На 16 февруари 1960 г. американската атомна подводница „Тритон” (Triton) предприема своето подводно околосветско плаване (операция Sandblast), като повтаря маршрута на флотилията на Фернандо Магелан.
<strong>Подводницата</strong><br /> <br /> &bdquo;Тритон&rdquo; е единствената американска подводница с два ядрени реактора. Проектирана е като подводница за радиолокационен дозор, след това е преоборудвана като многоцелева. В момента на постъпването й в строя през 1959 г. това е най-голямата и скъпа ($109 млн., вкл. ядреното гориво) подводница в света.<br /> <br /> Проектирането на подводници за радиолокационен обзор (SSRN) започва точно в средата на 1950-те години. Окончателните й тактико-технически данни са следните: водоизместимост - 6000 т. в надводно и 7800 т. в подводно положение; дължина &ndash; 136 м., въоръжение &ndash; 6 торпедни апарата 533 мм.; максимална скорост &ndash; надводна 30 възела и подводна 27 възела; екипаж &ndash; 172 души; има трикоординатен радар за засичане и определяне на ракетни траектории.<br /> <br /> Това е най-дългата подводница в американския флот до 1979 г., когато е спусната на вода подводницата &bdquo;Охайо&rdquo;.<br /> <br /> Сумарната мощност на двигателна установка достига 34 000 к. с., но при ходовите изпитания развива мощност от 45 000 к.с. Първият командир на подводницата капитан 1 ранг Едуард Бич твърди, че в случай на нужда може да достигне 60 000 к.с. Всеки двигател върти отделен гребен винт.<br /> <br /> &bdquo;Тритон&rdquo; притежава най-голямата в американския флот надстройка &ndash; 21 м. дължина и 7 м. височина, в която се намира трикоординатният радар в неактивен режим.<br /> <br /> Отначало е предвидено да бъдат построени 8 подводници от типа на &bdquo;Тритон&rdquo;. Но с нарастване на стойността им от проектната цена 78 млн. на 109 млн. долара строителството е отказано.<br /> <br /> &bdquo;Тритон&rdquo; е спуснат на вода на 19 август 1958 г. в присъствието на 35 000 гости. На 1 февруари 1959 г. подводницата е въведена в състава на флота.<br /> <br /> <strong>Околосветското плаване<br /> </strong><br /> По време на своето изпитателно плаване &bdquo;Тритон&rdquo; за първи път в историята извършва подводно пътешествие около света. На 16 февруари 1960 г. &bdquo;Тритон&rdquo; навлиза в Северния Атлантик, а 9 дни по-късно доближава скалите св. Петър и Павел между Бразилия и бреговете на Западна Африка, откъдето започва историческото си плаване.<br /> <br /> Оставайки в подводно положение от излизането си от базата Гротън, &bdquo;Тритон&rdquo; се отправя към нос Хорн и заобикаля южния край на Америка. Тук недалеч от Монтивидео (Уругвай) поводницата изплава принудително на 6 март, за да предаде заболял матрос на крайцера &bdquo;Мекон&rdquo;.<br /> <br /> Подводницата пресича Тихия океан, отминава Филипините и Индонезия, пресича Индийския океан, заобикаля нос Добра Надежда и на 25 април победно се връща в началната точка на пътешествието. На 10 май &bdquo;Тритон&rdquo; се прибира в базата си Гротън, щат Кънектикът.<br /> <br /> <strong>Значение на плаването</strong><br /> <br /> От политическа гледна точка околосветското плаване на &bdquo;Тритон&rdquo; повишава международния престиж на САЩ. От военна гледна точка то демонстрира огромната автономност и висока подводна скорост на атомните подводници от първото поколение. По време на плаването подводницата събира и океанографски данни.<br /> <br /> За това плаване подводницата е удостоена с благодарност от президента, а Едуард Бич лично получава от ръцете на Дуайт Айзенхауер орден &bdquo;Legion of Merit&rdquo;.<br /> <br /> Известният американски историк Берн Дибнер отбелязва важността на операция Sandblast в исторически контекст: &bdquo;Епохалното достижение на Магелан е великолепно продължено от &bdquo;Тритон&rdquo; през 1960 г. Както и пътешествието на Магелан, пътешествието на &bdquo;Тритон&rdquo; създаде нова философска концепция. То показа, че хората с месеци могат да живеят и да работят на дълбочина в океана. Доказано е, че новите източници на енергия позволяват на 8000-тонния кораб без дозареждане да извърши околосветско плаване. Демонстрирано е, че изкуството на наблюдението, навигацията, комуникациите и управлението са доведени до такива предели, че пътешествието под вода е възможно с голяма точност.&rdquo;<br /> <br /> За времето на околосветското плаване от 24 февруари до 24 април 1960 г. подводницата изминава 26 723 морски мили (49 438 км.) за 60 дни и 21 часа със средна скорост 18 възела (33,3 км/ч), като четири пъти пресича екватора.<br /> <br /> Общият път, изминат от &bdquo;Тритон&rdquo; за 84 дни и 19 часа изпитателно плаване, съставлява 36 335 морски мили, от които 83 дни и 9 часа (98%) и 35 980 мили (99%) са под вода.<br /> <br /> Вестник &bdquo;Ню Йорк Таймс&rdquo; описва околосветското плаване на &bdquo;Тритон&rdquo; като &bdquo;триумф на човешката доблест и технически опит, подвиг, който може да се оцени като още една ярка победа на САЩ в завоюването на морето&rdquo;.<br /> <br /> <strong>Съдбата на &quot;Тритон&quot;</strong><br /> <br /> През 1962 г., с началото на производството на самолета за далечно радиолокационно откриване WF-2 Tracer, функцията на радиолокационен дозор става неактуална, подводницата е преоборудвана в многоцелева и през 1964 г. става флагман на атлантическите подводни сили.<br /> <br /> В 1969 г. &bdquo;Тритон&rdquo; първа от атомните подводници е изведена от състава на флота. До 1993 г. тя се намира на стоянката на резервния флот в Норфолк, независимо, че е извадена от военноморския регистър още през 1986 г.<br /> <br /> През 1993 г. подводницата е избуксирана в корабостроителницата Пюджет Саунд и се нарежда в редицата за нарязване по програма за утилизация на атомни кораби и подводници. На 1 октомври 2007 г. &bdquo;Тритон&rdquo; застава на дока за утилизация, която е завършена на 30 ноември 2009 г.<br /> <br /> <strong>Публикацията е подготвена от Ганчо КАМЕНАРСКИ</strong><br /> &nbsp;