За да бъдем и хора, и българи и да ни има е много важно да живеем честно и достойно, да носим отговорност за поведението и избора си. Това каза пред bTV Христина Богданова, пра-правнучка на Васил Левски.
&bdquo;Днес Апостола вижда, че много трудо правим избори и много трудно ги отстояваме. Трудно ни е да носим отговорност за действията или бездействията си. Това е много голям проблем и това е един от основните му завети &ndash; да имаме куража и смелостта, да имаме погледа да направим избор как ще живеем&rdquo;, каза Богданова.<br /> <br /> Според нея едно от водещите неща, които определят характера и избора на Васил Левски, е неговото семейство. &bdquo;Имал е изключително семейство, в което почитта, честността, себеуважението, личното достойнство са били на почит&rdquo;, разказва Богданова.<br /> <br /> По думите й баща му е бил много справедлив човек. &bdquo;Хората от Карлово са ходели при него когато имат спорове и разправии, за да може той да каже как да бъде решен този спор&rdquo;.<br /> <br /> Последната среща на Васил Левски с майка му Гина е на 6 декември, малко преди да бъде заловен на 27 същия месец. &bdquo;Майка му е била много куражлия, не е показвала болката си, но в един момент просто се разплаква. Левски, много смутен, я пита &bdquo;Защо плачеш, мамо?&rdquo;, а тя отговаря &bdquo;От радост, сине, от радост&rdquo;, спомня си семейната история Богданова.<br /> <br /> Когато залавят Апостола на свободата, Гина слага цвете в забрадката си, откъсва още цветя и тръгва към дома на Яна в Карлово с гордо вдигната глава.<br /> <br /> &bdquo;Гина прегръща внучетата си и казва &bdquo;Елате, деца, да ви закича &ndash; днес е голям празник&rdquo;.<br /> <br /> Левски увисва на бесилото на 18 февруари 1873 година. Хората в Карлово разбират веднага, но никой не смее да каже на майка му. &bdquo;Един ден отива в църквата и на игумена му казва &bdquo;Моля те, кажи ми какви са новините&rdquo; и той отговаря &bdquo;Не мога да излъжа в Божия храм&rdquo; и тогава Гина разбира, че Левски е обесен&rdquo;, разказва пра-пра-внучката му.<br /> <br /> Тогава, както Левски е заръчал, майка му вади неговите коси от сандъка и ги носи в църквата, за да ги опее игумена.<br /> <br /> Косите на Васил Левски е трябвало да бъдат погребани, но Гина ги пази до смъртта си, след което косите остават в Яна. &bdquo;През 1907 година родствениците решават, че е по-редно тези коси да бъдат изложени в музей. Тогава Яна дарява косите със завета те да бъдат оставени на подходящо място, така че да може младото поколение да помни този мъченик за нашата свобода&rdquo;, разказва Богданова.<br /> <br /> На въпрос дали Васил Левски е мъченик, Христина Богданова отговаря така: &bdquo;Той е направил своя избор и този избор го е отстоявал до последния миг на живота му. Това е било част от неговата отговорност. Той не е жертва, а един смел човек&rdquo;./БЛИЦ<br /> <br /> <br type="_moz" /> <iframe width="520" height="360" src="https://embed.btv.bg/lbin/global/embed.php?v=2111003647" frameborder="0" scrolling="no" allowtransparency="true"></iframe>