Пламен Николов бе парламентарен секретар в кабинета на Жан Виденов през 1995 г. но напуска поста си със скандал. След това работи няколко години в „Мултигруп”, където ръководи „Стратегическо и корпоративно планиране” и стопански звена на компанията. Преди 10 ноември десет години се труди в Института за съвременни социални теории към Секретариата на ЦК на БКП, бил е и преводач към Единния държавен протокол, тоест - запознат е с много строго секретни разговори на най-високо ниво. В момента се занимава с частен консултантски бизнес. Защитен свидетел по делото „Октопод”. Пламен Николов, който от яростен антиживковист започва да харесва Живков и да работи за него, разказва ексклузивно пред „ШОУ” поредните си лични истории с бившия Първи. Единствено в народното издание той разкрива и своето шокиращо подозрение, че журналистът Крум Благов си отива внезапно от тази свят заради разкритията си за смъртта на Людмила Живкова!
<strong>&nbsp;- Г-н Николов, имате шокиращото подозрение, че смъртта на журналиста Крум Благов е свързана с разследването му за кончината на Людмила Живкова?! Какво ви кара да мислите така?</strong><br /> - Опасявам се, че той си отиде от този свят не заради болестта си. Още щом прочетох книгата му, заживях с тревога за него. Той е бил неудобен, според мен, защото беше стигнал до една по-синтетична представа за действителността тогава, не само за Людмила Живкова. Опасението е било вероятно, че той ще издаде един още по-обхватен текст за един много по-обширен период и ще даде на хората реалистична представа за това, какво се е случвало. И това ще сложи край на профанизираната представа, която им се натрапва. Няма нищо по-страшно за милиционерската измет, от хората, които проумяват истината и имат куража да я съобщят.<br /> <br /> Крум Благов в продължение на много години се занимаваше с темата &bdquo;Людмила Живкова&rdquo;. Първоначално в една поредица на в. &bdquo;Стандарт&rdquo; издаде малка книжка, посветена на Людмила. Там си личеше, че той се опитва по-задълбочено да проучи обстоятелствата около кончината й. След това през 2012 г. издаде книгата си за смъртта на Людмила. В нея той за първи път описва хронологията на последните й дни по такъв начин, че става ясно, че това е убийство. Става ясно, че в подготовката са въвлечени не един и двама души. Ще дам пример с Емил Александров, нейния заместник в Комитета за култура, милиционер. Два дни преди уж ненадейната й смърт, той се обажда по телефона в Индия на нейния колега, <br /> <br /> министъра на културата, за дазотмени посещението му в България. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Уж Живкова не е добре със здравето<br /> </strong></span><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201601/SNEJA/34-35_Lyudmila Jivkova1_1.jpg" alt="34-35_Lyudmila Jivkova1_1.jpg" align="left" hspace="5" vspace="5" width="300" height="419" />А всички нейни сътрудници свидетелстват, че тя не е имала проблеми със здравето в този период. Петър Петров от УБО даде интервю пред Нова телевизия преди 2 години и каза, че не я е виждал дори да пие хапчета. <br /> <br /> Крум Благов припомня много обстоятелства, включително и това, че линейката, която е извикана от Правителствена болница, е закъсняла час и половина. Дори в днешно време при този трафик една линейка от Правителствена болница до Бояна може да стигне за 15 мин. А тогава, 1981 г. лятото, когато София е традиционно пуста, линейката закъсняла час и половина, защото спукала гума на Околовръстното. <br /> <br /> И те не се свързали нито по телефона, нито по радиостанцията да кажат, че ще закъснеят. Никой не е намерил за необходимо и да изпрати друга линейка. Това са все обстоятелства, които в книгата на Крум Благов са подредени хронологично. Единственото впечатление, с което може да остане човек, който внимателно чете както текста, така и между редовете, е убеждението, че това е едно убийство.<br /> <br /> <strong>- Проявявал ли е самият Живков съмнения около смъртта на дъщеря си? </strong><br /> - В спомените си Тодор Живков изрично пише, че той никога не е вярвал в официалните обяснения за смъртта на Людмила и че се придържа към мнението, че нейната смърт е настъпила вследствие на &bdquo;външно вмешателство&rdquo;. Беше ми дал да прегледам коректурите на тази част от мемоарите си, както е правил много пъти, и аз му казах, че съм учуден, че използва русизъм &ndash; &bdquo;вмешателство&rdquo;, а той беше езиков пурист и се стремеше към използването на чист български език. Българската дума в случая би била &bdquo;намеса&rdquo;. Той се позасмя и попита: &bdquo;Толкова ли бие на очи?&rdquo;. Отговорих му: &bdquo;На всеки, който ви познава, не може да не направи впечатление.&rdquo; Той пак се позасмя, позасмя: &bdquo;Е, тогава няма нужда да я слагаме в курсив или в кавички. То и така е ясно&rdquo;. Така си остана. <br /> <br /> Много ми е интересно дали някой би си направил труда да намери втори път тази дума в целия текст на спомените му?<br /> След излизането на спомените му Тодор Живков имаше едно интервю с Кристиане Кирш, водещ разследващ журналист на немската телевизия ARD. То продължи 4-5 часа. Живков беше в много добре настроение, в много добра форма. В това интервю Кирш го попита на няколко пъти съвсем директно: &bdquo;Какво ще кажете, господин Живков, за онези теории на конспирацията, според които <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> дъщеря ви е убита по команда от Москва</strong></span><br /> <br /> Той на няколко пъти не отговори, но тя беше настойчива, повтори въпроса по друг начин. Накрая той каза: &bdquo;Ама какво говорите вие, това, което говорите, е кощунствено. Аз не смея да си помисля, че някой в Кремъл би направил подобно нещо! Ние имахме братски отношения! Кой би посмял без най-висока политическа санкция да направи подобно нещо? А с Леонид Брежнев ние имахме лично приятелство. Ако приема такава хипотеза, то тя би трябвало да се случи зад гърба на Леонид Брежнев&rdquo;. На въпроса как обяснява смъртта на дъщеря си, отговори: &bdquo;Людмила просто изгоря. Тя беше много всеотдайна в работата си, в стремежите си. Непрекъснато я съветваха да се щади, но тя не се вслушваше в СЪВЕТИТЕ&rdquo;. Преводачката превеждаше дословно, без да обясни, че има игрословица.<br /> <br /> Във възприетата тогава словоупотреба в българския, както в английския, &bdquo;съветите&rdquo;, можеше и често означаваше &bdquo;Съветите&rdquo; (СССР &ndash; б. а.) . Тогава се намесих и казах на Кристиане Кирш, че преводачката пропуска да й обясни игрословицата. И го направих аз. Живков не се намесваше в моите обяснения, слушаше мълчаливо. Кирш веднага му зададе допълнителни въпроси. Живков се позасмя, позасмя и попита: &bdquo;Това кой ви го обясни?&rdquo;. При положение че чу всичко, не ме прекъсна, не ме спря. Кирш все пак вежливо му поясни: &bdquo;Вашият сътрудник Пламен Николов&rdquo;. Живков пак се позасмя и каза: &bdquo;Е, Пламен Николов е свободен да мисли и да каже много неща, той не е бил 35 години държавен глава!&rdquo; Така че неговите намеци по въпроса за смъртта на Людмила си бяха по-скоро &bdquo;натвърдени&rdquo;.<br /> <br /> Години по-късно се опитах да издиря този запис. Като представители на ARD присъстваха Силвия Вачкова и Симеона Велева. Те бяха подготвили техниката. Твърде възможно е да е съхранена фонограмата, а може би и видеото, защото това, което разказвам, е добре да бъде илюстрирано с доказателства. <br /> <strong><br /> - Страхуваше ли се Тодор Живков, че може да бъде убит като Чаушеску?</strong><br /> - &bdquo;Румънският вариант&rdquo; е бил подготвен и за България. Баща ми беше посланик в Букурещ по време на последното заседание на Политическия консултативен комитет на страните - членки на Варшавския договор, през юли 1989 г. Той даде интервю преди години по тази тема във в. &bdquo;Труд&rdquo;. Георги Атанасов се беше обадил на Ники Стефанов. Той му отказал да се редактира и &bdquo;намали&rdquo; интервюто. Тогава Георги Атанасов се обадил на Тошо Тошев, който в онзи момент е в болница в Германия за тежка чернодробна трансплантация.<br /> <br /> Прави му страхотен скандал и интервюто беше орязано на три четвърти. Но все пак остава главното. Още при пристигането в Букурещ настаняват Тодор Живков на едно място, а Добри Джуров и Петър Младенов &ndash; на друго. Горбачов е провел там лични разговори с Петър Младенов и Добри Джуров по организацията на преврата на 10 ноември 1989 г. Баща ми е дочул разговора между Петър Младенов и Добри Джуров, след разговорите, които води Горбачов с всеки от двамата поотделно. Добри Джуров казва на Петър Младенов: <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> &bdquo;Пешо, теб от какво те е страх, че ще има дум-дум ли?&rdquo;&nbsp;</strong></span><br /> <br /> Бъди спокоен, това от мене зависи! Те искат, но аз няма да го допусна!&rdquo; <br /> <br /> Интервюто се забави много, то излезе едва след смъртта на Тодор Живков.<br /> <br /> Но темата я бяхме обсъждали неведнъж. Той дори ме посъветва баща ми да прецени дали да го дава това интервю, защото ще си сложи таралеж в гащите. Когато му предложих да заведа баща ми при него, за да му разкаже подробности, той ми отговори, че няма смисъл &ndash; Чаушеску още там, на място, пратил хора от румънските служби да му пуснат записи на тези разговори! Записали са и Горбачов, и Петър Младенов, и Добри Джуров какво си говорят за подготовката на преврата! От тази гледна точка да се твърди, че Тодор Живков бил изненадан на 10 ноември, е просто смешка! Филмче за пред публиката.<br /> <strong><br /> - Поддържаш ли сега връзки със семейството на Живков?</strong><br /> - Имам голям грях към това семейство. Не вина, а грях. Вината е нещо, за което може да се поиска и получи прошка, а грехът е нещо, което трябва да си го носиш като свое бреме и да го помниш до края на дните си. За греха не трябва да се моли за прошка. Не е почтено. Греховете не могат да се опрощават. Грехът ми е, че се намесих в съдебното дело за развода на Маруся и Владимир. Бях свидетел в полза на Маруся и вследствие на това може би се е повлияло решението на съда, синът им Тодор да бъде отнет от Владимир и даден на майка му. Неуместно и подло е да се намесваш в чуждия семеен живот по начина, по който го направих аз. Без значение е дали свидетелските ми показания са били истина или не. Тогава аз бях близък с Маруся и със сестра й Соня, имах им доверие, съчувствах на Маруся и подтикнат от това съчувствие, направих този грях. <br /> <br /> Освен това има индикации, че моите свидетелски показания са били подменени. Бях ги писал на личната си пишеща машина, която е &bdquo;Оливети&rdquo;, а след това в материалите по делото не се намериха показания, които да са писани на друга пишеща машина освен &bdquo;Марица&rdquo;. Или пък в делото са влезли само гласовите показания, които съм дал по време на съдебното заседание. Но така или иначе тогава съдът обслужи обществените очаквания да продължи по някакъв начин тормоза над семейство Живкови. И аз се срамувам, че съм бил част от този тормоз.<br /> <br /> Години по-късно се <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>опитах да искам прошка на Тодор Живков </strong></span><br /> <br /> за това, което съм направил. Беше точно на деня, в който християните си искат прошка. Той беше прекрасно запознат. Изслуша ме много търпеливо и когато приключих, направи малка пауза и ме попита: &bdquo;Свърши ли?&rdquo;. Отговорих утвърдително. Тогава той ми каза следното: &bdquo;Виж какво, ти простил ли си си?&rdquo;. Казвам: &bdquo;Не&rdquo;. &bdquo;Срамуваш ли се?&rdquo;. Казвам: &bdquo;Да&rdquo;. А той: &bdquo;Защо тогава си дошъл да искаш прошка от мен? Всеки ден си в къщата ми, на масата ми, защо си дошъл да искаш прошка от мен? Това е лицемерие. Ти трябва сам със себе си да изясниш тези неща. Ако те е срам, то сигурно ще те е срам до края, и дали аз, Владимир или Валентина ще ти дадем прошка, какво ще ти помогне?&rdquo;. Ще добавя, че и бай Петко Мирчевски, бащата на Маруся, неведнъж ме упрекваше: &bdquo;И какво сега, ти се направи на храбрец, а ние не можем да си видим внучето!&rdquo;, защото Маруся, заедно с малкия Тодор, замина за чужбина. Дойдоха си в България през лятото на 1996 г.<br /> <br /> Дълги години не се бяхме чували и виждали с Владимир и Валя (настоящата му съпруга &ndash; б.а.). Преди десетина години се срещнахме на едно празненство в град Правец и ми направи впечатление, че и двамата проявиха изключително великодушно отношение към мен. След още бая години аз споменах пред наш общ познат, че имам изключително голям грях към тях. И че ако мога с нещо да им бъда полезен, бих го направил с радост. Тези мои думи стигнали до ушите им. Пак се видяхме. Валя чистосърдечно ми каза: &bdquo;О, аз как те мразех тогава! Много съм щастлива, че вече не те мразя!&rdquo;.<br /> <br /> Владимир Живков оцеля след инсулт преди години благодарение на добрия шанс, че Валя го е намерила достатъчно бързо, паднал на пода. Съпругата му се занимава с йога, та тя намери рехабилитатори, които проведоха с него много дълга терапия с йога и неговото състояние се подобри. Но като човек, който е изкарал тежък инсулт има затруднения при движение, особено в студените сезони. Владимир не може да си позволи скъпа терапия, а само това, което е общодостъпно за всички хора. Съпричастен съм, защото съм навредил много на семейството им...<br /> <hr /> <strong><br /> Когато искаше информация, Тато&nbsp;търкаше показалец и среден пръст<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201601/SNEJA/34_35_Lyudmila_Jivkova4.jpg" alt="34_35_Lyudmila_Jivkova4.jpg" align="right" hspace="5" vspace="5" width="500" height="510" /></strong><br /> Тодор Живков имаше характерни жестове, характерна мимика, характерен изказ. Когато ставаше въпрос в негово присъствие за някой човек, който не му е известен или му е малко известен, за някакво неизвестно обстоятелство, за да не прекъсва разговора, той дискретно правеше знак към сътрудника, който е организирал тази среща &ndash; потъркваше показалеца и средния пръст на едната си ръка върху показалеца и средния пръст на другата. Този жест означаваше, че иска допълнителна информация за човека, за когото става дума.<br /> <br /> Един ден го попитах откъде е възприел този знак. Той ми обясни, че когато е пътувал в Куба и когато тук са идвали кубинци, на него му е направило впечатление, че много често използват този знак. Поинтересувал се е какво значи и те са му обяснили, че понеже в Куба има много премесена кръв, мулати, креоли, метиси, а и какви ли още не, та те по този начин си задават въпроса за оттенъка на кожата на даден човек. Това е нещо като да се показват кавички с пръсти.<br /> <hr /> <strong><br /> Живков отказа да ми кумува</strong><br /> <br /> През 1996 г. с Мария решихме да се женим. Беше ми голям мерак да придумам Тодор Живков да ми бъде кум. И започнах да го увещавам. Няколко пъти той ми отказва. През 1997 г. аз вече съм се настроил за по-сериозен разговор с аргументи. А Тодор Живков ми казва: &bdquo;И друг път съм ти казвал, ти можеш да бъдеш невероятно досаден. Какво ме тормозиш да ти ставам кум! Ти не разбираш ли колко е абсурдно това аз да ти бъда кум?&rdquo;. &bdquo;Защо да е абсурдно?&rdquo;. А той: &bdquo;Ще ти обясня, ти се невероятно досаден! Идеята някой да ти кумува, е да имаш кум, а не да имаш спомен за кума си! Аз вече съм на такава възраст, че Господ може всеки момент да ме прибере.<br /> <br /> И ти няма да имаш кум! Ще имаш просто още едно албумче със снимки с Тодор Живков! Освен това, аз не мога да си позволя да вляза в църква! Ти не разбираш ли какво богохулство е това, аз да вляза в църква?!&rdquo;. Тогава аз по най-баламски начин му казах: &bdquo;Е, тогава ще направим комсомолска сватба, няма да ходим в църква!&rdquo;. Тогава той се ядоса, погледна ме и каза: &bdquo;А, не! Този път, за Мария, ти ще се жениш по закон Божи!&rdquo;. Така се разминах с желанието Тодор Живков да ми стане кум. <br /> <br /> <strong><br /> Валерия КАЛЧЕВА</strong><br />