Елен Колева: Изпитвам към Калин Терзийски обич и уважение

&ldquo;Само така може да бъде спасен, но сам трябва да го пожелае&rdquo;, категорични са специалистите.&nbsp;Предлагаме ви едно много откровено интервю с Елен, в което тя споделя и за връзката си с писателя. Още докато подготвяме интервюто, пак тръгват нови слухове кой кого е изоставил и дали е така...<br /> <br /> Преди да започнем това интервю, искам да ти разкажа една случка, която ме ужаси, а и ме постави за пореден път нащрек за морала на медиите. Наскоро се прибирам в дома си и сварвам насред хола екип на една телевизия - камера и водещ. Какво да направя? Да се скрия като мишка, а аз не съм мишка, а смел човек. Да ги изгоня? Агресията ми е чужда. Не държа отговорен Калин, че им е отворил вратата, но бях много притеснена как е бил изманипулиран. В какво състояние са го заварили и дали не е бил в такова, когато всичко може да каже, без много-много да му мисли. Защото е уязвим, раним. Ако журналистът е почтен, ако има морал, сам ще се откаже от такъв разговор. Не ми оставиха избор - трябваше да го защитя. Молих ги - не се гаврете с него, не излъчвайте нищо. Тогава си казах: &ldquo;Нека потърсим най-верния път в тази ситуация, да видим какво можем да спасим.&rdquo; Разказвам ви го, защото, ако някои пишат, че съм известна само с това, че съм известна, и предимно с личния си живот, това е пример как става тази &ldquo;известност&rdquo;. Не съм я търсила.<br /> <br /> <strong>- Възможно ли е да си &ldquo;купуваш&rdquo; индулгенция с тази история?<br /> </strong><br /> - За какво? За какви грехове ми е тази индулгенция? Години наред съм свикнала да бъда отрицателна героиня. Само най-близките ми познават моята същност. Не знам дали съм най-красива, чаровна ли съм, но знам, че съм с добро сърце. В това съм абсолютно убедена. Нека да бъда отрицателната героиня! Калин в момента не е при мен (разговорът е правен в четвъртък - б.а). Но където и да е, с когото и да е, се надявам да е добре.<br /> <br /> <strong>Каква изгода<br /> <br /> мога да имам<br /> <br /> от тази история?</strong><br /> <br /> В случая, повярвайте ми, никаква. Просто изпитвам към него уважение и обич. Най-ценното е правото на избор. Всякакъв вид натиск, манипулиране - а аз съм ги преживяла, те лишава от това ценно право. Затова нека другият дойде при теб, а не да го принудиш. Защо съм направила такъв избор? Защо съм решила да му помогна? Това е личен и само личен мой избор. В случая с Калин пак се развихря т.нар. балкански синдром - жената е амазонка, хищница, мъжът - случайно попаднало ѝ на пътя и схрускано агънце. Горките жертви! Но когато една връзка се разпада, това е решение на двама, че дори и на трима. Ако връзката е стабилна, здрава, основана на любов, тя не може да бъде лесно разбита. Когато нещата са тръгнали към разпад, все ще се намери кой да застане отсреща - аз или някоя друга. Но за мен решението е на мъжа. Той прави крачката.<br /> <br /> <strong>- Може би намекваш за една сложна бивша връзка.<br /> </strong><br /> - Да, от човек, когото допуснах твърде близо до себе си. Помните ли този филм с Джулия Робъртс? Казваше се &ldquo;Да спиш с врага си&rdquo;. Това се случи с мен.<br /> <br /> <strong>Ако бях възприела<br /> <br /> себе си като жертва,<br /> <br /> това щеше да ме убие<br /> <br /> Но приемеш ли го като урок, ще те направи по-силна. Не беше просто психически срив. </strong><br /> <br /> Беше (търси точните думи - б.а.)... наистина чувствах живота си заплашен, понесох сериозни изпитания. Но се изправих. Има жени, които след такова нещо не се изправят. Ще цитирам Жулиет Бинош от филма &ldquo;Вреда&rdquo;, където казва на Джеръми Айрънс: &ldquo;Пази се от травмираните хора, те винаги оцеляват!&rdquo;<br /> Изправих се благодарение на Бога. Нямах подкрепа, освен от майка си и един-двама останали приятели. Целенасочено ми създадоха образа на прелъстителка, мръсница, златотърсачка, а аз нямаше как да се защитя. Не стига, че бях паднала на земята, но и ме ритаха. Истината не е еднозначно понятие - винаги има поне две страни. Спокойна съм, че запазих достойнството си. Никога не съм си позволила да кажа нещо лошо за човек, с когото съм била. Това е все едно да плюеш по себе си. Всеки ще попита - какво е правила с него, щом е такъв боклук? Затова - да бъде пито-платено.<br /> <br /> <strong>- Но пък ти излезе името на фатална прелъстителка.<br /> </strong><br /> - Аз съм адски самокритична. Гледам се в огледалото и нищо фатално не виждам, но може и да е така. Но защо пък да не бъда прелъстителка? Какво лошо има в това? Който може, го може. И това не е лесна роля, а и съм я играла на сцената. Има желаещи, ако можеха, щяха с камъни да ме убият на площада. Правят го по-успешно, но също толкова болезнено - с лъжи и клюки.<br /> <br /> <strong>- Ти си силен човек, зодия Овен, на 31 март ставаш на 32 години.<br /> </strong><br /> - При мен има нещо много странно. Миловидна съм, с детинско излъчване и хората очакват от мен, че ще мога да бъда манипулирана, че ще вървя по линията на комфорта. Но аз съм силна и действията ми го показаха.<br /> <br /> <strong>Войник съм и съм<br /> <br /> на поста си,<br /> <br /> чакам задачите си отгоре<br /> <br /> - Танцуваш, свириш на пиано, какви дарби криеш още?</strong><br /> <br /> - Оказа се, че мога и да жонглирам, но с оперното пеене закъсах в шоуто &ldquo;И аз го мога&rdquo;. За 5 дни трябваше да науча ария от &ldquo;Травиата&rdquo;. Невъзможно! За да не се изложа съвсем, го направих като комедиен номер. А иначе майка ми е балетен педагог - учила съм класически балет и съвременни танци 14-15 години. Баща ми Николай Колев, лека му пръст, беше актьор, един от най-обещаващите ученици на Крикор Азарян, но почина едва на 33 г. Никога не промених мечтата и желанието си да стана актриса. Пластичност, музикалност - това само помага на актьора да се изяви на сцената. Сега се върнах към пианото - става трудно и бавно, но моят маестро Петър Димитов ме поощрява да се запиша в конкурс за непрофесионалисти.<br /> <br /> <strong>- Защо те привличат риалити форматите?<br /> </strong><br /> - Обичам да изпитвам себе си, такъв тип човек съм. Харесвам адреналина. В &ldquo;Дансинг стар&rdquo; бях в свои води, но в &ldquo;И аз го мога&rdquo; се възприех като дете, което ще може да си поиграе и да прави чудеса от храброст.<br /> <br /> - Писането също ли е част от комплексния ти образ?<br /> <br /> - На 31 години издадох първата си стихосбирка &ldquo;Мактуб&rdquo; (в превод означава съдба) и не искам да спирам. Тя не е за критиците, а за хора, които искат да открият себе си в нея. За първа книга е успех - почти се е изкупила. Предстои да направя и няколко гастрола из страната с нея. Премиерата ще е придружена от малък спектакъл с танци и музика. Правя това, което ме кара да се чувствам добре, заради качеството да бъде красиво и достойно, а не заради количеството шум, който ще произведе. Не мога да се харесам на всички, а и не е нужно. Това, че толкова много хора не ме харесват, говори за моята значимост, нали (казва го с ирония - б.а.).<br /> <br /> <strong>- Какво ти донесе известността, и то едва на 23 години?<br /> </strong><br /> - Бях твърде млада, когато взех награда за ролята си във филма &ldquo;Шивачки&rdquo;. Това беше неочаквана известност, а аз бях безумно наивно откровена в интервютата си. Не очаквах, че ще има хора, готови да смажат душата ми.<br /> <br /> <strong>Моето име заживя<br /> <br /> отделен живот</strong><br /> <br /> Аз не живеех реално този живот, нито имах сили да кажа: &ldquo;Спрете&rdquo;. Двете - тази Елен и аз, попадахме в различни ситуации, срещахме се с различни хора, чувахме лъжи и изкривявания на истината. Направо звучи шизофренично. Мерилин Монро е споделяла, че цял живот са я хапали не кучета, а хора и че винаги е имала чувството, че живее живота на две жени. Тук е смешно да се говори и да се гради някакъв имидж. Правя нещата, защото чувствам, че така трябва да ги направя.<br /> <br /> <strong>- Това е цената на светлината на прожекторите.<br /> </strong><br /> - В България известността е нещо ужасно. С нея се злоупотребява, тя се употребява. Не носи никакви плюсове, нито пари, нито някакви екстри, нито пък печелиш любовта на хората. Това е изключително натоварване, което не съм търсила, за разлика от други. Готова съм веднага да споделя товара си с тях.<br /> <br /> <strong>- Не мислиш ли, че когато се отказа да се казваш Елена, а избра името Елен, промени кармата си?</strong><br /> <br /> - Избрах Елен като артистичен псевдоним още в училище - бях тийнейджърка бунтарка.<br /> <br /> <strong>За най-близките си<br /> <br /> винаги съм била</strong><br /> <br /> Елена, Лени, Льони - това е моето истинско аз. Елен съм за публиката. Кръстена съм на певицата Елена Николай и на хубавата Елена, разбира се. Ето я кармата - заради нея се водят войни от любов.<br /> <br /> <strong>- Какво е за теб любовта?<br /> </strong><br /> - Заедно в бедност и богатство, в болест и здраве, радост и мъка - нали така е казано. Любовта е изключително изпитание, което те извежда от зоната на комфорта, защото се сблъскват две вселени.<br /> <br /> Болезнено е да се разголваме и е наивно да вярваме, че от пръв поглед следват цветя и рози до края на дните ни. На думи всички обичаме. Болката е да докажеш любовта, да направиш нещо за другия, а не 10 пъти да му кажеш &ldquo;Обичам те&rdquo;. Всичко друго без реални доказателства за тази обич е абсолютен егоизъм и употреба на чувствата. Учудвам се колко зрели хора нямат елементарна емоционална интелигентност - инфантилни, първосигнални, правят едни и същи грешки и не се учат от тях. Аз лично се опитвам да се уча от грешките си, да се извинявам, да си признавам.<br /> <br /> <strong>- Казваш, че животът ти е низ от възходи и падения...<br /> </strong><br /> - Провалът е също толкова важен, колкото и успехът. Била съм &ldquo;на равно&rdquo; само докато съм имала възможност да си почина между осмислянето на поредния си урок. Ние сме тук да се учим, да изпитваме обич, болка, разтърсване. Комфортът води до застой. Може би ще се променя, когато стана майка. Засега мисля основно за себе си.<br /> <br /> <strong>- Знам, че имаш куче.</strong><br /> <br /> - Вече не, отровиха го с антифриз. Едва го спасих, но след 8 месеца почина от инсулт. Тежко, много тежко го преживях. Иначе съм приятелка с всички кучета в квартала, където е квартирата ми. Те за мен са ангели на Бога. Мезонети, мерцедеси - дрън, дрън - почти цял живот съм по квартири.<br /> <br /> <strong>- Често споменаваш Бог...<br /> </strong><br /> - Винаги до мен има една книга - молитвената ми хранилница, а в себе си винаги нося една малка книжка, наречена &ldquo;Заветът на светлите лъчи на светлината&rdquo;. Тя възпитава в любов към Бога. Като малка ходех редовно в черквата с майка си.<br /> <br /> <strong>В тийнейджърските<br /> <br /> си години изгубих<br /> <br /> връзка с Бога</strong><br /> <br /> Зрялото ми и осъзнато връщане към вярата стана през 2011 г. Бог е всичко, дори когато имаме изпитания, те пак са от него. Не може човекът да иска само благоденствие, а случи ли се нещастие, да го вини, че е немилостив. Защото има божествени и човешки закони, а те не са еднакви. Замисли се, опитай да разбереш посланието. Каквото и да преживея, в крайна сметка знам, че е за добро. Опитвам се да съм смирена. Да не се сравнявам с успеха или неуспеха на другите хора. Внимавам с думите. Думите се превръщат в наша реалност - ако кажеш мразя, утре може и да убиеш.<br /> <br /> - Казваш, че &ldquo;Мактуб&rdquo; е поезия за съдбата. Но имаш и нови текстове. Един от тях е доста провокативен. Позволи ми да го цитирам: &ldquo;И дяволът може да обича.... - Кой си ти? - Аз съм Луци. - Луци, кой? - Луцифер. Падналият ангел! - Красив си! - Така е. И красиво ще те любя! - Но аз обичам Бога повече от теб. - Така ли? А твоят Бог може ли да люби красиво, като мен?! - Моят Бог може всичко! - Тогава защо си в моето легло? - Ами аз... - А твоят Бог може ли да ти направи красиво дете? - Моят Бог може всичко! - Така ли? Защо тогава въздишаш по красотата ми и търсиш тялото ми? - Защото не знаех, че ти си . - Вече знаеш! Е? Ще имаш ли сили да избягаш, или ще останеш в падението с мен? - Ще имам! - Чудесно, мила! Колкото повече сили ще имаш, толкова по-красиво ще те любя!&rdquo; Кой накрая печели душата на героинята?<br /> <br /> - Пак стигаме до идеята за правото на избор. А и Луцифер бил любимият ангел на Бога, другото лице. Те живеят във всеки от нас. Борбата е вечна. Винаги ще има изкушения и нека праведниците не съдят, защото не се знае какво ще ги отклони - пари, власт, плът, алкохол. Пак казвам, не е страшно да паднеш, важното е да станеш и човек да знае цената на нещата. Но как да познае светлината, ако не е видял тъмнината, как да научи кое е чисто, когато не е видял мръсотията, както е сторил Буда по пътя си?<br /> <br /> <strong>- Какво ще направи животът ти по-спокоен?<br /> </strong><br /> - Ако хората си гледат в собственото канче и не дават оценки и съвети, които не им са искани. На никого не съм длъжна да живея според неговите очаквания - гледай ти!, най-малко пък желая да получавам упреци и препоръки.<br /> <br /> <strong>- Все пак сцената, екранът - това е твоето поле за изява.<br /> </strong><br /> - Вече не правя нищо на всяка цена, но знам, че винаги ще се занимавам с изкуство под една или друга форма. Как ще се издържам? Ами от наследството успях да задържа само частния самолет - паркиран е на покрива над кооперацията, където ми е квартирата, но нямам пари за гориво, че да го подкарам. Яхтата продадох, апартамента в Монако - подарих. Такава съм аз - щедра. Имам шейхове любовници, но съм ексцентрична. Защо ми са дворци, когато мога да плащам наем?<br /> <br /> <strong>- Хайде да се хванем на бас, че утре някой ще дойде да снима кооперацията ти и да търси самолета.<br /> </strong><br /> - Сигурно. Напълно е възможно.<br /> <br /> <strong>Източник:&nbsp;&ldquo;24 часа&rdquo;</strong>