Руският боен флот се готви за десантни операции по цял свят

&nbsp;Министърът отбеляза, че за това е необходимо да се развива системата за материално-техническо снабдяване на ВМФ, пише&nbsp;Александър Королков в &quot;Руски дневник&quot;.<br /> <br /> По-късно началникът на Генералния щаб на ВМФ на Русия, вицеадмирал Андрей Воложински уточни, че флотът трябва да бъде готов &bdquo;за реакция срещу новите заплахи във всяка точка на Световния океан&ldquo;. <br /> <br /> Независимо от многобройните положителни оценки, провеждането на операцията на руските Въздушно-космически сили (ВКС) в Сирия не е никак лесно. Това е особено забележимо при логистиката. Дори и СССР нямаше чак толкова много опит в провеждането на операции на голямо разстояние. Русия няма обща граница със Сирия и цялото обезпечаване на операцията на ВКС и на армията на Асад с техника и боеприпаси легна върху раменете на авиацията и флота. <br /> <br /> В състава на руския ВМФ са зачислени 19 големи десантни кораба (ГДК). Те са разпределени по различните флотове. За поддръжка на операцията в Сирия бяха задействани шест транспорта от Черноморския флот, четири от Балтийския и два от Северния. Но това количество не е достатъчно. В резултат на това за нуждите на ВМФ бяха закупени няколко турски товарни кораба. <br /> <br /> Но транспортирането на оръжия с граждански съдове е опасно начинание и вече неколкократно предизвикваше трудности. Например през юни 2012 г. край шотландските брегове бе задържан корабът &bdquo;Алаид&ldquo;, като на борда му се намираха в разглобено състояние няколко ремонтирани в Русия ударни вертолета Ми-25 на сирийската армия. Под натиска на британските власти плавателният съд бе лишен от застраховка и той бе принуден да се завърне в Мурманск. <br /> <br /> Имаше случаи на проверка на съдове в Кипър. Още е прясна в паметта мрачната история с кораба &bdquo;Арктик Сий&ldquo; (Arctic Sea), превзет от някакви си &bdquo;мирни еколози&ldquo;. Военните кораби не подлежат на проверка и се охраняват от морски пехотинци, а опитите им да бъдат задържани в неутрални води представляват casus belli, повод за война, което прави практически невъзможно прекратяването на мисията им. <br /> <br /> Проблемът е в това, че де факто големите десантни кораби са още по-малко, отколкото на хартия. Съветските ГДК са строени в края на 70-е &ndash; началото на 80-е години, не са подготвени за интензивна работа. За необходимостта от тяхната постепенна подмяна се говори от достатъчно дълго време. Отчасти именно за решаването на тази задача Русия искаше да купи френските кораби &bdquo;Мистрал&ldquo; (Mistral). <br /> <br /> След разтрогването на договора за &bdquo;Мистралите&ldquo; в медиите се появи информация за вероятната модернизация на корабите &bdquo;Носорог&ldquo;, проект още от съветско време (последният е построен през 1988 г.), и тяхното въвеждане в строя, но засега разговорите не са продължени. <br /> <br /> След като бяха поръчани &bdquo;Мистралите&ldquo;, руските корабостроители нееднократно заявяваха, че и самите те са подготвени да направят аналогичен кораб. Отмяната на договора им предостави възможността да потвърдят тези заявления на практика. В средата на януари 2016 г. началникът на Управлението по корабостроене към Военноморския флот на Русия капитан Първи ранг Владимир Тряпичников разказа за медиите, че &bdquo;обликът на ГДК с голяма водоизместимост е определен&ldquo;, а началото на неговото изграждане е планирано за 2018 г. <br /> <br /> &bdquo;Това ще бъде десантен кораб с голяма водоизместимост, той ще може да превозва голямо количество техника и личен състав&ldquo;, уточни Тряпичников. <br /> <br /> Може би става дума за ГДК по проект &bdquo;Лавина&ldquo;. Тези кораби, както и френските &bdquo;Мистрал&ldquo;, могат да осъществяват приемане, превоз и стоварване на морски десант на оборудвано или необорудвано крайбрежие, като привличат както десантни катери, така и вертолети. Те ще могат да превозват до 500 десантчика и до 50 единици бойна техника. <br /> <br /> Всичко това се случва на фона на икономическата криза в Русия и на съкращаването на разходите за въоръжение. Срокът за утвърждаване на Държавната програма за превъоръжаване-2025 бе отложен от 2015-а за 2018 г. На този фон изявленията на министър Шойгу за важността на организационната и техническа модернизация на системите за снабдяване на флота дават надежда, че до 2025 г. Русия действително ще получи минимум един собствен вертолетоносач.<br /> <br /> <br />