Режисьорът Максим Генчев пред „ШОУ”: Антонио Бандерас ще играе поп в следващата ми лента

<strong>- Г-н Генчев, какво повече ще видят зрителите на &bdquo;Канал 3&rdquo; в пълната версия на &bdquo;Дяконь Левский&rdquo;?</strong><br /> - Филмът е с продължителност 3 часа и 40 минути. Трудно е да се издържи една такава прожекция. Въпреки че на премиерата 4000 души гледаха и не си отидоха. Опитът ми обаче подсказа, че трябва да направя версия в стандартите на киното два часа. Нея пуснахме по екраните. В предстоящото излъчване ще бъдат показани две серии от по 120 минути всяка. <br /> <br /> <strong>- Какво се случи с филма, критиците и екипа му през тази една година след премиерата?</strong><br /> - Критиците, които скочиха против мен, сега един по един губят работата си и окапват. Има някакво възмездие. <br /> <strong><br /> - Вие като че ли сте доволен от това?</strong><br /> - Много съм доволен, че Люба Кулезич я няма, че Деян Статулов го няма, че професор Манов отиде в документалното кино... Има някакво възмездие.<br /> <br /> <strong>- Но може би те съвсем обективно и професионално са посочили недостатъците на филма. Вие гледате на критиките на филма като на лични нападки. </strong><br /> - Проблемът е стопроцентово личен. Те са срещу мене. Не могат да приемат факта, че аз, един актьор, с частни пари правя филм. В България кино се прави от държавата. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Държавата дава на определени хора субсидии</strong></span><br /> <br /> Те си правят филми, които са гледаеми или негледаеми. Няма никакво значение дали филмът ще върне инвестицията. Защото това реално се води държавен кредит и той не се връща. Тоест целта не е да се създаде филм, който да докара приходи, с които да се върне кредитът и да направиш нов филм... Целта е да се употребят едни пари. Аз нанасям удар върху тази схема. Това системата няма как да ми го прости. Преди години взех един стар холивудски филм, награден с &bdquo;Оскар&rdquo;. Ставаше въпрос за един престъпник, който трепеше малки деца.<br /> <br /> Побългарих сценария, смених имената на героите и местата. Всичко друго запазих. Участвах с него в една от сесиите на Националния филмов център. Това беше гавра. Молех се да не бъда одобрен, защото трябваше да снимам, а американците щяха да съдят. Сценарият, носител на &bdquo;Оскар&rdquo; бе класиран на последно място с куп забележки. Аз никога няма да спечеля субсидия. Не ме обичат. <br /> <strong><br /> - Какво още чухте за филма си за Левски?</strong><br /> - Че е удар върху глупостта, че разбива представите за кино. На фестивала &bdquo;Ватерло&rdquo; в Белгия критиката го сравни с филмите на Куросава и Ридли Скот. Ценя всяко мнение, стига този, който го изказва, да е гледал филма. Повечето критици обаче говорят само на базата на трейлъра от три минути. &bdquo;Аватар&rdquo; е безспорен шедьовър, но ако реша, много лесно мога да го оплюя. Ще кажа, че едни сурови жабешки бутчета подскачат в магическа реалност и готово. Киното е любовна работа, а не математика. <br /> <br /> <strong>- Обвиняваха ви, че не се съобразявате с историческите факти? Бащата на Левски например е умрял от левкемия, а не от ятаган, както вие показвате?</strong><br /> - Ние го знаем, че филмът се отклонява от истината. Бащата на патрона на Дякона, Свети великомъченик Игнатий, е загинал по начина, който съм използвал. Филмът препраща към хората, които познават историята на Левски. Всъщност скандалът започна с това, че един вестник препоръча филмът да не се гледа от деца без придружител. Така той де факто ги забрани. Учителките не даваха на децата да идват. После се намесиха блогърите. Има автори по света, които са се самоубивали заради блогъри. Някой оплюва тотално книгата или филма им и те си слагат въжето. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Аз обаче ги оставих те да се бесят<br /> </strong></span><strong><br /> - Как повлия цялата тази негативна вълна на вас и другите от продукцията?</strong><br /> - Повечето хора от екипа идват да работят за пари. Те не са като мене. Аз не съм взел един лев за този филм. По принцип заради характера ми съм свикнал да бъда обект на критики или похвали. Аз съм публично животно. Хомо луденс. Дори ми е приятно, когато ме захапят, защото тогава имам възможност да покажа и лошата си страна.<br /> <br /> <strong>- Около филма ви се създаде истерия и това бе най-добрата му реклама...</strong><br /> - Показах го в двадесетина града. Там, където ни поканиха, кметове ни осигуриха салони, плащаха ни само разходите по транспорта и техниката. За печалба не говорим. В онзи период филмът ни бе на второ място по гледаемост. На първо е &bdquo;50 нюанса сиво&rdquo;. Филмът бе гледан от 100 000 души. За България таванът е 250 000.<br /> <br /> <strong>- Какво чухте от зрителите за вашия Левски?</strong><br /> - Обикновено хората влизаха предубедени и клюкарски настроени заради моите изцепки по телевизията и всичко лошо, което са чули и прочели. Други пък са любопитни. След прожекцията обаче казват: &bdquo;Няма такова нещо, нищо общо с писаниците. Ние друг филм ли сме гледали?&rdquo;. И ми благодарят. Навсякъде посрещаха Веселин Плачков (актьорът, който изигра Апостола &ndash; б.р.) с хляб и сол. В очите на бабите имаше сълзи, сякаш Левски е дошъл. В Лондон показахме филма пред 700 българи в едно затънтено кино. След прожекцията на опашка се наредиха да ме поздравят. Само една жена ми каза: &bdquo;Не ви е срам да показвате, че Левски се предал сам, това е безобразие!&rdquo;. <br /> <br /> Просто дамата не е схванала, че той се е пренесъл в жертва, че е вървял по пътя на Христос. Имам следния епизод: Апостолът върви сам из града, всички прозорци и врати се затварят, бие го градушка... И представи си - на снимките, посред зима падна град, напук на природните закони... Това бе истинско чудо.<br /> <br /> <strong>- Бяхте на фестивала в Кан. Как се ходи там?</strong><br /> - Купуваш си билет, хотел, показваш филма на комисията. По статут трябваше да платим и 1500 евро, но ги поеха организаторите. Дори ни дадоха награда за най-добър исторически филм от съпътстващата програма. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> В България обаче не я признаха<br /> </strong></span><br /> Филмът бе купен за разпространение в Съединените щати. Договорката е да делим парите, получени от продажбата на билетите, след като се приспаднат всички разходи. Всъщност това са стотинки. От прожекцията в Лондон, при 700 зрители, получихме 1000 евро, а дадохме 5000, за да отидем там. В Белгия на фестивала за исторически филми със своя лента дойде Скорсезе, огромен успех завоюва биографията на Пабло Неруда. Там един местен критик стигна до извода, че Левски ни учи как да живеем според християнските ценности. Човек не трябва да седи вкъщи и да се моли, а да воюва за истината. Това ми сподели той. А дотогава той дори не бе чувал кой е Левски. И светът не знае, научават го от филма... В Солун две телевизии искаха да го покажат, но явно са много закъсали, щом настояха едва ли не ние да платим за излъчването. <br /> <br /> <strong>- Тук много ви се караха, че Левски псува. В чужбина питаха ли ви защо го прави?</strong><br /> - Никой не ме е питал такова нещо. Във въпросната сцена Апостолът е с куршум в главата. Лекарят предупреждава заптието, че ако го махнат, ще умре, а турчинът отвръща: &bdquo;Ще го хвърлим в дола да се облажат вълците!&rdquo; Тогава Левски го напсува, демек ти ли ще ми кажеш как да умра. Това беше смисълът и не виждам нищо осъдително. Напълно нормална реакция.<br /> <br /> <strong>- Актьорът Веселин Плачков дебютира в киното с ролята на Левски. Промени ли тя живота му, каква е съдбата на останалите от екипа?</strong><br /> - Веско го открих в Плевен. Ходеше пет за четири, не знаеше къде е, като повечето артисти в българските театри. Никога не беше се снимал в кино. Хареса ми, че е естествен и много контактен. Сега не е по-богат, но е търсен. Едно друго момче, което игра във втория ми филм, отличник от математическата гимназия, преди няколко месеца <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>замина за Лондон да мие чинии</strong></span><br /> <br /> Целта му е да събере пари за актьорски курсове там.<br /> <br /> <strong>- През лятото ще провеждате кастинг за филма &bdquo;Тайната на прокълнатото съкровище&rdquo;. Приказка ли е това? </strong><br /> - Филмът разказва за богатството на Вълчан воевода. Той искал да купи от руския цар стохилядна армия, с която да освободи България от робството. Ангажирал се също да плаща пенсии на евентуалните вдовици. Това се знае от историята. Много хора търсят имането по пещерите на Странджа, но все още никой не го е намерил. Филмът е по сценарий на д-р Филипова и разказва за три деца, готови на всичко, за да открият жълтиците. Те са им нужни за лечението на болен приятел. Малчуганите пътуват във времето, намират съкровището, пълнят торбите и в момента, в който ще бягат, ги хваща Вълчан. Следва грешка в телепортирането и войводата заедно със своя съратник поп Мартин се оказват на жълтите павета в днешно време. Това е историята. За ролята на Вълчан вече имам съгласието на Станислав Яневски, който игра в &bdquo;Хари Потър&rdquo;, а за поп Мартин съм си избрал Антонио Бандерас. Отчето е единственият грамотен от хората на Вълчан, той владее бойни изкуства и е истински екшън герой. Започваме снимките през август. Пиша сценарий и за филм за Петър Дънов. В него искаме да покажем как един 72-годишен човек, пребит в полицията, вследствие на което получава инсулт и ляга на смъртно легло с големи поражения на мозъка, може да се оправи сам. Дънов оздравява само за три месеца и живее до 84. Той е истинският проводник на божията любов. <br /> <hr /> <strong><br /> Бандит убива 7 граничари </strong><br /> <br /> Докато снима &bdquo;Дяконь Левский&rdquo;, Максим Генчев работи и над филма &bdquo;На педя от земята&rdquo;. 500 000 лева отново дава д-р Златина Филипова. Творбата е в памет на всички герои войници, които са пожертвали младостта и живота си, за да пазят границата. Сам син на офицер от граничните войски, Генчев като дете е живял на гръцката, турската и югославската, тогава, бразди. Това, на което е станал свидетел, е в основата на филма му. <br /> <br /> &bdquo;Имаше един нарушител, който при всяко преминаване на границата убиваше по един човек. За десет дни отрядът, на който баща ми беше командир, загуби 7 момчета. Всичките заклани на поста си, а петолъчката от кепето им, забита в раната. На помощ на заставата дойде и армия. Всички го търсят. През 20 метра поставиха патрул и пак не могат да го хванат, а убийствата не спират. В Триград на гръцката граница имаше едни скали. Човекът минавал, режел оградата, убивал, влизал в една пещера, оттам се смъквал в близкото село, където ятаците го скривали. Това продължава десет дни. Накрая обаче явно става много самоуверен, защото пали цигара, при което едно момче го вижда и с откос го прерязва през коленете. Той пада, войникът седи уплашен на пет метра. Три дни бандитът бе затворен в сушилнята заедно с жертвите, а момчетата го биеха наред. Баща ми пък, за да обуздае нервите си, стреляше по плъховете в артелната. Избиваше тях, за да не разстреля оня. Накрая стъпи на гърдите му, врата му се изду като на пеликан, искаше да го убие&rdquo;, разказва Генчев.<br /> <br /> Премиерата на филма &bdquo;На педя от земята&rdquo; е на 30 март. В ролите ще видим Евгени Будинов, Симеон Филипов, който изпълнява и ролята на малкия Левски, Цветан Ангелов, Десислава Чутуркова...<br /> <hr /> <br /> <strong>ДОСИЕ: </strong><br /> <br /> Максим Генчев e български актьор и режисьор. Роден е на 28 септември 1954 г. в гр. Видин. Завършва ВИТИЗ през 1980 г. в класа на проф. Крикор Азарян. Работи в театрите в Пловдив, Пазарджик, театър &bdquo;София&rdquo;, Малък градски театър &bdquo;Зад канала&rdquo;, има гастроли в Народния и във Военния театър, в Театър 199 и в &bdquo;Сълза и смях&rdquo;. Максим Генчев е изиграл над 60 театрални роли, с три национални награди и номинация за &bdquo;Аскеер&rdquo; през 1998 г. Снимал е и над 25 роли в чуждестранни игрални филми и български телевизионни сериали. <br /> <br /> <strong><br /> Исак ГОЗЕС </strong><br type="_moz" />