В ранната утрин на 4 март 1970 г. мистериозно изчезва модерната френска подводница S-644 Eurydice (също Eridis и Еридис). Независимо че мястото на произшествието е установено почти веднага, подводницата не е намерена в продължение на повече от месец и половина. И това не е единственият загадъчен детайл от тази катастрофа.
Eridis принадлежи към дизел-електрическите подводници от клас &bdquo;Дафне&rdquo;, от които за френския флот са построени 11 броя &ndash; всичките с имена на митични богини, нимфи и дриади. Подводници от този клас са построени също и за Военноморските сили на Испания, Португалия, Южна Африка и Пакистан. Пълната водоизместимост на подводницата е малко над 1000 тона, има дължина около 58 м., снабдена е с 12 торпедни тръби, като в последното отношение превъзхожда руските подводници от този клас.<br /> <br /> Първата S-644 Eurydice е заложена за построяване през юли 1958 г. в корабостроителницата Direction des Constructions et Armes Navales в Шербур. Спускането на вода става на 19 юни 1960 г., а на 26 септември 1964 г. влиза в състава на френския флот. Нейната подводна служба е обичайна за френските подводници: бойна подготовка на екипажа в базата и в морето, патрулиране край южните брегове на Франция и Северна Африка, съпровождане на граждански кораби с важни за Франция товари. &bdquo;Еридис&rdquo; никога не напуска акваторията на Средиземно море.<br /> <br /> Рано сутринта на 4 март 1970 г. &bdquo;Еридис&rdquo; излиза от базата си в Сан Тропе с 57-членен екипаж. В морето подводницата във взаимодействие с авиацията трябва да отработи търсене и условна атака на подводница на вероятен противник, като за целта &bdquo;Еридис&rdquo; държи постоянна връзка с базовия патрулен самолет &bdquo;Атлантик&rdquo; (Breguet Br.1150 Atlantic), излетял от морската авиобаза Ним Гарон. Морето е напълно спокойно. От самолета обаче няколко пъти виждат пенеста вълна около перископа на &bdquo;Еридис&rdquo;, докато тя се намира на 7 мили югоизточно от нос Камара.<br /> <br /> Неочаквано в 7:13 ч. сутринта местно време всички съобщения от борда на &bdquo;Еридис&rdquo; секват. Самолетът &bdquo;Атлантик&rdquo; напълно губи радиолокационен контакт с подводницата.<br /> <br /> В последната радиограма командирът на &bdquo;Еридис&rdquo; е съобщил, че взема курс към зоната за провеждане на учението и започват да се потапят. Почти веднага след прекъсването на връзката, подводницата започват да я търсят не само флотските самолети, но и корабите от противоподводната отбрана. Френският флот изпраща в морето всички възможни средства: надводните кораби &bdquo;Сюркуф&rdquo;, &bdquo;Дюпер&rdquo;, &bdquo;Вандея&rdquo;, &bdquo;Алерт&rdquo;, &bdquo;Араго&rdquo;, &bdquo;Жан Шарко&rdquo; и шест тралчика (миночистачи), а също така подводниците &bdquo;Дафне&rdquo; и &bdquo;Дорис&rdquo;, самолети и вертолети. Спасителни сили от цялото Средиземно море се отправят към района на издирване.<br /> <br /> В търсенето участват и италианци, които отправят към района 6 тралчика, а американците изпращат на помощ военния спасителен съд &bdquo;Скайларк&rdquo;.<br /> <br /> Достатъчно бързо е определен приблизителният район на гибелта на &bdquo;Еридис&rdquo; с площ 4 квадратни мили (14 кв. км.). Установено е мястото, където патрулният самолет &bdquo;Атлантик&rdquo; е наблюдавал подводницата по време на последния радиосеанс.<br /> <br /> След известно време край това място е открито голямо петно от мазут, а по-късно парчета шперплат и перфокарта с кода на &bdquo;Еридис&rdquo;. Тези неоспорими доказателства донасят страшната истина, че подводницата е погубена.<br /> <br /> След това в работата се включват и експерти, проведено е идентификационно изследване на дизеловото гориво, взето от откритото петно в морето. Оказва се, че мазутът има високо съдържание на сяра, което е характерно за използваното от &bdquo;Еридис&rdquo; гориво.<br /> <br /> Четири денонощия след началото на издирването командването на френския флот обявява &bdquo;Еридис&rdquo; и нейния екипаж за загинали. Офицерите на спасителните съдове снемат фуражки, а всички кораби от флота на Франция включват сирените си. Този своебразен салют е своеобразно прощаване с подводницата.<br /> <br /> По-късно, след анализ на показанията на сеизмографите на бреговите геодезични лаборатории, е установено, че в 7:28 часа на 4 март те са регистрирали взрив. А съпостяването на пеленгите на зоната на взрива от различните сеизмични станции позволява да се определи точното място, където става трагедията.<br /> <br /> &bdquo;Еридис&rdquo; обаче не е открита. Вдига се вълна от обществено недоволство. Роднините на загиналите подводничари настояват на всяка цена да бъде открита подводницата и да се установи причината за нейната гибел. Френското правителство се обръща към САЩ с молба за оказване на помощ при издирването на &bdquo;Еридис&rdquo;. В Тулон спешно пристига американският спасителен съд &bdquo;Мизар&rdquo;, успешно представил се при издирване на подводницата &bdquo;Трешър&rdquo; и при загубената край Паломарес водородна бомба.<br /> <br /> Едва на 22 април, повече от 1,5 месеца след катастрофата, американците откриват и идентифицират няколко големи отломки от &bdquo;Еридис&rdquo;, разпръснати на дълбочина от 600 до 1100 м.<br /> <br /> После е установено, че голям фрагмент от кърмовата (задната) част на &bdquo;Еридис&rdquo; лежи в центъра на странна яма с диаметър 30 м. Всички металически части от подводницата са странно огънати и деформирани.<br /> <br /> Европейските вестници се изпълват с всевъзможни догадки. Очевидно в подводницата е станала голяма експлозия, не са известни само причините. Конструктивни недостатъци? Грешка на екипажа? Особено популярна тогава е версията за вмешателството на пришълци. Изказани са предположения за сблъскване с търговски кораб.<br /> <br /> Резултатите от проведените изследвания никога не са огласени пред обществеността. Гибелта на &bdquo;Еридис&rdquo; предизвиква истински шок във Франция. В близост до Тулон предните години една след друга потъват с екипажите си три френски подводници: На 6 декември 1946 г. потъва U-2326, предадена на Франция след победата над Германия; На 23 септември 1952 г. е загубена подводницата &bdquo;Сибил&rdquo; (бившата британска Р.229 Sportsman. На 27 януари 1968 г. загива подводницата &bdquo;Минерва&rdquo; (еднотипна с &bdquo;Еридис&rdquo;). Причината за гибелта на тези подводници, както и на &bdquo;Еридис&rdquo;, остават неизвестни и до сега.<br /> <br /> В Тулон, една от главните бази на ВМС на Франция, е поставен паметник на загиналите подводничари. Той представляма макет на огражденията на бойната рубка на подводница от класа на &bdquo;Еридис&rdquo;.<br /> <br /> Две години преди това, през февруари 1968 г., френският президент Шарл дьо Гол присъства на възпоменателна литургия в Тулон в чест на 52 военноморски екипажа, изчезнали с корабите си, и там произнася реч. За изненада на командването на ВМС президентът дьо Гол пожелава да се потопи за кратко на борда на подводницата &bdquo;Еридис&rdquo; (еднотипна със загиналата само месец преди това подводница &bdquo;Минерва&rdquo;) на дълбочина 130 фута. Така той проявява галантен жест на доверие в подводниците от клас &bdquo;Дафни&rdquo;, към който принадлежат &bdquo;Минерва&rdquo; и &bdquo;Еридис&rdquo;. По-късно обаче никой френски президент не изявява желание да преживее подобни емоции.<br /> <br /> <strong>/По материали в интернет/</strong><br /> &nbsp;