Съд реши: БНБ дължи обезщетение на вложителите в КТБ за забавеното изплащане на депозитите

&nbsp;Съдебният акт създава практика, която е относима към всеки притежател на гарантирани депозити във фалиралата банка, пише сайтът <a href="https://legalworld.bg/50697.bnb-dylji-obezshtetenie-na-vlojitelite-v-ktb-za-zabavenoto-izplashtane-na-depozitite.html" target="_blank"><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&ldquo;Правен свят&ldquo;</strong></span></a>.<br /> <br /> Съдия-докладчик по делото е Камелия Стоянова, която в своя акт стъпва не само на българското законодателство, но и на Договора за ЕС, на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, на решения на съдилищата в Люксембург и в Страсбург и на евродирективите, които уреждат гаранциите за депозитите. Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.<br /> <br /> Съдия Стоянова постановява, че вложителите могат да търсят обезщетение от БНБ по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и дава отговор на въпроса кога е трябвало да започне изплащането на гарантираните суми по влоговете.<br /> <br /> Делото за обезщетение е водено от Юлиян Банков, който е съдия във Военен съд &ndash; София. Той е имал 196 000 лева в КТБ, което е максималната гарантирана от закона сума. Съдът присъжда БНБ да му изплати компенсация от 8 628 лева, което е законната лихва за забавеното изплащане.<br /> <br /> Съдът пространно обсъжда въпроса дали БНБ е извършила неправомерно бездействие и отговорът е положителен.<br /> КТБ затвори на 20 юни 2014 година, но изплащането на гарантираните депозити започна на 4 декември същата година. Дотогава се чакаше БНБ да вземе решение за отнемане на лицензията на банката и установяването на нейната неплатежоспособност.<br /> <br /> От решението на АССГ се разбира, че изплащането на депозитите е трябвало да започне не по-късно 5 работни дни след като КТБ затвори. Този срок е регламентиран в Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент, която има пряко действие в България. Същият срок е постановен и от българското законодателство.<br /> <br /> &quot;Бездействието на БНБ се е изразило в това, че тя не е изпълнила задължението си да приложи, приложимо с директен ефект право на ЕС в областта на изплащане на гарантираните депозити&ldquo;, се казва в съдебното решение.<br /> Съдия Стоянова посочва, че задължението за изплащане е на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, но преди това е било необходимо настъпването на определени обстоятелства, които не зависят от фонда, а от БНБ.<br /> <br /> Освен това съдия Стоянова констатира, че с решението си от 20 юни 2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор БНБ сама е направила депозитите неналични.<br /> <br /> &quot;БНБ е взела решение по своя преценка да преустанови изпълнението на всички задължения, включително и изпълнението на задълженията по гарантирани депозити, решение, което нарушава правото на ЕС като не позволява достъп на вложителите на гарантирани депозити достъп до техните депозити при условие, че този достъп е защитен от директива 94/19/ЕО&quot;, пише в решението.<br /> <br /> Съдът смята, че централната банка е трябвало да знае още в деня на затварянето на КТБ дали банката има възможност да изплати гарантирани депозити. В решението се казва, че срокът от 5 работни дни е започнал да тече от 23 юни 2014 г. (понеделник) и е изтекъл на 27 юни 2014 г. (петък). Така вложителите е трябвало да имат достъп до гарантираните им по закон суми в понеделник 30 юни 2014 година.<br /> <br /> Съдебното решение стъпва и върху практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. В него се казва, че БНБ е нарушила чл.1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Той гласи, че &quot;всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост&quot;.