Ангел Личкана: Ромчето се е хвърлило под джипа ми за откуп

<em><br /> Личкана, считан за една от легендите на прехода, направи интересна изповед пред репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo;.</em><br /> <strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201601/Tina_33/35_Lichkana1.JPG" alt="35_Lichkana1.JPG" align="left" hspace="9" width="300" height="533" />- Г-н Личканов, оправдаха ви за смъртта на детето. Това ли очаквахте, или се опасявахте, че заради името ви и миналата ви черна слава ще бъдете назидателно осъден?</strong><br /> - Имах си своите опасения, че може да се случи нещо такова. Все пак съм Личкана. Но се радвам, че така приключиха нещата, че погледнаха реално на нещата и това, което казвах, че се е случило, се доказа. Това е реалността и истината. Тройната техническа експертиза, която беше назначена по случая от прокуратурата, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>доказа, че аз нямам вина и съм реагирал по възможно най-добрия начин <br /> </strong></span><br /> Шофирал съм по булевард &bdquo;Цар Борис Трети Освободител&rdquo; с разрешената скорост от 47 км в час.<br /> <br /> <strong>- Хора като вас обикновено бягат от публична изява, от медиите, вие обаче в момента, в който стана катастрофата, се свързахте веднага с нас. Защо потърсихте журналисти? </strong><br /> - Въобще не обичам медийните изяви, просто в конкретния случай нямаше как да ги избегна, защото държах да се знае истината. А кой, ако не журналистите, да я напише и да я каже на обществото?!<br /> <br /> <strong>- Вече вярвате ли в българското правосъдие? &ndash; Защото преди няколко години лежахте в затвора и недоволствахте. Казвахте, че понеже сте Личкана, сте осъден на повече от две години затвор заради шамар, който ударихте на зъболекар?</strong><br /> - Аз знам за много подобни случаи, много по-тежки случаи от това да удариш шамар на някого. Нямало е такива последици за другите хора, дори често никакви последици не е имало за хората. Аз го отнесох много солено, а също така и семейството ми, и близките ми, те също го изживяха много тежко. Бях осъден 2 години и 4 месеца, излежах 1,5 години. Не за друго. Защото съм Личкана. Тогава бях спрял колата си отстрани до заведение. <br /> <br /> Мина някакъв психар, започна да псува, не му обърнах внимание. След като се качи човекът, който чаках, аз потеглих с колата, на следващото кръстовище имаше задръстване от коли. Случайно спрях до въпросния човек, който ме псуваше пред заведението. Той отвори вратата на колата си и започна да вика: &bdquo;Вие като карате такива големи коли, си мислите, че може да спирате навсякъде, боклуци такива!&rdquo;. Аз отново не му обърнах внимание. Той продължи, слезе, взе да плюе по моята кола. Скочих и му ударих шамар. Бях осъден на 6 месеца затвор за шамар и 2,4 години за непристойно поведение на публично място. Е, питам аз, ако не е заради това, че съм Личкана, заради кого беше това?!<br /> <br /> <strong>- Сега, в последния случай с мъртвото дете, ви беше повдигнато обвинение за непредумишлено убийство и ви оправдаха...</strong><br /> - Миналата година стана това и ми е пред очите...Шофирам си аз по булеварда със скорост 47 км в час. Изведнъж както карах, а от лявата ми страна имаше колона от автомобили, след последния автомобил от лявата ми страна, <br /> <br /> <strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);">изведнъж изскача и се хвърля едно дете </span></strong><br /> <br /> Направих всичко възможно, веднага рязко завих волана надясно, с риск да ударя друга кола, както и стана. Ударих такси. Веднага спрях, слязох, видях детето на платното паднало, изтръпнах целия, целият ми живот мина като на лента пред очите ми и си казах: &bdquo;Ето, отново без да съм виновен, стана нещо страшно&rdquo;.<br /> <strong><br /> - Впоследствие детето лежа месец в кома в болницата, после почина, за съжаление... Вие се опитахте да дадете кръв, да се свържете с родителите, но не успяхте. Сега продължавате ли с опитите да намерите родителите?</strong><br /> - Аз осигурих много хора, за да дадем кръв, бях готов с каквото мога да помогна, но детето беше в такова отделение, че нито можеше да се влезе при него, нито ми даваха информация за състоянието му. Направих много опити, но напразни. Разбрах, че и родителите не са пуснали при него. <br /> <br /> Контакт с хората съм нямал досега. Отново обмислям как да ги намеря тези хора и да им предложа помощ. Чух от други цигани, че хвърлянето на детето под колата е било с цел родителите му да изкарат пари. Но после, като разбрали, че съм аз, не са посмели да се свържат с мен. Така ми казаха едни цигани, пък дали е вярно, не знам. До момента никой не е искал пари за обезщетение от мен. <br /> <br /> Затова предполагам, че точно това е била целта на хвърлянето под колата ми. Потвърдиха го и всички свидетели на инцидента. Бяха три деца, първо видях ромчето, което се хвърли, после видях другите две момчета, но те стояха на тротоара. <br /> <br /> Момчето се хвърли с рамото напред на автомобила ми. То тичаше, не пресичаше просто така, и не беше на пешеходна пътека. Аз имам претенции, че съм много добър шофьор, но в такава ситуация никой не може да реагира по друг начин. Не чувствам вина за станалото, но чисто човешки ми е много мъчно за детето. Каквото и да е &ndash; българче, циганче &ndash; дете е!..Човек е!.. Тежко ми е, че се случи така и че почина.<br /> <br /> <strong>- Наскоро в София убиха Веселин Стоименов, а извършителите на разстрела не са разкрити. Стоименов беше ликвидаторът на &bdquo;ВИС-2&rdquo;, а вие бяхте приятел с покойните босове на групировката - братята Васил и Георги Илиеви...</strong><br /> - Много добре познавах Веселин и съжалявам за случилото се. Нямам обяснение защо се е случило, защо го убиха. Той беше страшно точен в отношенията си с хората, с колеги, с приятели, с партньори. За мене е много учудващо това нещо. Спрягат се различни версии за дългове, за други неща. Но според мен <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>тези дългове са някаква измислица </strong></span><br /> <br /> Той добре стоеше в живота. За мен разстрел заради дългове не е правилната версия. Отдавна спрях да гадая публично и да изказвам мнение какво мисля, но не смятам, че разстрелът е заради пари, които Веселин е дължал на някого.<br /> <br /> <strong>- Кога за последно се видяхте със Стоименов, каза ли ви нещо да е притеснен или уплашен?</strong><br /> - Лятото се видяхме на морето, имахме среща в заведение. Той държеше няколко заведения по морето. Не ми е споделял да е притеснен, никога не е казвал да е уплашен от нещо. Хората, с които говорих след убийството му са крайно учудени и не разбират причината. Никой не може да си обясни защо и как може да бъде убит този човек.<br /> <br /> <strong>- Как си обяснявате това, което се случва отново в последните седмици в страната. Убиха моден бос, ликвидираха Стоименов, преди дни във Враца направиха опит да умъртвят с няколко куршума местен бизнесмен? Връщат ли се у нас 90-те години, на кръв, на убийства, на рекети и отвличания?</strong><br /> - Видял съм, знам и съм чувал много неща. Някои хора си мислят, че се връщат 90-те години, но това е невъзможно. Мисля, че последните разстрели са случайни съвпадения като време, но не искам повече да коментирам - не ме засягат мен тези неща.<br /> <br /> <strong>- Как са хората от ъндърграунда на Пловдив?</strong><br /> - Нямам общо с ъндърграунда. Просто така ми се изкара и свърза името с тези среди заради моята твърдост и буен характер. Пречех на много хора. Заради това всички ми приписват връзки с ъндърграунда. Не казвам, че съм чист като сълза, но винаги написаното за мен е много по-пресилено от реалността.<br /> <br /> <strong>- За пореден път ще ви питам за показните убийства от миналата година - на Димитър Стоянов-Митьо Лудия и на Стефан Сарафа?</strong><br /> - Казах ви и преди, че няма да ги коментирам. И че тези две убийства няма да бъдат разкрити. Не ме питайте повече.<br /> <br /> <strong>- Защо да останат неразкрити? - Дни след убийството на Лудия, в Пловдив пристигна тогавашният секретар на МВР Светлозар Лазаров и каза, че до дни ще бъде оповестен убиецът...</strong><br /> - Светлозар Лазаров според мен говореше, преди да помисли. Затова сега може би е на такова положение. Не настоявайте, нищо повече няма да коментирам.<br /> <br /> <strong>- С какво се занимавате в момента?</strong><br /> - С частен легален бизнес, който не искам да оповестявам. Живея си нормално и скромно. Погребах през годините много приятели, които ми липсват, за много от тях съжалявам, защото на някои не им е мястото там, където са-в гробищата. Някои бяха убити без причина. Няма да цитирам имена. За Васил и Жоро Илиеви, мога само да кажа, че и двамата бяха много мъжки момчета. Бях в прекрасни отношения с тях и такива приятели не се забравят. <br /> <br /> <strong>- А вие как оцеляхте?</strong><br /> - Може би с късмет. Ако нямаш късмет, не можеш да оцелееш в такива бурни времена.<br /> <br /> <strong>- И вие също бяхте обект на много опити за покушения и убийства?</strong><br /> - Така е. Благодаря на Господ, че ме запази жив. Но мен никога не ме е било страх от нищо. И да ме убият и да не ме убият, все едно, няма светът да свърши с мен. <br /> <br /> <strong>- Вие вече сте на около 50 години. Помъдряхте ли, научихте ли се кое е доброто и лошото?</strong><br /> - Мисля, че съм помъдрял много отдавна аз. Освен това затворът също ми повлия по някакъв начин. Мисля, че животът ми тръгна в правилната посока. Посвещавам все повече време на мен си, на семейството си, на близките си. Никога не съм се съблазнявал за нещо кой знае какво. Някои хора си правят нещо, без да ги закачат, а други като се опитат да направят нещо и ги спират много бързо. Така е било и ще бъде винаги.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Красимира ГЕШЕВА, ПЛОВДИВ<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />