Българинът трябва да си избие от главата тази представа, че робството е било поредица от колене, убиване и насилване. Това каза пред журналисти историкът акад. Георги Марков след проведената пресконференция на тема "Новите учебници по история - огледало на съвременното българско общество", предаде "Фокус".
&nbsp;По думите на Марков, става дума за несъответствие между употребата на термини от литературния и историческия език. &bdquo;Четох внимателно учебната програма за 6-ти клас, която е дадена за обсъждане. Колегията, която е работила по нея, след като много коректно е отбелязала какво трябва да знаят децата за Османската империя, която ни е владеела, много коректно е отбелязала колко въстания са се вдигали българите и колко от тях са били избити при въстанията и след това отделя внимание на ежедневието, както е модерната тенденция в историческата наука. Това е историята на ежедневието. Тя, опитвайки се да внуши на авторите, че трябва да има такова ежедневие, опира на въпроса за такова съжителство&rdquo;, каза акад. Марков. <br /> <br /> По думите му, ежедневие без съжителство не може да съществува. &bdquo;Ако говорим за професионалната колегия, тук спорове няма. За нас този въпрос отдавна е решен. Научният исторически термин е &bdquo;владичество&rdquo;, а &bdquo;съжителство&rdquo; никога не е вкарвано като официален термин, но то съществува в ежедневния живот. Робството не може да е било само колене и изнасилване, защото сега нямаше да сме тук и нямаше да има българи&rdquo;, уточни Марков. <br /> <br /> Според него в литературата се използва терминът &bdquo;робство&rdquo; и това е влязло в паметта, защото когато се напише едно стихотворение или ода, то е много по-въздействащо така, отколкото и най-гениалното историческо произведение. &bdquo;Абсолютно ясно е, че с &bdquo;робство&rdquo; литературите искат да кажат, че българите са били много зле. Същото казват и историците. Съжителството означава контакти, при които се обменят културни ценности и това на всяка крачка личи в етнологията и историята на българите,но това не е официален термин&rdquo;, добави Марков. <br /> <br /> По думите му, българинът трябва да помисли, че без съжителство, което не изключва конфликт, ежедневието е невъзможно. Според него това е искала да каже колегията. &bdquo;Това определение &bdquo;съжителство&rdquo; отива в графата ежедневие. Проблемът идва от това, че има разлика в литературното и историческото използване на понятията и проблемът не е учебникарски и образователен, а със структурата на националното съзнание на българина, която още е незряла&rdquo;, беше категоричен Георги Марков. <br /> <br /> По думите му, за 100 години след Освобождението българинът не е успял да изгради сериозни основи на национално самосъзнание. &bdquo;Аз си спомням как през 1966 или 1967 година в моята гимназия дойде една инструкция, която наблягаше на това хората да бъдат възпитавани патриотично, но тогава важеше директивата на Сталин, че срещу българската национална буржоазия трябва да се борим и ние сега в прехода го правим. Това обезбългаряване и обезродяване не е от вчера&rdquo;, добави историкът.