Поетесата Маргарита Петкова на 60: Бясна съм на ЕС и нашите купени „кифли” и натегачи!
Не може някой със „западни наколенки” да ми обяснява, че е нямало Баташко клане!
София, България
28 Февр. 2016, 21:22
17499 прочита
0 коментара
Голямата българска поетеса Маргарита Петкова няма нужда от представяне. Много от стиховете й се превърнаха в песни. Някои от тях като „Иване, Иване“, „Само за жени“, „Болката отляво“, „Бог се роди, Коледо“, „Нова година“, „Балкански синдром“ се пеят и до днес. Репортер на „ШОУ“ се свърза с „дивата къпина“ навръх 60-годишния й юбилей на 21 февруари.
<strong>- Как се чувствате между две водни зодии - по-скоро Водолей или по-скоро Риби? </strong><br />
- Чувствам се Лъв, защото асцендентът ми е тази зодия <em>(смее се)</em>. Но така или иначе 21 февруари е под знака на Риби. С годините започнах да си харесвам зодията, защото я разбрах. Рибите не са слаби, напротив – те събират мъдростта на целия зодиак. <br />
<br />
<strong>- „Ти си на възраст, наречена рискова, а аз съм скандално млада“ – се казва в едно ваше стихотворение. Утихна ли скандалното и как гледате сега на живота?</strong><br />
- Продължавам да съм скандално млада в душата си и в крайна сметка това е истинската възраст. Естествено, че оценявам на колко години съм и как изглеждам. Отмина времето, за което Евтим Евтимов при всеки възможен повод казваше: „Когато тя вървеше по улиците на Търново, не само мъжете, а и къщите падаха“. Което е един много мил комплимент. В смисъл, че тази скандална младост, която не се изразява в скандално поведение в лошия смисъл на тази дума или пък във вдигането на скандали под и над път (смее се), тя си е в мен. <br />
<br />
<strong>- Призната сте. Лесно ли се носи това „бреме”?</strong><br />
- Единственият съдник е времето. И признанието на един творец се превръща в истинско, след като минат поне 100 години от смъртта му. А ако ме попитате дали животът ми е бил песен, мисля, че никой не може да се похвали с това. Защото животът е всичко друго, но не и леснотия. Лесно му е само на някой с „диагнозата” идиот. Ценя всеки миг от живота си – и най-трудните, и най-щастливите - нямам сиви мигове в живота си.<br />
<br />
<strong>- Доколкото знам, сте написали първото си любовно стихотворение някъде в трети клас. Помните ли още първата любов?</strong><br />
- Естествено, че я помня. Помня всичките си любови. Бях на 5 годинки, а той на шест. И беше момче от съседния двор. Аз живеех на булевард „Христо Ботев“. Отдолу беше пивница „Странджата“, която после превърнаха в „Сините камъни“. После дойде „принцът с посребрените слепоочия“ - една моя шеметна студентска любов, която винаги ще помня… С него може да сме се разделили във времето и пространството, но душите ни не се разделиха никога. Този мъж беше доста по-възрастен от мен. Нашите разговори ми донесоха страшно много познание. Той беше изключително духовен и знаещ човек. И на една крехка, 20-годишна възраст разговорите с него разшириха моя кръгозор. Не ми е взела абсолютно нищо тази любов. Тя беше една от т. нар. невъзможни любови и аз не съм имала някакви очаквания. Краят беше предрешен и аз го сложих. Просто си представих как тази разлика в годините след време ще ме накара да съжалявам. Аз бях прекалено млада, за да поема такъв товар. И най-важното – във всичките си големи любови съм се пазила да не ги превърна в брак и по този начин да ги „похарча”. <br />
<br />
Никога не съм била в ролята на съпруга, която не е в състояние да задържи мъжа до себе си. Никога не съм крала чужди мъже. Не съм виновна, че техните съпруги не са могли да ги задържат при себе си?!?<br />
<strong><br />
- Много хора са ви питали кой е Иван. Аз няма да ви задам този въпрос. Но ще ми кажете ли той ли е „Болката отляво“? </strong><br />
- „Болката отляво“ ми е всяка една любов… Любовта идва и си отива. Това е Божа работа. Тя не те пита, не се съобразява нито с един от двамата партньори – както започва, така и свършва. Но, Господи, винаги остават спомените, емоциите, преобръщането на сърцето, когато минаваш през „вашите места“ чуваш „вашата песен“… - ей такива неща. Те остават. <br />
<br />
<img alt="Margarita_Petkova_3.jpg" align="baseline" width="520" height="354" src="/documents/newsimages/editor/201602/Ivan/Margarita_Petkova_3.jpg" /><br />
<br />
<strong>- Напоследък непрекъснато се обсъжда темата за изтриването на родовата памет на българина... Вие какво мислите?</strong><br />
-Какво да мисля, бясна съм! Бясна съм от това, че непрекъснато се правят опити да се заличи и да се пренапише историята ни! По този начин се обезличава нашата национална идентичност. България съществува на световната карта преди да ги има редица държави. Това не е удобно на Европейския съюз, чиито „горди“ членове сме. Изобщо не съм привърженик на идеята за световна конспирация, но пречим. Пречим с това, че сме държава на повече от 1300 години. Надявам се, че желанието за подмяна на историята ни ще срещне достатъчно отпор сред българския народ и няма да позволим това да се случи. Защото това е безумие. Аз не съм потомък на роби! Но чакайте, имало ли е турско робство? - Имало е! Това не е присъствие, не е владичество, не е мирно съвместно съществуване с една империя, в рамките на която ние сме били вкарани насилствено. Вазов пише „Под игото“, а не „Под присъствието“. Ботев пише, че „сърце, майко, не трае да гледа турчин как бесней над бащино ми огнище“. Били сме под този ярем, за който Вазов говори в „Епопея на забравените“! Някак си много е кухо, много е долно, много е продажническо за 30 сребърника някакви купени „кифли” и натегачи да продават родината си. Но за такива хора Родина е дума, изпразнена от съдържание. И за мен те не са хора. Не ги считам за такива!<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<span style="font-size: small"><strong>За етническата вражда, която ни насаждат</strong></span><br />
<hr />
„Толкова години след Освобождението живеем съвсем нормално с хората с турско самосъзнание и мюсюлманско вероизповедание – като съседи, къща до къща. На кого пречи това?! Защо се насажда умишлено вражда между етносите в България?!... Защо трябва всяка година да се вадят „скелетите от гардероба“ и да се казва: Ама то не е било робство, сега ще махнем „Аз съм българче“, защото имаме турчета в училище... Да, разбира се, че ще имаме. И слава Богу – това са едни прекрасни, умни деца като всички останали. Как ще делиш децата на българчета, на турчета, на арменчета, на еврейчета, на влахчета или на не знам си какви?!...”<br />
<br />
<br />
<br />
<span style="font-size: small"><strong>За плагиатите</strong></span><br />
<hr />
„Възпитавана съм, че кражбата е нещо, което не трябва да си позволява човек, а това е и една от Божиите заповеди. Така че стремежът да се накичиш с 3682 лайка на страницата си примерно не те оправдава, че си посегнал на нещо чуждо. Аз не оправдавам такива плагиати с извинението: ама те толкова много те харесват и затова те крадат. Ама, благодаря много – харесвайте ме, споделете ми стихотворението… Но и ми напишете отдолу името.” <br />
<br />
<br />
<br />
<span style="font-size: small"><strong>Творческата свобода не е извинение за липсата на талант </strong></span><br />
<hr />
„Аз много се дразня, когато все още се намират хора, които да говорят, че някогашният режим ги потискал и заради това „гениалните им произведения“ не виждали бял свят. Нека бъдат така любезни тези хора да не прикриват липсата си на талант с уж някакво потисничество, защото са, видиш ли, пречели на режима. Аз съм човек, който смята, че рано или късно всичко си идва на мястото. И времето няма да позволи на никой графоман да заеме място в редицата на нашата литература, която започва от Ботев – най-гениалния български поет. Ботев така е натежал на везните, че ние трябва да се качим всички на другото блюдо, че да можем да го повдигнем малко.” <br />
<br />
<br />
<br />
<span style="font-size: small"><strong>Всеки е „сам юнак на коня”<br />
<hr />
</strong></span>„Не знам дали съм „на върха”, както казват някои. Нито пък правя някакви усилия да се задържа някъде. Аз просто си стоя там, където съм. Където и да е това. И просто си пиша. Какъв връх, какъв вятър да ме брули… Не може да има съизмерване, всеки си е „сам юнак на коня”. Всеки има свой собствен стил, свой собствен изказ, всеки пише по уникален начин.” <br />
<br />
<br />
<strong>Подготви Орлин ФИЛИПОВСКИ</strong><br />
<br />
<br />
Последвайте ни
0 Коментара: