Ръководителят на Изпитвателната лаборатория към Националния институт за изследване на вино и спортни напитки, г-жа Галя Михайлова, обяви, че селските казанджийници, които произвеждат ракия, не подозират за опасностите, които тя може да крие за здравето на хората. Нейният опит категорично показва, че стопаните на казани определят като единствен рисков фактор метиловия алкохол, който някои от тях до голяма степен се опитват да изчистят чрез повторно преваряване. Лабораторните проби, които такива казани носят за изследване обаче показват, че в ракията им има още естери, алдехиди, циановодородна киселина, тежки метали и опасни висши алкохоли.
Особено опасна е циановодородната киселина, която се среща най-често при плодовите ракии - сливи, кайсии, праскови, които се изваряват с костилките. Естерите като етилацетат пък са по-вредни и от менатола.<br /> <br /> Не веднъж в лабораторията са постъпвали проби на домашна ракия с рекордните 20 000 г/хл естери, които превръщат питието в отрова, коментира Михайлова. Колкото и добър майстор да е стопанина на казан, той не подозира, че неговото съоръжение може да крие много рискови фактори. <br /> <br /> Казаните се ремонтират със странни материали, използват се и отровни химически лепила. Загорелите казани също се обработват и чистят с химикали, което крие огромен риск от натравяне. &bdquo;Има и редица случаи, когато пресилват изварената ракия в съдове, в които преди това са се съхранявали отровни материали. В лабораторията на Националния институт за изследване на виното и спиртните напитки изследваме в ракията и съдържанието на желязо, цинк, мед и олово.&ldquo;, допълва Михайлова. <br /> <br /> Началото на месец декември, който се асоциира с наближаващите празници, отваря врати за множество предупреждения от страна на различни експерти към темата &ndash; домашен алкохол. В тези дискусии се посочва нелегалното производство на ракия, която се предлага на пазара като &bdquo;домашна&ldquo;, но в същност е част от цяла сива икономика, застрашаваща здравето на потребителите. Кризата и масовото безпаричие доведоха българина до употребата на нелегален евтин алкохол, което в случая граничи с бавна смърт. Тя може да ни срещне както у дома, така и след употреба на евтина нелегална пърцуца в заведение. <br /> <br /> Есента и зимата най-често взимат своите жертви, тъй като ракията се счита основно за сезонно питие. Нелегалните производители на пърцуцата, имитираща домашната ракия, която е заложена в нашата народопсихология и е естествена част от бита ни, разпространяват отровното питие най-често по пазарите и в местни малки кръчми. <br /> <br /> Отровната ракия може да бъде разпозната по липсата на етикет, въпреки, че все повече нелегални казанджии започнаха да лепят етикети за &bdquo;произход&ldquo;, а често и да имитират добре познати марки. Факт е, че тази отровна ракия няма как да има бандерол, който е единствената ни гаранция за качество, категорични са токсиколозите. Експертите са категорични, че във всяка една ракия без бандерол, независимо с какви етикети или в каква опаковка се търгува тя, има реална опасност за нашия живот. Зад производството на всяка такава наливна &bdquo;домашна&ldquo; ракия се крият множество ужасяващи фактори, които карат дори производителите й да не я консумират. <br /> <br /> <br /> <br />