Сирийските правителствени войски в района на Алепо заеха населените пунктове Нубел и Захра, а след това отидоха в района на Салва до турската граница отрязвайки мащабна групировка джихадисти от основните сили. Дадената операция приключи първия етап на плана за настъпление около Алепо, който предвижда деблокиране на шиитските и християнските селища, които вече няколко години се намираха под пълна блокада и в изолация.
Тези населени пунктове сами по себе си са естествени опорни точки за връзка на фронтовите части на правителствената армия при провеждането на операцията за възстановяване на контрола върху цялата провинция и сирийско-турската граница. <br /> <br /> На свой ред, руските ВКС нанесоха по участъка за настъпление на правителствените войски безпрецедентен брой удари, осигурявайки им възможност за скоростно придвижване. Според някои източници броят на въздушните удари достига почти 350, а това е уникално число за подкрепата на настъпателния порив на армията. <br /> <br /> Трябва да се припомни, че в провинция Алепо плановете за стратегическо настъпление на сирийската армия включваха именно разчленяване на групировките на джихадистите на две линии с опора на шиитските и християнските населени пунктове, а след това напредване към турската граница. Джихадистите и така наречените &bdquo;умерени&rdquo; въоръжени групи не издържаха на съпротивата, и в стратегически план ситуацията се измени буквално за минути. При това боят за самия град Алепо първоначално не бе разглеждан като приоритетен. Голяма част от Алепо, сериозно пострадала от многогодишната война, вече се намира под контрола на Дамаск и няма никакъв смисъл и занапред да се водят изтощителни сражения за всеки дом и всяка ферма. <br /> <br /> Паралелно в района на по-рано деблокираната въздушна база Квейрис тече последователно разширяване на контрола върху територията, може би не толкова бързо, но съдържателно. Няколко населени пункта за ден и ДАЕШ бе изтласкана по посока на планините, въпросът за Квейрис вече не е на дневен ред. В дневния ред също не стои въпроса за това, ДАЕШ да пробие по посока на кюрдите и към турската граница. <br /> <br /> Те бяха предупреждавани. На тях им бе казано. Качеството на координацията на действията между сирийската армия на земята и руските ВКС достигна такова равнище, че въпросните операции са станали наистина лесни за осъществяване. Да се напредне няколко десетки километра за няколко дни вече е нещо нормално. Само преди няколко месеца това бе доста сложна операция, която бе планирана само на теория. <br /> <br /> Някои джихадистки ресурси в момента са се изпълнили с видеа, на които &bdquo;населението на Алепо бяга от руската армия&rdquo;. По стилистика те много приличат на знаменитите кадри &bdquo;на масовото бягство на албанското население от сръбската армия от Косово&rdquo;, които в крайна сметка доведоха до атаката на НАТО в Югославия. В този момент съпротивата на УЧК бе на практика смачкана, а основните бойни групи обезглавени. Беше необходима помощ отвън, пише &bdquo;Руская Весна&rdquo;. <br /> <br /> Излизането на правителствените войски на турската граница в района на основните пропускателни пунктове само по себе си е страшно за всичките видове опозиция. А клиновидното разделение на фронта, за което всички знаеха, но никой не искаше да вярва, че е възможно, поставя джихадистките групировки на границата на гибелта. При това трябва да се помни, че никаква &bdquo;обсада на Алепо&rdquo; няма, по-голямата част от града вече е под контрола на правителствените войски и отдавна само се говори за приемливи срокове за ликвидиране на крупните опозиционни сили, прехвърлени в този регион от други фронтове през последните два месеца. За джихадистките сили започва началото на края. <br /> <br /> Когато Генералният шаб на Сирия заедно с ВКС на Русия планираха тази операция, в сметките, за което писа многократно в. &bdquo;Взгляд&rdquo;, бе взимана само текущата военна обстановка. Работата е проста &ndash; правителствените войски атакуват от Алепо на северозапад и на югозапад по посока на двата съпротивляващи се редица години анклави, деблокират ги, разрязват общия фронт на опозицията, а след това джихадистите може да започват да си пишат завещанието. <br /> <br /> Така и се случи. Този план бе осъществяван на равнище Генерален щаб и никой не оценяваше политическите рискове. Освен това, както показа времето, ситуацията се разви толкова бързо, че военните не успяваха дори да смогнат на собствения си напредък. А ако някъде настъплението вървеше твърде бързо, с това щяха да изчезнат и много политически рискове. <br /> <br /> В резултат на реализацията на този план политическите и военните позиции на Турция в региона бяха застигнати от катастрофа. Изгубвайки през изминалите две седмици устойчивия контрол върху Идлиб, сега турците губят контрола и по границата в района на Идлиб. Джихадистките групировки, подкрепяни от Турция в Идлиб, започват напълно да губят връзка с Алепо и остават да &bdquo;висят&rdquo; на снабдяването от Анкара. Излизането на правителствените войски до граничните пунктове в Алепо физически ще принуди Турция да влезе в играта директно, вече без &bdquo;проксита&rdquo; във вида на &bdquo;тюркменските сили&rdquo;. Именно това са и политическите рискове, които не пресметна сирийският Генерален щаб. <br /> <br /> Стремежът на Анкара е концентриран не толкова върху самата Сирия, колкото върху кюрдския проблем. Турция не може да допусне укрепване на кюрдите. А ликвидирането на джихадистките сили от правителствените войски северозападно от Алепо ще лиши Турция от възможността по какъвто и да е начин да влияе върху обстановката в Кюрдистан. А тогава довиждане на Източна Анадола. <br /> <br /> Ситуацията се усложнява от това, че действията на Анкара са импулсивни. Там има твърде много влияния на разнообразни &bdquo;тайни общества&rdquo; на президента Ердоган и министъра на външните работи Давутоглу. Там е прието да се смята за доблест онова, което в останалата част от света се смята изблик на емоция. <br /> <br /> Сега, когато победата е почти реална, стратегическата ситуация се е променила до толкова, че намесата на Турция изглежда напълно вероятна, при което тя ще изисква вече друго военно осмисляне. <br /> <br /> Напълно е възможно Турция да игнорира мнението на &bdquo;по-възрастните&rdquo; в НАТО, на първо място, САЩ. Това вече се е случвало. Турското ръководство по принцип не е склонно да се вслушва в колективния разум, предпочитайки да се ръководи от собствени, разбираеми само за него мотиви. Все пак също не трябва да се преувеличават и турските военни възможности. Пълномащабно нахлуване в Сирия за Анкара би било голям проблем, но локална операция в района на Алепо им е напълно по силите. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ОЧАКВАЙТЕ В БЛИЦ ПОДРОБНОСТИ ЗА ВОЙНАТА В СИРИЯ<br /> </strong></span><br /> <br type="_moz" />