Звездата от „Връзки” Валери Йорданов пред „ШОУ”: Целият съм потрошен, като реклама на травматологията съм

<br /> <em>Валери играе на сцената на Народния театър. Участва в постановките &bdquo;Хъшове&rdquo;, &bdquo;Крал Лир&rdquo;, &bdquo;Пушката ще гръмне след антракта&rdquo;, &bdquo;Смъртта на търговския пътник&rdquo;, &bdquo;Йестърдей&rdquo;, &bdquo;Алхимикът&rdquo;, &bdquo;Френският квартал&rdquo;, &bdquo;Дон Жуан&rdquo;, &bdquo;С любовта шега не бива&rdquo; и др. Има четири номинации за &bdquo;Аскеер&rdquo;. Печели наградата през 2014 г. за ролята на Хауи в &bdquo;Заешка дупка&rdquo; на режисьора Ивайло Христов в Театър 199. През 2004 г. печели наградата на фондация &bdquo;Иван Димов&rdquo; за най-добър млад актьор. Носител е на &bdquo;Златна роза&rdquo; за най-добра мъжка роля във филма &bdquo;Емигранти&rdquo;. Снимал се е още в &bdquo;Откраднати очи&rdquo;, &bdquo;Капанът&rdquo;, &bdquo;Хайка за вълци&rdquo;, &bdquo;Принцът и просякът&rdquo; и др. През 2009 г. прави своя режисьорски дебют, заедно с Иван Владимиров, с филма &bdquo;Кецове&rdquo;.</em><br /> <br /> <em>Член на Европейската филмова академия.</em><br /> <br /> <em>Женен е, има две дъщери.</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Валери, с кастинг ли те избраха за ролята ти в сериала &bdquo;Връзки&rdquo;?</strong><br /> - Кастингът за &bdquo;Връзки&rdquo; беше преди 3 години. Тогава снимах още 2 филма. Дълго време преди това отказвах да участвам в сериали. Единствено ролята в &bdquo;Дървото на живота&rdquo; приех, защото темата е историческа, а мен тези неща ме вълнуват. Героят ми в сериала &bdquo;Връзки&rdquo; ме привлече, защото е крайно различен от мен &ndash; живее по абсолютно различен начин, интересуват го различни неща. Познавам такива хора и съм ги наблюдавал отстрани, но те са ми много далечни като начин на живот, като битие &ndash; от това, което закусват, което обличат, от колите, които карат от-до! Клишето &bdquo;мутра&rdquo; за моя герой Александър не мога да използвам. Той е представител на т. нар. новобогаташи, характерни за България и за Русия, които са имали някакво друго минало, което се мъчат да премахнат, но не могат. Но <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>няма нищо общо с нашите мутри от 90-те години</strong></span><br /> <br /> За разлика от Александър, аз обичам да си почивам по диви места, обичам да съм сам, да ходя за риба, на лов, да ходя в планината, да познавам билки, да си правя ски от стара бъчва и лък от черничев клон... Ето такива неща обичам.<br /> <br /> <strong>- Лесно ли се стиковахте с колегите ти?</strong><br /> - Помагаме си един на друг, показваме си различни неща. Мишо Биллалов, понякога като вижда, че нещо тръгва в неправилна посока, ми казва: &bdquo;Валка, тук трябва да бъде по-събрано&rdquo;. Режисьорите се сменят през две седмици, много са талантливи и всеки работи по свой индивидуален начин. Това е голямо предизвикателство, създава объркване, много е трудно и същевременно интересно. Ваня Николова и Нели Димитрова са написали много майсторски сценария, няма нужда актьорите да променят диалозите, за да вкарат нещо по-ярко и по-категорично. Написани са много точно. Сценарното писане много малко хора в България го умеят. В чужбина се учи в престижни школи. В програмата &bdquo;Скрипт ийст&rdquo; във връзка с моя проект &bdquo;Шекспир като улично куче&rdquo; съм работил в чужбина с хора, които са писали сценарии, отличени с &bdquo;Оскар&rdquo;-и. Там научих какво е сценарното писане, което е и занаят, освен талант. Като попитали Марлон Брандо кои три неща са важни за един хубав филм, той отговорил: &bdquo;Добър сценарий, добър сценарий и добър сценарий&rdquo;. Затова на Запад правят голямо кино. Ние тук се учим в движение.<br /> <br /> <strong>- Една от актрисите от &bdquo;Връзки&rdquo;, Илиана Лазарова, ми разказа как използвайки интереса към татуировките, твоя и нейния, сценаристката Ваня Николова добавила нов епизод...</strong><br /> - Добрият сценарист, наблюдавайки актьорите, може да почерпи идеи, както беше в случая...<br /> <br /> <strong>- Ти кога се запали по татуировките?</strong><br /> - На 13 години си направих първата рисунка сам - с губерка, конец и туш. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Тогава беше забранено да се татуираш, считаше се, че ако имаш тату, си криминален</strong></span><br /> <br /> Много харесвам Изтока &ndash; Япония, Китай, Индия... Ако имах време и средства, бих пътувал и бих ги опознал. За съжаление, мога да го правя само четейки за тези места и за традициите там. Татусите ми също са свързани с Изтока.<br /> <br /> <strong>- Доста актриси от &bdquo;Връзки&rdquo; са ми споделяли, че са имали драма със секссцените. Как е при теб?</strong><br /> - Нито със секссцените, нито с такива, в които има някаква жестокост и побоища, аз лично имам драма. При едно-единствено условие &ndash; ситуацията да предполага това. Ако е самоцелно, дори една целувка би ме накарала да споря и да кажа: &bdquo;Няма нужда&rdquo;! Единствено имам драма, ако деца присъстват на брутални сцени. Не само, защото имам две дъщери, а защото си мисля, че децата трябва по-дълго да живеят с приказните герои и да не се сблъскват с реалната бруталия на живота. Тя така или иначе ще им се случи.<br /> <br /> <strong>- Добре ли си партнирате с екранната ти любовница във &bdquo;Връзки&rdquo; Лилия Маравиля? Паснахте ли си?</strong><br /> - Веднага. Голям професионалист. Дори да я притеснява нещо в кадър, дори да й е дискомфортно, тя не го показва. Изключително слънчице е Лили!<br /> <br /> <strong>- А какви спомени пазиш от снимките на филма &bdquo;Откраднати очи&rdquo; на Радослав Спасов и Нери Терзиева?</strong><br /> - Беше много вълнуващо, защото снимах с прекрасни колеги. С Весела Казакова се познавахме, но заставахме за пръв път пред камера. И до сега се чуваме с Нежат Ислер, който е голяма звезда в Турция. Докато се подготвяхме да започнем снимки три седмици по-рано в Ковачевица <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>спях на миндера, на който е спял Григор Вачков</strong></span><br /> <br /> светла му памет, когато е снимал последния си филм &bdquo;Мера според мера&rdquo;. Спях на същия миндер и слушах нощем същите славеи...<br /> <br /> <strong>- Чувала съм, че разтоварваш, като виеш като вълк. Защо именно по този начин?</strong><br /> - В определени случаи съм го правил преди години, когато искам да изкарам някаква енергия. Всеки човек си има своите начини на енергийно освобождаване - било с тренировка, с тичане, с плуване... Вълкът е като източните религии. На японски &bdquo;вълк&rdquo; се пише с два символа &ndash; единият означава Животно, другият означава Добра сила. За мен вълкът е свещено животно, от време на време го срещам в планината. Когато успея да приближа до вълк на по-близко разстояние, за мен е голямо удоволствие, защото той ме превъзхожда по всякакъв начин. Това с виенето е една моя шега. Но се е случвало, не е измислица. <br /> <br /> <strong>- Спомняш ли си често за колегата ти Чочо Попйорданов? Липсва ли ти по време на представленията на &bdquo;Хъшове&rdquo;?</strong><br /> - Преди дни дадох интервю и написаха, че съм казал, че виждам духа на Чочо. Това са глупости. Чочо реално е с нас. Толкова плътно присъстваше и живееше живота си, че ние даже като говорим за него, не говорим в минало време, а като за някой, който всеки момент може да се появи. Неописуема енергия имаше този човек и тя още е с нас.<br /> <br /> <strong>- А помагате ли на семейството му, на дъщеря му?</strong><br /> - Даниелка знае, че когато има нужда, винаги може да се обърне към нас. Но тя е много силен човек. Не е човек, който ще се обади и ще каже: &bdquo;Имам нужда от помощ!&rdquo; Но тя знае, че ние сме насреща.<br /> <br /> <strong>- Наистина ли правиш каскадите във филмите си сам?</strong><br /> - Предпочитам, но понякога не ми позволяват по договор. А и след навъртените контузии си давам сметка, че е по-добре да не го правя, защото след това ми трябват месеци да се възстановя и да продължа нормално работа. В България има изключителни каскадьори, няма какво и аз да се правя на каскадьор повече. Преди обичах, да. Чупил съм ребра, пета, китка, глезен, имам изваден менискус на коляното. В момента още съм с жестока травма на рамото и ходя на рехабилитации. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Доста голям ми е медицинският картон </strong></span><br /> <br /> Колегите ме бъзикат, че съм манекен на травматологията.<br /> <br /> <strong>- Какво научи за цял живот от твоите учители &ndash; Стефан Данаилов, Ивайло Христов, Илия Добрев, Иван Налбантов? </strong><br /> - Стефан Данаилов е като мой духовен баща, който ми е дал път в живота, обучавайки ме, давайки ми шанс да се преборя за това, което работя. От Ивайло Христов съм научил страшно много неща за работата пред камера, за работата в театъра. От Илия Добрев, който скоро си отиде, и от Иван Налбантов, да е жив и здрав, пък научих много за работата в мерена реч... И от четиримата съм възприел нещо много важно - слушай себе си и интуицията си. Актьорът трябва да бъде интуитивен и да прави каквото трябва, пък да става, каквото ще.<br /> <br /> <strong>- Коя е ролята, която си харесваш най-много?</strong><br /> - Ролята на баща...<br /> <br /> <strong>- Това безспорно е трудна роля, а в професията?</strong><br /> - В професията &ndash; нямам представа. Получил съм награди за роли, при които не ми е било кой знае колко трудно и същевременно съм търпял критики за роли, над които съм работил месеци и години. Това само зрителят може да го определи. Не критикът.<br /> <br /> <strong>- Номиниран си за &bdquo;Аскеер&rdquo;...</strong><br /> - За ролята на Нино в &bdquo;Ничия земя&rdquo; в Народния театър. Постановката е на Стоян Радев. Нямам представа дали ще взема наградата, не се и надявам. Самата номинация е предостатъчна като признание от колегите.<br /> <br /> Йосиф Шамли пък получи номинация за поддържаща роля. Исках и него, и моя приятел Филип Аврамов да ни номинират заедно в една графа, защото основно тримата се поддържаме на сцената. <br /> <br /> С Филип се виждаме много често, освен че работим заедно, все се опитваме да измислим нещо...<br /> <br /> <strong>- Сигурно ходите често и при колоритния му баща, бай Гунди, в &bdquo;Надежда&rdquo;?</strong><br /> - От време на време ходим при него. Но сега къщата му предстои да я бутат. С Филип се познаваме от студенти и общо взето сме като семейство. <br /> <br /> А с бай Жоро, баща му, няма как да не го обърнеш на майтап. Той винаги си държи на своето и въобще не се интересува от аудиторията &ndash; дали са хора от квартала, или го показват по телевизията и го гледа целият български народ. Важното е като един твърд мъж да каже каквото мисли.<br /> <br /> <strong>- А с твоя баща още ли се съревновавате по мъжки?</strong><br /> - С него толкова неща сме преживели заедно, толкова истории имаме зад гърба си, че само като се сетя за някоя от тях, и това ми дава сили. Баща ми е най-добрият ловец, най-добре познаващият планината човек. Иска всеки, познат или непознат, който е около него, да хапне, да се стопли, да се почувства комфортно, каквато и да е ситуацията. <br /> <br /> Случвало се е да останем в планината, да вие виелица и да е минус 20 градуса. Той беше човекът, който се грижеше някой да не премръзне през нощта и на другия ден да стигне там, накъдето е тръгнал. Такъв е.<br /> <br /> <strong>- Спомена за ролята си на баща... Как съчетаваш ролите си на един от най-успешните, пък и млади, актьори и на татко, който вечерта е на сцената на Народния, а на сутринта често е ... детегледачка?</strong><br /> - Първо, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>не съм млад, аз съм на годините на Странджата</strong></span><br /> <br /> Той е починал на 42. Много е приятно да съчетаваш тези роли. Това са две различни неща. Важно е да сготвя вечер хубава манджа за моите лапета, а след това отивам на представление. Това са два отделни коридора, по които сякаш плуват различни хора. А и от децата човек може да научи различни неща.<br /> <br /> <strong>- Имаш стабилен брак, рядкост във вашата гилдия. Съпругата ти Женя с какво се занимава?</strong><br /> - Има много таланти. Завършила е журналистика, пише страхотно, владее езици, прави модели като дизайнер за собствено удоволствие, без да има амбицията да пробива в тази сфера. Общо взето се занимава с неща, които й доставят удоволствие и това на мен много ми харесва. Харесвам хора, които имат талант и същевременно не ги тресе амбицията, а просто се наслаждават на живота около тях.<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong><br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small"><strong>Актьорите работят за смешни пари<br /> <hr /> </strong></span><br /> &bdquo;Истината в споровете в гилдията ни е някъде по средата. Не съм се разписал срещу Христо Мутафчиев, защото го познавам отдавна и съм се учил от него. И дори да е имал някакъв гаф, аз не мога да застана срещу човек, когото уважавам. Приятелите са за това, да се подкрепят в трудни моменти. В тези сблъсъци и от двете страни има хора, които много уважавам, с които съм приятел, с които съм близък. И това ми е болезнена тема. Моята позиция е, че Съюзът на артистите трябва да поеме по-голяма отговорност за нещата, които се случват в България, и трябва да стане един истински синдикат, който да защитава правата ни. Не може българските артисти да ходят за епизодични роли срещу смешни хонорари в чужди продукции и затова да са принудени да отказват представления. <br /> <br /> Съюзът на артистите трябва да се погрижи за авторските ни права, които в България са само за главни роли и също са смешни. Трябва да се погрижи за театрите в цялата страна. Ясно е, че в София, Варна и Пловдив има публика. Но и в по-малките градове театрите трябва да съществуват. Дали ще е като трупа на щат, дали ще е като хора, които се събират около определен театрален проект &ndash; това трябва да се обмисли. Трябва да има фондове за български театър, за българско кино, за българска култура. Това ще рефлектира върху образованието. Децата имат нужда от театър&rdquo;.<br /> <br />