Първите официални фотографии на новоназначения точно преди седмица началник на руското ГРУ (Главно разузнавателно управление) генерал-лейтенант Игор Коробов веднага привлякоха вниманието на познавачите – за първи път със сини лампази и пагони е бивш боен пилот.
Даже първият началник на постсъветското ГРУ генерал-полковник Фьодор Ладигин, завършил Военновъздушната инженерна академия &bdquo;Н. Жуковски&rdquo;, облякъл генералска униформа общоармейски образец. Така че облеклото се оказало първият прецедент.<br /> <br /> В целия свят много се пише само за провалените или загинали разузнавачи. Затова за Игор Коробов информацията е малко. Спестена е дори годината на раждане. Пише се само онова, което не може да се скрие. Знае се обаче, че постъпил в Ставрополското военноавиационно училище за ПВО през 1973 г. и го завършил с отличие през 1977 г. Като курсант пролетял над 300 часа на чехословашкия Л-29 и на МиГ-17. Последните две години летели денем в облаци и нощем в прости метеорологични условия.<br /> <br /> През ноември 1977 г. лейтенант Игор Коробов получил първото си назначение в Заполярието в противовъздушен полк на летище Талаги в Архангелска област. Полкът по това време имал на въоръжение далечните прехващачи Ту-128С, за които казвали, че &bdquo;Този самолет е генератор на адреналин, не прощава нищо!&rdquo;<br /> <br /> Двуместните баражиращи прехващачи с далечен радиус на действие Ту-128 (имало ги само в пет полка от изтребителната авиация от ПВО на СССР) прикривали районите на Нова Земя, Норилск, Якутск. Там единното радиолокационно поле над страната не било никак &bdquo;единно&rdquo;, в него зеели празнини и само тази &bdquo;тушка&rdquo; дори при малкото резервни аеродруми можела ефективно да прикрие въздушните рубежи на страната.<br /> <br /> През 1980 г. в полка пристигнал някакъв кадровик. Той прегледал внимателно личните дела на пилотите и отделил две - на Коробов и на неговия съвипускник Виктор Анохин. В поверителен разговор им съобщил, че им предлага да преминат на работа във военното разузнаване. Коробов приел, а Анохин отказал, защото му се летяло (впоследствие и той станал генерал).<br /> <br /> През 1981 г. Коробов постъпил във Военнодипломатическата академия, както се наричала академията на ГРУ.<br /> <br /> На това място човешкият прочит на служебната биография на Игор Корабов завършва и започват оскъдни фрагменти от кадровото дело: За изминалите повече от 35 г. заемал различни длъжности в ГРУ, последно бил първи заместник на началника генерал Сергун, като в ресора му се намирала цялата задгранична резидентура на ГРУ.<br /> <br /> Сериозният руски вестник &bdquo;Комерсант&rdquo; обаче се добрал до кратка оценка за Коробов, дадена от служител във ведомството: сериозен във всяко отношение.<br /> <br /> Сега генерал Корабов е в лъчите на обществените прожектори и в определена степен ще стане публична личност: ще пътува в лимузини с тъмни стъкла; ще ходи на официални приеми, на които не се случва нищо; макар и рядко ще дава интервюта, в които не казва нещо значимо; на официални коктейли ще държи чаша, от която не отпива; ще посреща колеги от Изтока и Запада с най-лъжовната усмивка... Впрочем така е с всички шефове на могъщи разузнавателни организации. <br /> <br /> <strong>Публикацията е подготвена от Ганчо КАМЕНАРСКИ</strong><br /> &nbsp;