Вече 16 години Деян Иванов от Велико Търново живее и работи в САЩ. Завършва елитен американски университет, успява да се впише в мултикултурното общество на Америка, открива добри приятели и сбъдва мечтата си. А именно сам да си бъде шеф, вместо да работи за друг, но не къде да е, а в града, който никога не спи - Ню Йорк, пише borbabg.com.
38-годишният търновец е част от първия транш българи, заминали на студентска бригада в Страната на неограничените възможности през 1999 година. &bdquo;Отидох с ясната идея да емигрирам. Не знаех дали отново ще ми се отдаде шансът да дойда в САЩ. Тогава тръгнахме общо около 2700 българи, а се върнаха по-малко от 700&quot;, разказа Деян. Споделя, че имал ясен план за това как да подреди живота си там и без да губи време, се захванал да го реализира. Записал висше образование в университета &bdquo;Браун&rdquo; през 2000 година, а успоредно с обучението си работел в ресторанти и кафенета, за да се издържа.<br /> <br /> &bdquo;В Ню Йорк всичко е много скъпо, а аз нямам богати родители, които да ми плащат следването и квартирата. Трябваше да се издържам някак, но категорично отхвърлях идеята да тегля заем&rdquo;, спомня си той. След като взел диплома по международен маркетинг, изкарал стаж в застрахователна компания. През 2005 година получил зелена карта и кандидатствал за американско гражданство. &bdquo;Станах легален с много труд, упоритост и пари по адвокати&rdquo;, коментира той.<br /> <br /> Година по-късно започнал работа като търговски представител на фирма, която внася строителни материали от Израел в Ню Джърси. &bdquo;Тъй като живеех в Ню Йорк, се налагаше всеки ден да пътувам по 18 мили, тоест около 35 км до офиса. Около година работех в тази компания и не бях доволен от заплащането. Много мои приятели по онова време се захванаха с търгуване на недвижими имоти и изкарваха добри пари от това. Сметнах, че и аз мога да се справя, и се преориентирах&rdquo;, казва Деян. Според правилата в САЩ обаче, за да влезеш в брокерския бизнес, трябва да получиш специален лиценз, който ти дава право да практикуваш само на територията на Ню Йорк. Той се получава след изкаран курс и успешно взети два тежки изпита. Струва 300 долара и има валидност 2 години. 38-годишният търновец получава първия си лиценз през 2007 година и става партньор в българо-американска компания за недвижими имоти.<br /> <br /> Деян бързо навлиза в спецификата на работата и започва да трупа успехи. &bdquo;В Манхатън няма много къщи за продаване, повече се търсят апартаменти под наем. Това е, защото Ню Йорк е транзитен град и има голямо текучество на хора. Идват тук, работят няколко години и заминават другаде&rdquo;, сподели той. Най-скъпият апартамент, който продал, бил на стойност 3 млн. долара, а най-скъпо отдадената квартира струвала 300 000 долара месечно.<br /> <br /> В момента разработва проект, който да бъде в помощ на бъдещи купувачи на имоти. &bdquo;Идеята е да се предлагат консултантски услуги за клиенти. Те включват това да ги съветваме примерно какъв заем би бил най-изгоден да изтеглят, ако нямат в наличност пари за жилище, от коя банка, коя брокерска агенция да изберат и т.н. Силно се надявам, че ако това проработи тук, ще опитам един ден да го приложа и в България&rdquo;, сподели търновецът.<br /> <br /> Въпреки че живее вече 16 години в САЩ, Деян не е забравил родното си място и се прибира всяка година у нас за по два месеца. Не крие, че му трябва време да се адаптира, тъй като животът в България е коренно различен от този в Америка. &bdquo;Първите дни, като се прибера, имам чувството, че съм в джунгла. Липсва толерантност между хората, мъжете се държат грубо с жените, хората нямат елементарни обноски&rdquo;, категоричен е той.<br /> <br /> Деян сподели още, че е станал неволен свидетел на терористичния акт в Америка на 11 септември и дори успял да заснеме рухването на единия небостъргач. &bdquo;Ресторантът, в който работех тогава, беше близо до Кулите близнаци на Световния търговски център. Пътувах в метрото към работа, когато се вряза първият самолет. Когато пристигнах на място, навсякъде беше пълно с полицаи, хората бягаха паникьосани, настъпи хаос. Тогава влязох в един магазин, подобен на българските денонощни магазини, и купих фотоапарат за еднократна употреба. Той разполагаше с 22 кадъра и го насочих към Кулите. Секунди по-късно се вряза и вторият самолет и успях да направя 17 кадъра на падането на другата кула&rdquo;, сподели търновецът. На въпроса дали американците се притесняват от нова терористична атака след последните заплахи от Ислямска държава за бомбардиране на Белия дом, отговаря така: &bdquo;В САЩ никой не се интересува какво става по света. Някои дори не знаят за терора в Париж. По една от най-гледаните ни телевизии има рубрика, наречена &bdquo;Светът извън Ню Йорк&rdquo;, в нея информират за случващото се в съседните щати &ndash; това е светът за американците. Никой не го интересува каква религия изповядваш, единствената им цел е да сте си взаимноизгодни за бизнес. Така че тероризмът е последната им тема за разговор&rdquo;, заяви 38-годишният търновец.<br />