва се ексклузивно пред нашия репортер Милен Иванов. Скандалите между Лилян и Милен, свързани със спортната база и състезателите, стигнали и до &bdquo;Господари на ефира&rdquo;. &bdquo;Те популяризираха т. нар. конфликт между нас, който се оказа <br /> <br /> <strong>удобно прикритие за истинския извършител </strong><br /> <br /> а аз &ndash; за най-удобен &bdquo;извършител&rdquo;. Било е съвсем просто да се съобрази. Обстановката беше такава, че дори и комар да го беше ухапал, аз щях да нося отговорност. Аз дори си позволих следния майтап, който направих публично, че ако жена му Анна забременее, да се знае, че е от мен, въпреки че е доста противна като физика и най-вече характер, а аз по това време бях в Гърция. Лилян се е постарал да пусне редица жалби срещу мен и по някои от тях ходих да давам обяснение в полицията, и <br /> <br /> <strong>трябва да съм напълно луд, за да му посегна </strong><br /> <br /> без да съм сигурен, че веднага ще дойдат при мен (както всъщност и стана). Арестуваха ме приблизително 45-50 мин след убийството. И то по настояване на Анна&ldquo;, разкрива още осъденият Милен Иванов. Той казва, че Анна Александрова &bdquo;много го мразела&ldquo;, защото той и клубът му имали по-добри професионални успехи. &bdquo;Никой нямаше знанията и опита да направи големи състезатели при мъже и жени, а само в долните възрасти. Това обаче при нас започна да се получава и доведе до клевети, оплаквания и подобни действия, за да спрем дейността си, а те (клубът на Лилян &ndash; б. а.) да приберат подготвените при нас състезатели. Това се опитаха да извадят наяве ченгетата, прокурорите и свидетелите от тяхна страна&hellip; <br /> <br /> <strong>Лилян беше с най-голямо финансиране от общината </strong><br /> <br /> За мен лично това не беше проблем. Аз бях съдружник в мелница и не разчитах на общински пари. Сам се оправях, при това съвсем не бяхме зле. За 7 години едва в последната - 2009 г., федерацията ми беше отпуснала по 500 лв. на месец, и то от м. март 2009 г., а както казах, тези пари бяха спрени през август, веднага след лагера в Албена&rdquo;, разказва Иванов накратко историята на враждата между клубовете. Той категорично твърди, че опонентът му имал доста врагове в града, но тъй като бил &bdquo;отличен задкулисен играч и имал огромно влияние в общината&ldquo;. &bdquo;Малко хора са дръзвали да му се противопоставят, а само мрънкаха зад гърба му. Аз обаче бях независим, нямаше значение дали някой ще ми даде пари&ldquo;, подчертава осъденият треньор.<br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small"><strong><br /> &bdquo;Делото беше стъкмено&rdquo;, твърди Иванов<br /> <hr /> </strong></span><br /> В единствената си изповед осъденият Милен Иванов казва, че делото за убийство срещу него преминало по доста странен и необичаен начин. &bdquo;Още в досъдебното производство полицията се постара да намери подходящи за тях и прокуратурата свидетели, както и да изготви доказателство с невярно съдържание. Всичко бе стъкмено, а уговарянето на свидетелите бе основно в действието на полицаите. Съдът изобщо не обърна внимание на тези неправомерни действия. Има достатъчно факти и доказателства, пораждащи съмнения. За някои от тях доказахме, че са престъпления, извършени срещу мен. Прокурорите обаче не се самосезираха&ldquo;, разказва още гимнастикът. Той посочва редица имена, за които твърди, че са били предварително уговорени от прокуратурата. &bdquo;Отказаха ми следствени експерименти и призоваване на нови, а и стари свидетели, което би могло да доведе до обрат в делото. Просто не са имали друг заподозрян и все някой е трябвало да бъде осъден. Аз в случая бях най-удобен. Сега искам да бъде възобновено разследването и присъдата ми да бъде отменена, защото докато ме разследваха, бяха извършени престъпления по служба от страна на длъжностни лица. Начинът на водене на следствието, съдебният процес, свидетелските показания и тълкуването, или игнорирането на доказателствата, както и тенденционното отношение на съдиите, бяха причината да бъда осъден, а не това, че имам някаква вина&ldquo;, категоричен е Милен Иванов. <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small"><strong>Версия: Наркотици или далавери &bdquo;изяли главата&ldquo; на очистения с 5 куршума треньор?<br /> <hr /> </strong></span><br /> Милен Иванов допуска една версия, която може да е в основата на убийството: Малко преди да застрелят Лилян, имало сбиване в залата между него и момчета, които искали да разпространяват наркотици. &bdquo;Има и нещо друго, което обаче е по-малко вероятно да има нещо общо с убийството. Лилян не беше финансово коректен към свои състезателки, които с негово съдействие започваха да работят в циркови трупи, или като аниматори в чужбина. Едно от неговите момичета Миглена ми е разказвало как <br /> <br /> <strong>хонорарите минават през Лилян </strong><br /> <br /> и той е решавал дали и колко да даде на децата. Сред тях има малолетни, деца на разведени родители, на семейства с ниско интелектуално ниво и пр. На някои от тези хора не им пука какво се случва с децата им. Лилян обаче винаги се стараел да изгражда имиджа си пред обществеността като добър, грижовен и всеотдаен треньор и възпитател, а и беше добър организатор на различни мероприятия и от общината го уважаваха. Буквално всеки ден ходеше там и се грижеше всички да смятат, че ние сме злите хора от нашия клуб, <br /> <br /> <strong>а той е пазител на децата </strong><br /> <br /> морала и т.н. От другите спортни клубове също не го обичаха, тъй като самоволно беше заградил и завзел части от съблекалнята и фоайето на залата, като беше инсталирал машини за храна и напитки, за да печели от тях. Дълги години преди това вземаше наемите от 10-12 магазина, които са общински, но само той се ползваше от тях, а това предизвикваше недоволството на треньорите от другите спортове, които не получаваха пари, и се натрупваше напрежение. Изобщо нещата така бяха поставени, че само и единствено Лилян беше най-добре от всички&ldquo;, твърди още осъденият на 20 години затвор треньор. <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small"><strong><br /> Свидетели разпознали килъра?<br /> <hr /> </strong></span><br /> Макар и Милен Иванов да твърди, че е абсолютно невинен и няма нищо общо с убийството на колегата си Лилян Александров, свидетелски разкази за това, какво се е случило малко преди 20 часа на фаталния 21 март 2011 г., сочат друго. Жена, която живее в кооперацията на Лилян, почти се сблъскала с мъж в тъмни дрехи и шапка с козирка, с ръка под якето. Тя го видяла на площадката пред стълбището на блока. При разминаването им мернала и лицето му, а по-късно го разпознала в Милен?!? Друга жена, която минавала край кооперацията, видяла мъж с пистолет, който стреля от упор в човек на входа на сградата. Мъж на другия тротоар пък чул гърмежите, обърнал се и видял тъмна сянка да се изнизва от мястото на престъплението.<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small"><strong>Милен дал на сина си кървавите дрехи, за да се отърве от тях <br /> <hr /> </strong></span><br /> В хода на разследването срещу Милен се събрали доказателства, че след като застрелял Лилян, той се преоблякъл по пътя и се прибрал в дома си. На входа на блока дал на сина си вързоп с дрехи и наредил майка му да ги пусне в пералнята. Самият Милен се бил похвалил по-късно пред съкилийник, че нарочно подвикнал няколко пъти високо на сина си, за да чуе комшията, който бил клюкар и нищо не пропускал. Та ако полицията го пита, да каже, че е чул разговора между баща и син и това ще му е алибито за вечерта. Съседът наистина потвърдил инсценираното алиби. След това Милен изчезнал за известно време. Предполага се, че тогава е изхвърлил пистолета и пълнителя на различни места. Върнал се вкъщи и взел душ. Пратил сина си да занесе изпраните дрехи у вуйчо си. Не след дълго униформените позвънили на вратата&hellip;<br /> <br /> <br /> <strong>Подготви: Орлин ФИЛИПОВСКИ</strong><br /> <br />