Епидемията на треската Зика, заплашваща живота на десетки хиляди неродени деца, накара да се замислят не само медиците, но и учените. Докато специалистите се занимават с разработката на ваксина срещу „новата Ебола“, все по-често се чуват призиви за унищожаването на всички комари – преносители на Зика и много други опасни болести. За реализацията на въпросния „комарен гоноцид“ и неговите последствия пише руското онлайн издание Лента.ру.
Репутацията на кръвосмучещите насекоми, пренасящи малария и други смъртоносни болести, отдавна е много лоша. По някои данни комарите са погубили почти 50 на сто от числеността на човечеството в исторически аспект &ndash; повече от войните, чумата или глада.<br /> <br /> Само маларията (предава се при ухапвания от комари от рода Anopheles) взима до два милиона жертви годишно. Южноазиатският комар Aedes albopictus, който активно населява всички континенти, пренася вирусите на чикунгуня, денга, западнонилска треска и други малко изучени опасни болести. Икономическите загуби, които комарите нанасят на човечеството, поразяват въображението: само треската денга излиза на Бразилия 1,35 милиарда долара годишно.<br /> <br /> Възможно е епидемията на треската Зика да стане последната капка, от която чашата на човешкото търпение да прелее. &bdquo;Комарите са летящи спринцовки, които сякаш нарочно са създадени за разпространяването на болести. Зика е само една част от дългия списък&ldquo;, обяснява биологът Кевин Есвелт.<br /> <br /> До неотдавна учените обсъждаха най-вече не възможностите за унищожаване, а за контрол на броя на насекомите. За тази цел се ликвидират гнездата с личинки &ndash; сладководни водоеми. През краткия си живот коморите рядко прелитат повече от 180 метра от мястото на раждане. Ликвидирането на местата, където се събира вода позволява практически веднага да се намали броят на комарите. Именно с пресушаване на блатата в началото на ХХ в. се е осъществява борбата с комарите в Куба и Панама.<br /> <br /> Все пак е невъзможно да се пресушат всички водоеми и именно по тази причина се използват и химически средства &ndash; инсектициди и ларвоциди (препарати за борба с личинките). Сред тях най-популярен е Bacillus thuringiensis israelensis (Bti) &ndash; препарат на основата на бактерии, който е токсичен за личинките на комарите. Освен това за защита от вредителите се използват токсични капани &ndash; те имитират привлекателни &bdquo;гнезда&ldquo; и съдържат отровни химикали, които убиват личинките.<br /> <br /> Впрочем тези проверени средства от гледна точка на радикалните &bdquo;москитофоби&ldquo; са доста несъвършени: действат на ограничена територия, изискват постоянно човешко участие и най-вече не гарантират пълно унищожаване. &bdquo;Супероръжието&ldquo; срещу комарите трябва да бъде създадено от биотехнолозите.<br /> <br /> Първият подход е да се заразят комарите с опасната за тях бактерия Wolbachia. Микробът не само съкращава живота на насекомите, но и ги лишава от способността да пренасят заболявания. Wolbachia води своя бактериологична битка с други патогени, като ги потиска в организма на комарите.<br /> <br /> Бедата е там, че изкуственото въвеждане на Wolbachia убива паразитите прекалено рано и те не успяват да се чифтосат със самката, за да разпространят бактериите по цялата популация. Но дори ако бъде решен този проблем, инфектирането с Wolbachia излиза прекалено скъпо: за да се заразят комарите с хиляди, са необходими десетки специализирани лаборатории и стотици сътрудници. Според учените този метод е успешен на географски изолирани територии (като Галапагоските острови например), където може да се гарантира, че няколко месеца след това скъпоструващо мероприятие територията няма да бъде заселена от здрави комари.<br /> <br /> Голяма известност в последно време придобиха генномодифицираните комари, които се отглеждат в британската биотехнологична компания Oxitec: мъжките мутанти предават на местни женски ген, който кара личинките им да умират, преди достигането на полова зрялост. През 2009 г. с помощта на тази технология на Каймановите острови в Карибско море числеността на популацията на Aedes aegypti е била намалена със 75 процента.<br /> <br /> През 2015 г. Oxitec получава картбланш от бразилските власти да провежда експерименти. В кварталите на град Пирасикаба, където се наблюдава максимална концентрация на комарите Aedes aegypti, са били пуснати около 6 милиона генномодифицирани насекоми. Те не само способстват за измирането на потомството си, но и принуждават личинките да светят на ултравиолетова светлина, което дава на учените възможност да контролират ефективността на дадения метод. Биолозите са поставили в различни точки на Пирасикаба купи с вода, където самките на Aedes aegypti снасят яйцата си. Съотношението на червените и нормалните личинки показало, че 50 на сто от потомството идва от генномодифициранито комари.<br /> <br /> По време на изпитанията, проведени в бразилския град Жуазейро, рожбите на Oxitec за половин година са съкратили популацията на местните комари с 95 на сто, като са се оказали два пъти по-ефективни от най-мощните инсектициди.&nbsp;Учените обаче не са наясно, доколко съкращаването на броя на преносителите влияе на заболяванията. &bdquo;Теоретично погледнато, колкото по-малко комари има, толкова по-малко хора ще се заразяват, но всъщност това трябва да се провери. Много насекоми могат да причиняват само няколко нови случаи и обратното&ldquo;, казва Маргарет Крупо от университета в Сао Пауло, която ръководи изпитанията в Жуазейро. Други изследователи предупреждават, че ефектът от новата технология може да се окаже краткотраен: ще дойда комари от други райони и здравата част от популацията ще се върне към предишните си размери.<br /> <br /> Арсеналът на генното инженерство не се изчерпва с това. Специалистите по генетика от Института за изучаване на маларията Джонс Хопкинс са разработили генно-модифицирани бактерии, които обитават в телесната микрофлора на комарите и им дават имунитет към причинителите на маларията, които се предават по наследство. В университета на Мериленд са измислили трансгенна гъбичка, подсилена с вещество от отровата на скорпион, която унищожава до 98% от маларийните паразити в организма на комарите.<br /> <br /> Все пак всички тези многообещаващи методи също са прекалено скъпи и ограничени по мащабите си на въздействие, а епидемията от треската Зика вече приема масов характер, особено в Южна Америка (няколко милиона заразени). Ахилесовата пета на ГМО-комарите е бавното им разпространение. Още Чарлз Дарвин е бил наясно, че еволюцията не бърза за никъде, а мутациите се закрепват в популацията само при благоприятни условия на околната среда. Не е учудващо, че скъпите мутанти трябва да се създават отново и отново &ndash; дори ако мутациите са резултат на радиация.<br /> <br /> Еволюцията може да бъде &bdquo;пришпорена&ldquo; с помощта на изкуствено разпространение на определен ген в популацията за сметка на повишаване на шансовете за неговото наследяване. Подсилването на гените (например премахващи Х-хромозомите в спермата, от което се раждат само комари от мъжки пол) е възможно с помощта на редактиране на генома на човека CRISPR/Cas9. Но самите специалисти в областта призовават за особено внимание при използването на CRISPR/Cas9 в извънлабораторни условия: засега не е известно, какви ще бъдат последствията от модифицирането на този геном. Следовагтелно той едва ли може да бъде привлечен към изтребването на комарите.<br /> <br /> Гръмките призиви &bdquo;смърт на комарите&ldquo; предизвикват опасения, че властите на южноамериканските държави могат да изпаднат в паника и да накарат учените да отхвърлят всякакви скрупули и да започнат геноцид на комарите. Но много изследователи са убедени, че кръвосмучещите врагове на човека всъщност не са безполезни за екосистемата. Те са важен хранителен ресурс за сладководните риби, водните кончета, паяците, гущерите, жабите и дори птиците. Отпадането на комарите от хранителната верига ще бъде удар не само по тези видове, но и за онези, които се хранят с тях.<br /> <br /> Онези които не се вълнуват за бъдещето на отровните жаби в Бразилия или на рибата гамбузия, трябва да са наясно, че изтребването на комарите в един или друг регион ще освободи голяма екологична ниша, която ще бъде запълнена от комарите от съседни региони или от други насекоми. Според ентомолога Джо Колън от Американската асоциация за контрол на комарите &bdquo;ако утре унищожим комарите, екосистемите ще спрат да функционират пълноценно за известно време, а след това ще се върнат към нормалния си живот, а вместо комарите ще дойде нещо по-добро или нещо по-лошо&ldquo;. Именно от това &bdquo;по-лошо&ldquo; се опасяват еколозите. Хиляди мушици и кърлежи, мухи и бълхи ще се радват да се докопат до хиляди литри &bdquo;безстопанствена&ldquo; човешка кръв &ndash; и никой не знае, какви болести ще донесат те.<br /> <br /> Зика връща еволюцията с 2 милиона година назад<br /> <br /> Мозъчните увреждания, които се причиняват от вируса Зика, могат да върнат човека в еволюционното му развитие отпреди 2 млн. години, смятат учени. Генетичните мутации, отключвани от смъртоносния патоген, могат да променят необратимо човешкото ДНК, съобщава британският &bdquo;Експрес&rdquo;. Тежките деформации, които са резултат от бавно променящия се заради вируса човешки геном, ще бъдат предавани на следващите поколения. Вместо да продължава да еволюира, човешкият вид ще регресира, тъй като микробът кара мозъкът да се свива до размери от преди 2 млн. години. Това сочат данните от изследване, докладът по което ще бъде публикувано в &bdquo;Журнал за астробиология и още нещо&rdquo;. В него се твърди, че вирусът Зика заплашва с &bdquo;драматична регресия човешката еволюция&rdquo;.<br /> <br /> При най-лошия сценарий вирусното ДНК ще бъде закодирано в човешкия геном и така ще бъде дадено началото на &bdquo;популация от хора с намален размер на мозъка и познанието&rdquo;.&nbsp;Авторът на изследването, австралийският професор Едуард Стийл, обяснява: &bdquo;Докато вирусът Зика продължава да изскача по заглавията, възможно е да има много по-дълготрайни последици за човечеството, които се пропускат&rdquo;.<br /> <br /> Шокиращото твърдение идва на фона на световната тревога от разпространението на вируса и опитите на световните правителства да го ограничат. Над 4000 случая на заболяването са разкрити след избухването на епидемията миналата година в Бразилия.<br /> Според учените, вирусът се развива много бързо, за да може вече да се разпространява сред хората без да има нужда от насекомо като преносител. Смята се, че микробът вкарва информация в човешкия геном, подобно на ХИВ, за да може да се разпространи неудържимо по целия свят.<br /> <br /> <strong>Източник: &quot;Монитор&quot;</strong><br /> <br type="_moz" />