Орхан Мурад пред „ШОУ”: Заплашваха ме с бомби заради бившата ми жена

<br /> Орхан Мурад завършва средното си образование в училище за деца с нарушено зрение в София, а след това и Държавната консерватория. Бил е от най-добрите студенти. След дипломирането си пее по сватби и заведения. През годините успя да се превърне в един от обичаните родни изпълнители. Щастливо женен е за съпругата си Шенай от септември 2002 г. Имат дъщеря Сузан. <br /> <br /> Семейството има и още една дъщеря &ndash; по-голямата Александра от първия брак на Шенай. Освен съпруга тя е и личен асистент на Мурад.<br /> <br /> <em>Пред народното издание той направи своята откровена житейска изповед дни след рождения си ден.</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Охран, скоро празнувахте рожден ден &ndash; плашат ли ви годините или тъкмо напротив?</strong><br /> - Не се плаша, но и вече трудно може да ме изненада нещо. Житейският ми път е дълъг, много неща съм изживял и вероятно много още ме очакват. Имам положителна равносметка за изминалата година &ndash; с много участия, концерти, няколко хубави песни. Напоследък правя и дуети със съпругата си. Всъщност подарихме си точно на моя рожден ден любовна балада.<br /> <br /> <strong>- Скоро празнувахте и 13-ата годишнина със съпругата ви. По-интересното обаче е друго - разбрах, че сте си обещали всяка година да се вричате отново един в друг. Изпълнявате ли това?</strong><br /> - О, да! Доста годинки навъртяхме. И да, всяка година си пожелаваме да продължим! По-важното е, че ние през всичките тези години се преоткривахме и в крайна сметка разбрахме, че сме един за друг. Много бързо се оженихме, почти не се познавахме! Рискувахме &ndash; това е истината. Защото току-що и двамата бяхме по някакъв начин разочаровани. Хвърлихме се с главата напред в неизвестността, но се получи. <br /> <br /> <strong>- И как така човек се жени за някого, с когото дори не се познава добре?! Колко голям риск се оказа това?</strong><br /> - Наистина е трудно за вярване отстрани, но ние просто се отпуснахме по течението в онзи момент. Малко след като станахме близки приятели и почнахме да излизаме заедно, бяхме при едни приятели в Турция, после <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> се оказа, че Шени е бременна<br /> </strong></span><br /> Върнахме се и решихме да създадем семейство &ndash; без кой знае какви очаквания, защото наистина все още не се познавахме добре. Просто опитахме, а и нямахме какво да губим.<br /> <br /> <strong>- Споменахте, че в този период и двамата сте били разочаровани. Известно е, че първата ви съпруга се оказва измамница...</strong><br /> - Да, разочарованието бе на любовна основа и при двамата. Това е втори брак и за мен, и за Шени. Аз си изпатих от добрината ми с първата си жена. Не знам точно колко съм добър иначе, но при всички случаи съм много наивен. Много вярвам в хората. Мисля, че всички са като мен &ndash; добронамерени, нелицемерни. Но уви, оказва се, че не е точно така. Слава богу, не съм губил присъствие на духа. Силен човек съм! Трудно могат да ме сломят духом, но тогава материално бях наистина в трудно положение. Бившата ми спътница беше надлежно натрупала едни дългове към доста наши познати и приятели, бизнес партньори. Те са й се доверявали заради моето име. Лошото е, че когато тя изчезна, те започнаха да търсят парите си от мен. Много от тях проявиха разбиране, стиснахме си ръцете, оказаха се свестни хора. С други не се получи така. Имаше и по-изострени взаимоотношения. А и времето беше опасно &ndash; тогава все пак все още бяха мутренските години.<br /> <br /> <strong>- Имали сте заплахи ли?</strong><br /> - Имал съм, да. Заплахи за бомби, за какво ли не. Мина и замина. Даже не искам и да си спомням за тези неща. Хората просто й се довериха и изпатиха. Нали знаете как се получават понякога нещата &ndash; &bdquo;за един сватба, за друг - брадва&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Ситуацията с първата ви жена с отворен финал ли остана? Открихте ли я през годините?</strong><br /> - Тя би могла да бъде открита, но никой не я е търсил. Аз специално не съм го правил. Ако някой от нейните заемодатели го е правил, това е друг въпрос. Много ясно искам да заявя, че още тогава приключих тази тъмна страница от моя живот. Нищо не искам, не търся и не ме интересува. Интересува ме само това, което ми остана &ndash; животът ми, както и този на семейството ми. Интересува ме музиката, с която се занимавам и препитавам. Приятелите ми. Дотук.<br /> <br /> <strong>- Преди тази жестока измама имали ли сте и други случаи, в които да си патите от добротата?</strong><br /> - Има една книга &bdquo;Братко Рей&rdquo;, написана от самия Рей Чарлз, подобно на автобиография. Там има един много покъртителен абзац, когато свирел по барове и заведения и постоянно го лъгали в хонорарите. Имал късмета обаче, че всички долари са еднакви по размер. И понеже работел за 30 долара на вечер, един път решил да постави едно-единствено условие &ndash; да му се плаща само в 1-доларови банкноти, за да не го лъжат пак. И при нас са се получавали много пъти опити за малки, подлички, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>дребни измами защото съм незрящ</strong></span><br /> <br /> Но за щастие около мен винаги е имало хора, с които съм работил. Понякога даже с усмивка съм подминавал тези дребни тарикатщини, защото аз, като човек и интелект, съм много над тези неща. Нямам кой знае какви драстични изпързалвания.<br /> <br /> <strong>- Съпругата ви Шени, освен любов, е и ваш личен асистент &ndash; вашите очи в моментите, когато някой може да се възползва от вас&hellip;</strong><br /> - И това наистина е много хубаво за мен. Да, Шени е и мой асистент, и съпруга, и моя най-добра приятелка. А напоследък и моя дуетна половинка. Много съм щастлив от този факт! Споменахме преди малко за обещанията и сватбите, но ще ви кажа, че мен ме блазнят не толкова сватбите, колкото медените месеци след тях <em>(смее се). </em><br /> <br /> <strong>- Добре, а наистина ли спите поотделно &ndash; защото вие обичате на студено, а тя &ndash; на топло?</strong><br /> - Да, но както Шени веднага допълва &ndash; много често си гостуваме (смее се). Като кралете сме малко.<br /> <br /> <strong>- Преодоляхте ли огорчението от виртуалните атаки, насочени към дъщеря ви Сузи неотдавна? Нападнаха я хейтъри заради рап песните й.</strong><br /> - Сузи направи много хубави неща, когато беше на 10-11 години, сега обаче си гледа само училището. Заради нещата, които се случиха, спря да се занимава с музика към момента. Не й се работи в тази насока. А на мен как ми се отрази? Никак &ndash; обществото ни често допуска такива неща за съжаление, безпределно ми е ясно и как мисли, и как разсъждава, и как е настроено. Понеже интернет обществото, в по-голямата си част, е тийнейджърско, или поне тази му част е доста хейтърски настроено, такива са крайните резултати. Аз никога не съм се вълнувал от това, но в случая то бе надлежен урок за Сузи &ndash; да й покаже, че хората не винаги са тези, за които ги мисли. Хейтърските атаки са нормална част от нашето общество. Но ако някой си мисли, че по този начин вкарва хаос и дисхармония в семейството ни, жестоко се лъже. <br /> <br /> <br /> <strong><em>Подвиквали му &bdquo;Ей, кьорчо&rdquo; като дете</em></strong><br /> <br /> <em>&bdquo;Хората принципно са лоши и жестоки. Още повече пък в сегашното общество. И на мен са ми се подигравали разни &ndash; като минаваха например покрай училищната ограда, където учех. Викаха &bdquo;Ей, кьорчо&rdquo;, &bdquo;Кьорав, ти виждаш ли, бе!&rdquo;, но дотам се свеждаха. Аз, а и останалите незрящи около мен, бяхме много свикнали с тези неща. Ние пък ги псувахме. И това е &ndash; грозни истории. Но сега повече ме боли за обществото, защото много се отдалечи от ценностната система. Много разделени семейства. Ходят, работят навън, а тук децата са оставяни на произвола, на баби, на дядовци. Много материални станаха нещата. Вече, ако нямаш айфон, маркови дрехи, ти не си вървежен! Не си тарикат! Тези неща всъщност ще докарат държавата до още по-незавидно положение &ndash; особено когато тези невъзпитани, груби и пълни със злоба и завист деца пораснат и започнат да са фактораът, който ще движи държавата&rdquo;.</em><br /> <br /> <br /> <strong>- Преди време бе тиражирана информацията, че сте се отказали от серията операции, за които се е твърдяло, че ви гарантират осезаемо подобрение на зрението?</strong><br /> - През 2008 г. ходих при проф. Ернст Мулдашев. Не съм започвал да се лекувам, както се написа. Много от вашите колеги ужасно злоупотребиха с тази тема, импровизираха, без изобщо да ме питат как точно стоят нещата. Един вид &ndash; подиграха се с надеждата на хиляди незрящи хора! Ходих, прегледах се и не съм се лекувал &ndash; защото не повярвах на метода му.<br /> <br /> <strong>- Защо? Кое пося нотка на съмнение у вас?</strong><br /> - Той се уповава на вътрешната вяра на пациента, на Божията воля и на дългогодишните опити. Защото лечението е много дълго &ndash; продължава с години. Трябваше всяка година по два пъти да се ходи при него, да се имплантират разни неща и т.н. И другото, което повлия, е, че не можаха да ми покажат, да ме свържат с нито един техен пациент с моята диагноза &ndash; на когото са помогнали по някакъв начин, дори и не напълно.<br /> <br /> <strong>- А ходили ли сте някога при ясновидец?</strong><br /> - Бил съм, да. Увличал съм се преди и по лечители, и по знахари, и по ясновидци, ходжи и т.н. Признавам си, че съм бил глупав. Не за друго, не защото оспорвам дарбата, а защото си мисля, че ако <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>някой иска пари да лекува </strong></span><br /> <br /> и помага, значи не е истински лечител. Вярвам много в истинските лечители, за които знам, че не взимат и една стотинка за това, което правят за хората.<br /> <br /> <strong>- Питам ви неслучайно за това &ndash; чувала съм, че и двамата ви дядовци са били известни ходжи?!</strong><br /> - Така е. Но ходжа в смисъл на учител, на лечител - и днес в Турция на тях се гледа така. Единият ми прадядо е бил много голям лечител, а за другия знам по-малко. Били са всестранно развити хора. Може и музикантската дарба на някой от тях да съм наследил.<br /> <br /> <strong>- Сънувате ли цветни сънища - тези, които проектират действителността по-красива, отколкото всъщност е!</strong><br /> - Истината е, че рядко сънувам. Като малък съм виждал донякъде &ndash; повече и по-цветно. И по някой път наистина проектирам в мислите си онези моменти от детството. Друг път пък сънувам света от днешната си позиция &ndash; на човек с почти изцяло загубено зрение. Най-много си пожелавам да сънувам покойните ми вече мама и татко, но за съжаление не успявам&hellip; И това малко ми тежи.<br /> <br /> <strong>- Поискайте от тях и навярно те ще дойдат в съня ви&hellip;</strong><br /> - Ще го направя, въпреки че усещам, че са постоянно с нас. Просто не е дадено да се виждаме и прегръщаме. Но ви благодаря за тези думи &ndash; дано!<br /> <br /> <strong><br /> Едно интервю на Анелия ПОПОВА</strong><br /> <br />