Имат ли приложение еко - технологиите в авиацията и може ли един самолет да лети с вода? Макар полетът на този безпилотен самолет да продължи едва 10 минути и момчетата с вълнени шапки и якета с високи яки, които го пуснаха, да приличаха на група ентусиасти, той бе пробив в сферата на горивата. Този кратък полет е първият на въздухоплавателното средство изцяло задвижвано от твърд водород, пише сайтът „New scientist“, цитиран от fakti.bg.
Експерименталният самолет работи с гранули, които при изгаряне отделят само водни пари. Горивото на безпилотния самолет също така е три пъти по-леко от литиевата батерия, с която тези машинки по принцип се задвижват. Един ден тази технология може да помогне да гражданските самолети да станат по-леки и по-чисти.<br /> <br /> &quot;Идеята е проста: залагаме водородно гориво в твърдо състояние на борда на самолета и го пускаме да лети. Това обаче е трудно за изпълнение&quot;, казва Фил Андерсън, ръководител на &bdquo;Марин Технолоджи&ldquo;, от шотландската асоциация за морски науки в Аргил, Великобритания.<br /> <br /> Новата система, проектирана от британската фирма &quot;Cella&quot;, използва около 100 твърди гранули, направени от химично съединение, което произвежда постоянен поток от водород при леко нагряване. След това този газ се преобразува в електричество в горивната клетка, която задвижва ротора на самолета. Включването на полимер спира топенето и помага да се освободи водород при по-ниска температура.<br /> <br /> Макар тестовият полет да продължи едва 10 минути на височина от 80 метра, Андерсън казва, че с това гориво може да се лети в продължение на 2 часа. &quot;За разлика от батерията, ако поставите два пъти повече гориво можете да отидете два пъти по-далеч.&quot;<br /> <br /> Андерсън смята, че разработването на тази технология в бъдеще ще помогне за опазването на околната среда, както и ще допринесе за усилията в борбата с климатичните промени.<br /> <br /> &quot;Основното нещо е, че горивото произвежда само водна пара&quot;, казва Андерсън.<br /> <br /> Предишни усилия, като например проектът &bdquo;Cryoplane&ldquo; на Еърбъс, който използва големи резервоари за съхранение на течен водород при супер - ниски температури. Тези резервоари обаче се оказват твърде големи и тежки, за да бъдат практични. Съхраняване на водород под формата на газ под налягане, също се оказва доста неефективно.&nbsp;/БЛИЦ