Кин Стоянов, синът на сатирик №1: Баща ми Радой Ралин ходеше при Тато да спасява закъсалите

<em>&bdquo;ШОУ&rdquo; послуша съвета на радио-шефа Димитров и лично попита Кин Стоянов защо е напуснал радиото:</em><br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201604/Tina_34/20_21_Radoi_Kin_Stoyanov8.jpg" alt="20_21_Radoi_Kin_Stoyanov8.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="355" />- Господин Стоянов, сам ли напуснахте Радио София или бяхте уволнен? Директорът Митко Димитров твърди първото...</strong><br /> - Бяхме принудени да напуснем. Д-р Митко Димитров еднолично реши да ни спре предаванията. Няма решение на Управителния съвет. Каза ни го на една планьорка. А в продължение на 6 години с наши предавания покривахме всеки ден от седмицата. В неделя пък бяха две. Посрещали сме президента Желю Желев, Никола Манев, Любомир Левчев, академици, посланици. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Гостували са ни 3000 души</strong></span><br /> <br /> И всичко това е изтрито. Дори емисари на &bdquo;Ислямска държава&rdquo; не биха го направили. Радваме се, че всичките тези големи личности, с които бяхме говорили в ефир, подписаха обръщение в наша подкрепа. <br /> <br /> <strong>- Твърдите, че директорът на Радио София поддържа най-скъпите слушатели в цяла Европа. На какво основание?</strong><br /> - Преди да я ограбят КТБ, имаше лозунг: &bdquo;Клиентите са ни скъпи&rdquo;. И те наистина излязоха скъпи на държавата и всички нас. Митко също може да издигне този лозунг. Защо? Според Националния статистически институт към 31 март 2016 г. област Благоевград е имала 315 577 жители. <br /> <br /> В същото време седмичната аудитория на Радио Благоевград е 70 661. Данните са от официално изследване на БНР. Пак според НСИ, населението на София и областта е 1 554 618. От тях седмично само 5316 слушат софийското радио.<br /> <br /> <strong>- Но отговорността за това е и ваша. Вие до вчера бяхте там.</strong><br /> - Тогава имаше съвсем друга аудитория. Пазим рейтингите от онези години в архива на екипа ни. Часовете, в които бе предаването &bdquo;Инфохолици&rdquo;, бяха най-горе. Ние направихме програмата и слушателите, а сега виждате данните. При това бюджетът на Радио София сигурно е три пъти по-голям от благоевградския. Но това се крие. Защото ще влезе в &bdquo;Гинес&rdquo; с най-скъпите си слушатели в Европа.<br /> <br /> <strong>- Бившият директор се надяваше радиото да не е последното ви работно място. Какво правите сега?</strong><br /> - Покрай нашия случай се бяхме превърнали като камбана, сигнализираща за мизерията в Националното радио под управлението на Радослав Янкулов. Посочихме до каква степен Съветът за електронни медии е виновен за отвратителното състояние на обществените медии и защо сме на 106-о място през 2014 г. в класацията за свобода на словото на &bdquo;Репортери без граници&rdquo;. След принудителното ни напускане бяхме поканени от собственика на една новосъздадена продуцентска компания, който иска да я превърне в територия на свободното слово &ndash; господин Георги Василев. <br /> <br /> Компанията се нарича &bdquo;Студия Трансмедия&rdquo;. Останахме верни на себе си и на професията, не се уплашихме да изговорим неприятните неща. Тук правим тв предаването &bdquo;Денят разказва&rdquo;, списваме сайта на компанията, имаме планове за съвместна работа с университетската телевизия &bdquo;Алма матер&rdquo;. А и в радиото може да се върнем след години, за да оправим пораженията, които екипът на Радослав Янкулов нанесе.<br /> <br /> <strong>- На 23 април Радой Ралин щеше да има рожден ден. Какво е чувството да застанеш пред бронзовата фигура на баща си?</strong><br /> - Край нея винаги има хора. Снимат се, слагат цветя в ръката му. Паметникът е жив. Всъщност Радой е само една брънка, вярно златната, от един дълъг и достолепен род.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Ние сме преки потомци на Таньо войвода</strong></span><br /> <br /> активен участник в Априлското въстание.<br /> <strong><br /> - От къде идва тази история?</strong><br /> - Племенничката на войводата Рада се омъжва за ямболския търговец на жито Христо Хадживълчанов. Баща ми се ражда в тяхното семейство на 23 април 1922 г. Малко преди това то е загубило по-голяма дъщеря. Майката е в родилна треска, между живота и смъртта. И тогава брат й, сливенският книжар Стефан Димитров, заедно със съпругата си Кина, на която съм кръстен, вземат Радой. Той е само на седмица и така се слага началото на сливенския му произход. Знанието понякога носи печал. Баща ми се научава да чете рано. <br /> <br /> Обича да се рови из тайните места в къщата. Така попада на документа за осиновяването. Тогава е на 5 години и преживява твърде емоционално тази драма. Тя слага отпечатък до края на живота му. Брат на баща ми е професор Вълчан Хадживълчанов, един от най-големите европейски вирусолози. Има и два сестри. Събинка е писала стихове под псевдонима Ангелина Брилска. Тя е майка на един от най-колоритните фигури в днешния филмов свят. Киноведът Георги Ангелов, на когото бе посветен филм, е мой първи братовчед. По-рядко се виждаме с децата на Вълчан - Радосвета и Христо. <br /> <br /> <strong>- Наскоро предадохте на държавата архива на баща си? Какво съдържа той?</strong><br /> - Богата кореспонденция с кого ли не. Новогодишни картички, покани, ръкописи, всичките му публикации, добросъвестно събирани по години. Също така и книги. <br /> <br /> <strong>- А прочутият дървен налъм там ли е?</strong><br /> - Той е в бащиния ни апартамент, където сега живее брат ми. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Радой държеше налъма в масивна ваза </strong></span><br /> <br /> от оловен кристал и редовно го поливаше. Имаше надпис &bdquo;Сатирата ще разцъфне&rdquo;. Подтекстът беше, че това ще стане, когато цъфнат и налъмите... <br /> <strong><br /> - Какво свързвате със заглавието &bdquo;Люти чушки&rdquo; (изгорената книга на Ралин с епиграми &ndash; б.а.)?</strong><br /> - Много шоколад. Никога с брат ми Стефан не сме яли повече. Когато заради тази малка книжка уволниха баща ми, много хора искаха да покажат съпричастност. Блага Димитрова го гонеше да му даде пари. Той не приемаше нищо. Шоколадите обаче няма да забравя. Като син съм признателен на литературоведа Пламен Дойнов, който написа &bdquo;Случаят &bdquo;Люти чушки&rdquo;. Там са събрани всички документи около тази история. Авторът е направил невероятен литературен портрет на Радой.<br /> <br /> <strong>- А вие какво помните и знаете за &bdquo;чушките&rdquo;?</strong><br /> - Това, което съм чувал от баща си след години, беше следното... На една фамозна среща на Тодор Живков с ловната му дружинка, тогавашния партиен секретар на Съюза на българските писатели Анастас Стоянов казал, че Блага Димитрова, Христо Ганев и Радой Ралин пречат на работата сред писателите и, че са разрушителни сили. Живко казал: &bdquo;Радой наистина е човек с особено мнение, но ние сме го проверили в Държавна сигурност и мислим, че е честен комунист&rdquo;. Тогава Стоянов вади &bdquo;Люти чушки&rdquo; и отваря епиграмата, озаглавена &bdquo;Глух, по-послушен&rdquo;. Тя се състои само от пет думи - Сит търбух за наука глух. <br /> <br /> <strong>- Под нея е нарисувано прасе, чиято опашка, казват, е подписът на Тодор Живков? </strong><br /> - Това не е вярно. Знам го от баща си. Освен това епиграмата не е посветена на Живков, а на академик Сава Гановски, който тогава е председател на БАН. Имитиран е неговият подпис.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201604/Tina_34/20_21_1.jpg" alt="20_21_1.jpg" align="baseline" width="500" height="465" /><br /> <strong><br /> - Заради книгата Радой и Димовски са уволнени. Помните ли това време?</strong><br /> - Тогава баща ми боледуваше много. Бронхопневмония, стомашни кризи. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Превеждаше, за да ни изкарва прехраната</strong></span><br /> <br /> Но няма заплата, болнични, доста го беше закъсал. Един ден дойде композиторът Димитър Христов. Баща ми беше в леглото. Гостът каза, че е решил да пише опера, предложението му беше Ралин да направи либретото. Баща ми каза, че в момента превежда ренесансовата испанска пиеса &bdquo;Съмнителната истина&rdquo; на Аларкон и отказа. Христов поиска либретото да е по нея. Така се роди операта: &bdquo;Игра или шопи се забавляват със стария испански театър&rdquo;. След години я играха във Варна. Тогава композитор бръкна в джоба си и извади невероятната за него време сума от 500 лева. <br /> <br /> <strong>- А вярно ли е, че баща ви е можел да влиза при Живков, когато поиска?</strong><br /> - Не. Бил съм свидетел, когато татко му се е обаждал. Това се е случвало веднъж на 3-4 години, когато баща ми прецени, че някой, за когото трябва да се застъпи и подкрепи, е много застрашен. Единият от случаите е, когато Николай Хайтов се нахвърли срещу Катя Томова. Искаше да открадне ръкописа й &bdquo;Забравени от небето&rdquo; и да го издаде като своя книга. Тогава и ние с Владимир Левчев обикаляхме писателите, разказвахме, искахме да се разшуми, да стане скандал. В крайна сметка книгата вече беше вече в издателството за печат. Тогава баща ми поиска среща с Тодор Живков, разказа му случая и той спря кражбата.<br /> <br /> <strong>- Друг случай помните ли?</strong><br /> - Кольо Никилов, един малко позабравен, навремето изключително популярен и четен белетрист, знаме на така наречената инфантилна проза, заедно със съпругата си актрисата Виолета решиха, че ше могат да направят кариера в Америка и избягаха. Там обаче нещата не потръгват. Кольо е описал в роман как изпратил на Кърт Вонегът няколко разказа. Той му отвърнал с писмо, в което<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>имало 50 долара да се почерпи</strong></span><br /> <br /> Тогава баща ми отново поиска среща при Живков и помоли да го амнистират. Помогнал е и за връщането на Милчо Левиев. Той го считаше за най-големия български талант на България за 20-и век.<br /> <br /> <strong>- Не се е ли възползвал Радой от тази близост с Първия?</strong><br /> - От него знам, че винаги на раздяла Живков го е питал: &bdquo;Как си, имаш ли нужда от нещо?&rdquo; Той никога не е поставил свой проблем, въпреки че са му спирали книгите и са го уволнявали. Последната им среща е, когато Ралин навършва 60 години и го наградиха с орден &bdquo;Георги Димитров&rdquo;. Когато Живко му закачил отличието, баща ми казал: &bdquo;Невероятно, но факт!&rdquo;. Започна възродителният процес, баща ми бе отвратен, не искаше да има нищо общо с онази шайка. Той повече не се видя с Първия. <br /> <br /> <strong>- Радой Ралин и Борис Димовски са много различни като хора. На какво се дължеше тяхната дружба?</strong><br /> - На творчеството, те не са другарували, не са си ходили на гости. И двамата бяха аскети. Нито пиеха, нито пушеха. Най-близкият приятел на баща ми беше режисьорът Дучо Мундров. Скараха се покрай сценария за филма за Васил Левски. Той бе поръчан. Баща ми го написа през 1973 г. Дучо не го хареса. Възложиха режисурата на Асен Шопов. После започнаха да товарят режисьора с работа, така че да не му остане време за Левски. След години историкът Дойно Дойнов, една наистина ренесансова личност, председател на Общонародния комитет &bdquo;Васил Левски&rdquo;, организира набирателна кампания. Николай Рударов трябваше да бъде режисьор. Въобще на този сценарий не му провърва.<br /> <br /> <strong>- Как пишеше Радой Ралин?<img src="/documents/newsimages/editor/201604/Tina_34/20_21_Radoi_Kin_Stoyanov10.JPG" alt="20_21_Radoi_Kin_Stoyanov10.JPG" align="right" hspace="9" vspace="9" width="300" height="437" /></strong><br /> - Как? Идваха му думите. Както си приказва подрежда сричките. Режисьорът Чавдар Гагов разказваше за някакъв дипломат, който редовно хващал съпругата си с любовник. Накрая я уловил с градинаря, а баща ми написа: <br /> <br /> <em>&bdquo;Отивам си, не ще търпя<br /> не се живее само с хляб,<br /> макар и силен на деня<br /> нощя е слаб&rdquo;.</em><br /> <strong><br /> - Вие също започнахте да пишете поезия и сатира. Как реагира Радой?</strong><br /> - Радваше се и беше взискателен. Надяваше се да тръгна по неговия път. Да се заема по-сериозно, но не стана. Журналистиката е друга работа. Първия си фейлетон публикувах в &bdquo;Средношколско знаме&rdquo;. Посветих го на класната на брат ми. Тя го прочете и страшно го подгони.<br /> <br /> <strong>- Радой Ралин беше прочут ухажьор. Не пропускаше дама край себе си, без да й направи комплимент. Неговият постоянен въпрос: &bdquo;Мокриш ли котето?&rdquo; дори намери място в паметника му. Кои бяха жените около него? </strong><br /> - Освен ухажьор, баща ми беше и изключителен джентълмен. Държеше на разстояние жените, с които имаше вземане-даване, най-вече защото сред тях имаше семейни. <br /> <br /> Пред нас не е проронвал дума за никоя своя изгора. Беше крайно дискретен. След 1989 г. имаше връзка с едно изключително красиво, доста по-младо момиче. То го вдъхнови за стихосбирката: &bdquo;Коило, галена трева&rdquo;. В нея имаше само любовни стихове.<br /> <br /> <strong>Исак ГОЗЕС</strong><br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> След 11 години вражда</strong></span><br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Кин се сдобри със сина си Митко </strong></span><br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><em>От онзи свят ги помири Ралин<br /> </em></span><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201604/Tina_34/20_21_Radoi_Kin_Stoyanov12.jpg" alt="20_21_Radoi_Kin_Stoyanov12.jpg" align="baseline" width="500" height="333" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>Синът &ndash; Димитър Стоянов, със съпругата си Мариела, майка си Капка и дъщеричката си - малката Капка</strong></span><br /> <br /> Кин Стоянов е баща на бившия евродепутат и народен представител от &bdquo;Атака&rdquo; Димитър Стоянов. Двамата не си говореха в продължение на много години. Конфликтът им нашироко бе експлоатиран от медиите. &bdquo;Докато се занимава с политика, няма да му проговоря&rdquo;, категоричен бе Кин. <br /> <br /> Баща и син обаче вече са загърбили враждата. Срещнали се очи в очи на откриването на барелеф на Радой Ралин в бившата Сливенска мъжка гимназия преди около две години. &bdquo;Господ като ти вземе нещо, ти връща друго. На Светъл вторник, 11 април, се срещнахме с Митко за първи път след 11 години. И пред паметта на Радой и двамата си дадохме сметка, че <br /> <br /> <strong>вече няма какво да пречи на общуването ни<br /> </strong><br /> Дори различните ни възгледи. Баща ми често повтаряше, че Васил Левски в едно писмо се обръща не с &bdquo;Драги единомишленици&rdquo;, а с &bdquo;Драги единодейственици&rdquo;. Тогава си стинахме ръцете и започнахме да се преоткриваме. Вече се виждаме, даже бях на рождения ден на внучката си Капка. Може да не съм съгласен с това, че синът ми защитава Динковците на границата, но съм сигурен, че го прави честно. Той е взел качествата на мъжете от нашата фамилия, да няма корист във възгледите и постъпките му&rdquo;, разказва за своя наследник Кин Стоянов. <br /> <br /> През годините е имало и други моменти, в които баща и син са правили опит да извървят пътя си един към друг. &bdquo;Но веднага в куп медии се появяваха някакви страшни хули срещу сина ми, които се приписваха на мен. Имаше сили, които грижливо се стараеха да ни държат далеч един от друг. Сега вече <br /> <br /> <strong>излизаме заедно, черпим се</strong><br /> <br /> идва и по-малкият ми син Стефан. Много се радвам, че Митака обича да си говори с двете си сестри, моите близначки от съпругата ми Десислава - Ралица и Калина&rdquo;, казва още Кин. Той се вижда и с бившата си жена Капка. <br /> <br /> <a href="https://www.blitz.bg/article/44537" target="_blank"><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>.............................<br /> Интервюто с директора на Радио София Митко Димитров четете ТУК.</strong></span></a><br /> <br /> <br type="_moz" />