440 млн. евро са конфискували през 2015 година властите в Румъния от лица, обвинени в корупция, стана ясно преди дни, пише Калоян Стоев в „Труд”. Данните, оповестени от Лаура Кьовеши, която ръководи Националната агенция за борба с корупцията, дадоха повод на враговете на българската прокуратура отново да я атакуват, игнорирайки факта, че до събирането на колосалната сума от корумпирани властимащи се е стигнало едва след присъди, постановени от съответните румънски съдилища.
&nbsp;Липсата на ефективни присъди у нас не е само повод за критики в рутинните мониторингови доклади за правосъдието на Брюксел, но и същинската причина за това едва 6%, а вероятно и по-малко, от обществото да има доверие на съдебната система.<br /> &ldquo;Омерта&ldquo; в българската Темида<br /> <br /> В пълна непрозрачност и анонимност тънат актовете на шепата съдии протестъри, събрани основно около ръководството на действащия като политическа партия Съюз на съдиите в България, които те постановяват в храмовете на Темида.<br /> <br /> И ако мащабните целенасочени и дългогодишни инвестиции в посока овладяване на <br /> съдебната система вече имат своите плодове - скандалното поведение и действия на председателите на Софийския градски съд и на Върховния касационен съд Калоян Топалов и Лозан Панов, то данните за съдийската работа се крият в неясни доклади и непублични документи.<br /> <br /> Очевидно е желанието тази информация да остане далеч от обществото и независимите анализатори, с което на практика се потвърждава усещането за наличието на &bdquo;омерта&ldquo; върху реалната работа на съдийската общност.<br /> <br /> Впечатление прави, че въпросната &bdquo;омерта&ldquo; се подкрепя активно и от съдия №1. Лозан Панов вече два месеца проявява непохватна разсеяност относно изпълнението на задължението му да предостави отчет за работата на Върховния съд за 2015 г., която се явява и първа от седемгодишния му мандат. И вместо да занимае членовете на Висшия съдебен съвет с конкретни данни за дейността на върховните съдии, Лозан Панов предпочита да изпълнява ролята на комичен аватар на провалилия се бивш правосъден министър Христо Иванов.<br /> <br /> По всичко изглежда, че за Панов от съществено значение е кой от членовете на съвета комуникира с премиера, но не и обществото да научи колко ефективни присъди по дела за корупция са постановили съдиите от най-висшата съдебна инстанция и колко са оправдали. Със сигурност статистиката ще постави в неизгодна позиция не само Панов, но ще разкрие и пълното лицемерие на организираната от олигархията кампания срещу правосъдието и най-вече срещу прокуратурата.<br /> <br /> Целите дебати около т.нар. съдебна реформа, поддържан близо две години от Христо Иванов, а сега усърдно продължен от неговата проекция Лозан Панов, има две станали известни цели и една продължаваща да тъне в мрака на олигархичното блато. За никого вече не е тайна, че измислената &bdquo;съдебна реформа&ldquo; имаше и продължава да има за цел първо: тотално овладяване на съдебната система, особено на прокуратурата, а оттам и второ: осигуряването на индулгенция за олигарсите кукловоди, които разиграват целия сценарий с &bdquo;върховенството на закона&ldquo; у нас. Третата цел на имитации за реформа на правосъдието се оказва запазването на &bdquo;омерта&ldquo; - кои съдии как и защо решават ключови съдебни дела за корупция, за източване на европейски средства и ДДС, за укриване на данъци, за ощетяване на държавния бюджет и т.н.<br /> <br /> Не толкова за да угодят на европейските ни партньори, а преди всичко защото обществото има нужда от гаранции за справедливост, управляващите имат реална възможност много бързо и ефективно да променят негативното отношение на голяма част от българите към правосъдната система. Ключовите думи в случая са &bdquo;прозрачност&ldquo; и &bdquo;електронно правосъдие&rdquo;.<br /> <br /> Моментът за нарушаване на &bdquo;омерта&ldquo; върху случващото се в съдилищата и конкретната роля за липсата на ефективни присъди, особено на онези съдии, част от които вече открито политиканстват, вместо да правораздават, е изключително подходящ. Само след месец ще стартират дебатите по новия проект за промяна на Закона за съдебната власт, който правосъдният министър Екатерина Захариева ще представи. А близо 40 млн. евро са средствата за &bdquo;електронно правосъдие&rdquo;, които съдебната власт ще получи по оперативна програма &bdquo;Добро управление&rdquo;, т.е. осигурено е и финансиране.<br /> <br /> Всичко, което трябва да направят Екатерина Захариева или друг от министрите, които ще обсъждат ЗИД на ЗСВ, а може и депутати от управляващото мнозинство, е да предвидят създаването на публичен регистър на съдиите, които разглеждат делата с клеймото &bdquo;от голям обществен интерес&rdquo;. <br /> <br /> Става въпрос за дела, които са предизвикали интереса на обществото, защото се касае за корупционни престъпления или такива, които са предизвикали голям граждански и медиен отзвук. Тези дела, които се водят и на &bdquo;специален отчет&ldquo; в прокуратурата, често са докладвани и пред експертите на Европейската комисия, които списват традиционните доклади за правосъдие и вътрешни работи. На практика управляващите са безкрайно улеснени, защото изготвянето на публичния регистър няма да отнеме почти никакво време, нито сериозни финансови средства.<br /> <br /> Регистърът всъщност съществува, но сега е за &bdquo;служебно ползване&rdquo;. В продължение на близо 20 години и с цената на десетки милиони похарчени средства у нас от около година-две би трябвало да действа т.нар. Единна информационна система за противодействие на престъпността, която следва да обединява информационните ресурси на службите на МВР, държавното обвинение и съдилищата.<br /> <br /> Стига да е налична политическа воля, само с няколко текста в ЗСВ, още до края на тази година обществото може да получи пълен достъп до работата на съдиите, и най-вече на техните решения, които често будят основателно недоверие към Темида.<br /> <br /> <br /> Администрирането на публичния регистър следва да се осъществява от Инспектората на съдебната власт (сега Инспекторат към ВСС), който и без това ще получи нови и разширени правомощия по новия ЗСВ, с което ще се превърне в гарант за публичността на съдийските актове.<br /> Когато с няколко кликвания на мишката всеки гражданин ще може да узнае колко пъти един съдия е връщал едно дело срещу крупен олигарх, как друг бивш съдия, сега член на ВСС, е оправдал обвинен за източване на европейски средства от програма САПАРД или друг политиканстващ магистрат фатално е забавил написването на мотиви към свое решение, с което е осигурил оневиняването на рецидивист, то тогава обществото най-добре ще прецени кой, защо и каква &bdquo;съдебна реформа&ldquo; цели и иска.<br /> <br /> Публични трябва да станат данните и кои са адвокатите, които защитават извършителите на престъпления по делата, които биха попаднали в регистъра. Така ще е лесно да се установи, ако бивш председател на Административния съд в определен град е постановявал решения, които в огромната си част са били все в полза на една определена адвокатска кантора. Само така ще може да се сложи край на зависимостите по корупционната ос &bdquo;съдия - адвокат&rdquo;.<br /> <br /> Регистърът следва да съдържа информация и за броя и причините, поради които едно дело за източване на европейски средства или укриване на данъци в размер на 63 млн. лв. се отлага или връща за ново разследване. Регистърът ще постави съдиите под &bdquo;прожектора&ldquo; на обществото и най-малкото ще има дисциплиниращ ефект, защото гражданите ще знаят колко години съдия Мирослава Тодорова не е написала мотивите си, как Калин Калпакчиев е оправдал източвачи на евросредства, нищо че в Германия съучастниците им са осъдени, как съдийката по делото срещу Огнян Донев шиканира наказателното производство и прочие...<br /> <br /> И за да е пълна прозрачността и да се сложи край на зависимостите в родната Темида, хубаво би било да има кратка справка за съдията и за членовете на неговото семейство, но само ако те също са част от съдебната система. Само така действията на председателя на СГС Калоян Топалов, който чрез операция &bdquo;Кумовете&ldquo; превърна поверената му ключова съдебна инстанция в трамплин за издигане в съдебната власт на приятелки на поредната му съпруга, няма да останат скрити от обществото.<br /> <br /> А ако председателят на ВКС Лозан Панов наистина е загрижен за прозрачността и иска всичко да е публично, нека пръв да застане зад инициативата, която би могла да постави началото на края на &bdquo;омерта&ldquo; за анонимността и зависимостите на черните тоги. &bdquo;Не на страха!&rdquo;, нали, съдия Панов?! /БЛИЦ<br />