Ернестина Шинова е от актрисите, които не носят маска в живота си, не влизат в чужд образ и играят винаги на 100%, когато са на сцената. Извън сцената Ерна не влиза в чужди кожи, държи да бъде себе си. Такава е и в новото си амплоа – на тв водеща, въпреки че изобщо не гледа на себе си по този начин. „Аз не съм водеща!”, отсича чаровната блондинка. И добавя: „С Андрей искаме да ни гледат като приятели, нямаме никакви претенции”.
Ернестина е дъщеря на писателя сатирик Чавдар Шинов, снаха на гениалния актьор Петър Слабаков и съпруга на режисьора бунтар Андрей Слабаков, с когото са тандем не само в живота, но отскоро и в студиото на &bdquo;Между нас казано&rdquo;. В последните две седмици Ерна не е добре здравословно &ndash; зверското натоварване, на което актрисата се подлага от години, без да си дава дори ден почивка, донесе своите лоши последствия. <br /> <br /> <em>В откровен разговор с &bdquo;ШОУ&rdquo; Ерна споделя заразна ли е тв суетата, колко близки са били с починалия наскоро юрист Павел Чернев и колко непреодолими могат да се окажат на моменти споровете с Андрей Слабаков.</em><br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201604/Tina_34/18_Ernestina2.jpg" alt="18_Ernestina2.jpg" align="left" width="300" height="449" hspace="9" />- Как дойде идеята актьорското семейство да дефилира и в тв ефира? Или след участието във &bdquo;ВИП брадър&rdquo; се зарази от магията на телевизията?</strong><br /> - Лично аз не съм имала даже такава нагласа. Идеята дори не е наша, а на продуцентите ни от &bdquo;Телеман&rdquo;. С Андрей просто се оказахме приемливите изпълнители. На мен ми хареса като възможност, а и съм отвратителен работохолик &ndash; свикнала съм на зверско натоварване. Съгласих се, защото ми стана и интересно доколко можем да се справим с тази задача. Винаги съм била от другата страна, като гост. <br /> <br /> Но интересното е, че сега отново съм там, по някакъв начин, защото предаването е много свободно, неформално. Ние сме интервюирани наравно с всички гости в студиото. Няма специално отношение към нас. Говорим първи, после говорят останалите, а накрая и публиката казва своята дума. Наясно съм, че ние не можем да разрешим някакви проблеми, обаче това, което искаме да покажем &ndash; са повече страни, повече гледни точки в един проблем. <br /> <br /> За да бъде ясно на хората, че проблемите не са толкова лесно разрешими и трябва да се говори за тях, за да могат да бъдат разрешени, макар и не от специалисти. Експертните мнения се чуват във всички други студия. На нас ни е важно да чуем мнението. Да, може да си оперен певец, но да имаш чисто човешка позиция и мнение за атентатите в Брюксел например. <br /> <strong><br /> - С Андрей повече стоите като в домашния си хол, отколкото като в тв студио &ndash; навярно спорите по същия незахаросан начин и вкъщи?</strong><br /> - (смее се) Добре казано. Абсолютно, ама абсолютно права си за всичко. Точно така е и точно така се получава и в ефир между мен и Андрей. Разликата е, че в предаването, за да могат все пак да се видят всички гледни точки, с него се налага да се разделяме в мненията. И да стоим, априори, на различни мнения. А в един нормален спор това излиза от само себе си. Може би даже отстрани стои малко като нагласено, а всъщност не е точно така. Преди ефир със сигурност спорим по съответната тема, но за пред зрителите ние<br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> вече сме разделени на два отделни лагера</strong></span><br /> <br /> Но категорично не е идеята да се получава сблъсък. Когато другата теза е аргументирана, защитена и по-добра от моята, аз се съгласявам &ndash; така е в нормалния спор. Само някакъв идиот седи на мнението си каквото и да става!<br /> <br /> <strong>- А в живота имали ли сте с Андрей непреодолими спорове?</strong><br /> - И двамата доста добре оперираме с думите, но ни се е случвало, да. А аз понякога дори се разревавам от безпомощност. Някак си, като не искат да те разберат, тъпо и упорито, след като си сигурен, че си прав, изпадаш в някаква безпомощност. По-скоро ми става обидно. От яд, от безсилие съм се разплаквала, не от друго.<br /> <br /> <strong>- А как реагира Андрей в такива случаи?</strong><br /> - Млъква! Млъква и се цупи. Примерно не говори един час, после се разбираме, каквото има (смее се).<br /> <br /> <strong>- Стана така, че Павел Чернев бе гост в &bdquo;Между нас казано&rdquo; малко преди да си отиде от този свят&hellip; Вие бяхте големи приятели.</strong><br /> - С Павката сме приятели&hellip; Да, бяхме (въздъхва). И ми е много мъчно за него. Запознахме се, докато снимахме &bdquo;Мисия Лондон&rdquo;. Той е един такъв голям, изглежда даже страшен, но в същото време беше едно много добро момче. Много мил човек. Гледаше с ирония на всичко, лесно се общуваше с него. И това общуване прерасна съвсем естествено в едно добро приятелство. После го запознах и с Андрей. Многократно е идвал и вкъщи. Виждали сме се къде ли не. Още не мога да повярвам на това, което се случи. Да, така се случи и с предаването &ndash; аз съм последният човек, който изобщо може да си помисли в такъв момент за рейтинг на предаването, но ми се искаше думите му да прозвучат за последен път в ефир.<br /> <br /> <strong>- Думите му бяха насочени към напрегнатата ситуация около бежанците в Брюксел, а се оказаха и пророчески, защото непосредствено след тях се случи и атентата там.</strong><br /> - Така се получи наистина. Но Павката никога не си е спестявал каквото мисли. Не е играл някакви игри. Почтен човек беше и позицията му беше същата. Каза това, което мисли. Защо да не го пусна, това се оказаха и последните му думи&hellip; Но Павката беше и много сетивен човек, явно някъде дълбоко в себе си е предусещал, че ще се случи нещо лошо, и за жалост наистина стана така. Павката защитаваше ревностно позициите си. Но не така &ndash; глупаво, тъпо, а аргументирано.<br /> <br /> Беше доста интелигентен човек. В този момент, когато трябваше да реша дали да пусна записа с гостуването му в предаването или не, се почувствах длъжна да направя позицията му обществено достояние. Той в много неща беше прав и атентатите в Брюксел го доказаха! Толкова ми е трудно дори да говоря, защото аз още не мога да приема тази загуба. Много ще ми липсва.<br /> <br /> <strong>- Доколкото знам, се е грижел за здравето си, пиел е хапчета&hellip;</strong><br /> - Сърдечният арест (точната диагноза, причинила смъртта на Чернев &ndash; б.р.) е нещо, което може всекиго да изненада, в каквото и здравословно състояние да се намира. Грижеше се за здравето си, разбира се. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Павката даже беше започнал и да отслабва</strong></span><br /> <br /> Той беше човек, който винаги помагаше.<br /> <br /> <strong>- Проблеми със здравето съвсем наскоро имаше и ти &ndash; наложило се е даже да влезеш в болница. Защо?</strong><br /> - Ще ти кажа, че за целия април месец нямам нито един свободен ден! Радвам се, че май месец поне има доста празници и ще имам някаква почивка. Абсолютно си давам сметка, че работата не е всичко на този свят, но при нас просто е така &ndash; дойде ли лятото, нямаме никаква работа, а работим плътно от септември до края на юни. И понякога наистина става нанагорно. Получих някаква вирусна инфекция, която не съм лекувала качествено, когато е трябвало, заради представления, турнета, записи. Не си обърнах внимание, хем знаех добре какви могат да бъдат последствията&hellip; <br /> <br /> В един момент инфекцията се усложни и ме събори. Наложи се да полежа в болница, бях страшно изтощена. Затова апелирам, когато човек се разболее, просто трябва да спре за ден, за два, иначе ще се наложи да спре по начина, по който се случи с мен. Тялото в един момент ти казва: &bdquo;Дотук съм, оправяй се!&rdquo;. Но сега вече си знам &ndash; имам си обица на ухото. За щастие овладяха ситуацията. Получих усложнения от вирус, който си отвори пътя на бактериалната инфекция.<br /> <br /> <strong>- Андрей сигурно е бил плътно до теб, защото той е от крайно притеснителните мъже, които почти блокират за външния свят, когато с жена му има някакъв проблем?</strong><br /> - О, да! Абсолютно така се получава. Вярно е, много съм му благодарна&hellip; но пък и какво значи &bdquo;благодарна&rdquo;. Аз бих направила абсолютно същото за него. За него суетата дори е някаква много далечна, непозната дума. Андрей не е от хората, които могат така лесно да се променят. Не го очаквай нито от него, нито от мен (смее се).<br /> <br /> <strong>- А има ли страх от гафове в ефир?</strong><br /> - Ооо, аз правя хиляди гафове в ефир. Не съм водеща, нито пък Андрей. При нас гафовете са просто нещо неизбежно. Но цялото предаване е неформално и някак и гафовете стоят естествено. Нас двамата просто не можеш да ни набуташ в рамка. А публиката, която следи такъв тип предавания, вероятно е доста критична. Най-вероятно забелязват нашите гафове, но се надявам да ги и прощават, защото аз никога не съм твърдяла, че съм водеща, не мога да задавам и много мъдри въпроси с юбилеен глас. Не съм и арбитър.<br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Роми я женят за Андрей<br /> <br /> </strong></span><img src="/documents/newsimages/editor/201604/Tina_34/18_Ernestina10.jpg" alt="18_Ernestina10.jpg" align="baseline" width="500" height="357" /><br /> <br /> Ернестина и Андрей вдигат сватба преди 29 години, навръх култовата дата 9 септември, в село Велика. По същото време Андрей снимал &bdquo;Под игото&rdquo;, Ернестина пък участвала в няколко представления.<br /> <br /> &bdquo;Така се получи, че това просто бе единственият свободен ден. На 9 септември 1987 г. не се и работеше, така че затова тогава решихме да се оженим &ndash; в ритуална зала, за която нашият брак щеше да бъде първи&rdquo;, споделя Шинова. <br /> <br /> Любопитна подробност е, че вторият брак, след техния, бил на брата на Андрей, който е дърворезбар. &bdquo;И между другото, доколкото разбрах &ndash; и други хора са се женили там и от всички тях досега никой не се е развел&rdquo;, добавя с усмивка актрисата. <br /> <br /> Преобладаваща част от гостите им били роми. &bdquo;Там имаше много роми и някак си Андрей много бързо се вписа в техните понятия за мъжественост. А на мен много ми се радваха &ndash; непрекъснато ходеха след мен и викаха: &bdquo;Ей, каква хубава булка!&rdquo;, а аз една русичка, бяла, с лунички, ужас!&rdquo;, смее се Ерна.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />