NI обясни защо не се сбъдват мечтите на Турция за миналото й величие

Външно изглежда, че Турция се намира в печеливша позиция - страната я управлява мощният и нямащ съперници президент Реджеп Тайип Ердоган, изборите показаха достатъчна степен на консолидация около Партията на справедливостта и развитието.<br /> <br /> Същевременно страната се сблъсква с трудности на няколко фронта. Във вътрешната политика лидерството на Ердоган потъпква медиите, съдебната власт и кюрдското население. Във външната политика отношенията на Ердоган със Запада остават напрегнати, близкоизточната политика търпи провал и страната е въвлечена в силния, личностен и възможно продължителен конфликт к Русия, пише Пиерини.<br /> <br /> Дипломатът напомня, че в близкоизточната политика от 2009 г. Турция се придържаше към концепцията &bdquo;нула проблем със съседите си, но тази политика бе изоставена след революциите в Египет, Либия и Сирия, а страната изпадна в напрегнати отношения с Иран, Ирак и Израел.<br /> <br /> Ситуацията се влоши след появяването на групировката &bdquo;Ислямска държава&rdquo;. Тогава кюрдите от Сирия и Ирак бяха превърнати в &bdquo;буферна сила&rdquo; в борбата против ИД, но възникна заплахата от създаване на независим Кюрдистан.<br /> <br /> На този фон дойде изненадващата операция на Русия в Сирия и терористичните актове в Париж, които раздвижиха политическата активност на САЩ и Западна Европа. Върху Турция е оказван натиск с цел да стане активен участник в западната коалиция и да закрие достъпа на ДАЕШ до границите й.<br /> <br /> Подобен завой на събитията поставиха Турция в тежко положение, защото приоритетната й цел беше поражението на Кюрдската работническа партия в Източна Турция и Северен Ирак, а не &bdquo;Ислямска държава&rdquo;. Липсваше само инцидентът със Су-24, но и той дойде с всичките си последствия и усложнения.<br /> <br /> Привидно отношенията на Турция с Европа се подобряват, особено покрай решаване на проблема с бежанците. Обаче обещанията на ЕС по повод въвеждане на безвизов режим и влизането в ЕС политически са непопулярни в Европа. В замяна ЕС не притиска Турция за подобряване на ситуацията с върховенството на правата (контрола над медиите и съда) и отстъпва от европейските стандарти, но непрекъснато имитира активизиране на преговорите за членство.<br /> <br /> Компромисната ситуация устройва и двете страни: Анкара предпочита видимостта на диалога пред категоричния отказ, в същото време Евросъюзът не иска да включи в състава си &bdquo;ердогановата версия на Турция&rdquo;, но предпочита да не го коментира гласно.<br /> <br /> Турската външна политика все повече се разкъсва между амбициите и реалността, между нейните корени и сложните външно политически решения.<br /> <br /> Във вътрешната политика Ердоган постоянно оспорва наследството на първия президент на страната Мустафа Кемал Ататюрк, който ориентира страната към Запада и я откъсна от ориентализма й.<br /> <br /> По-рано Ердоган поддържаше идеята да върне миналото величие на Османската империя, обаче тази мечта се препъна в днешната ситуация с ИД, спорът с Русия и кюрдския проблем.<br /> <br /> През 2016 г. вероятно Турция ще остане не лесен партньор на Запада, като лавира между НАТО заради сигурността и ЕС по икономически причини, между своите националистически стремежи и недостъпна мечта за величие, обобщава Марк Пиерини.<br /> <strong><br /> Превод и редакция: БЛИЦ<br /> &nbsp;</strong>