Инцидентът с руския Су-24 стана видим акт на враждебност не само между Русия и Турция, но и между политическите блокове, пише Мелик Кейбан в Politico.
&bdquo;За какво е мислил Ердоган? Трябва да се отчита, че намерението да се унищожи руският бомбардировач от турския изтребител не е било случайност. Това е била заповед отгоре. В противен случай бихме чули как турската страна поднася смислени дипломатически извинения на Кремъл, а Путин нямаше да нарече това открито &bdquo;удар в гърба&rdquo;&rdquo; &ndash; счита журналистът.<br /> <br /> Той обръща внимание на факта, че Анкара можеше да нарече случилото се и нещастен случай, обаче предпочете да го превърне в публичен упрек към Русия.<br /> <br /> Изследователят от Съвета за международни отношения Стивън Кук отбелязва, че този инцидент извежда на преден план извънредно тревожни тенденции в Близкия Изток.<br /> <br /> &bdquo;Що се отнася до борбата с ИД и като цяло с екстремизма, Турция и нейният президент Реджеп Ердоган станаха съставна част от проблема, а не част от неговото решение&rdquo; &ndash; се казва в публикацията.<br /> <br /> Според това как конфликтът ще се разгаря и ще преминава през границите на държавите, недалновидността на Турция по отношение на джихадистите в Сирия може да повлече след себе си негативни последствия, както за Анкара, така и за нейните западни съюзници.<br /> <br /> Според Кук, на Ердоган няма да му се налага да се разплаща за своите действия ни вътре в страната, нито на международната арена, където на съюзниците на Турция в НАТО по силата на обстоятелствата и географията им се налага да си дават вид, че Анкара споделя техните подходи. &bdquo;Да си Ердоган е чудесно&rdquo; &ndash; пише анализаторът, като пояснява, че съюзниците и занапред ще прощават на президента неговите простъпки.<br /> <br /> Изглежда, че Вашингтон е доволен, че Щатите имат достъп до турска територия. Именно това, съдейки по всичко, е причина Белият дом открито да подкрепя Ердоган.<br /> <br /> &bdquo;След година преговори с турците по повод използването на военната база в Инджирлик, те не рискуват да я загубят. Американската политика по отношение на Турция напомня пословицата &bdquo;С каквото щеш утеши детето, само да не плаче&rdquo;&rdquo; &ndash; се казва в публикацията.<br /> <br /> Кейлан счита, че рискованият ход на Турция е свързан с нейното недоволство от ударите по &bdquo;умерената&rdquo; опозиция, ползваща се с откритата подкрепа на Турция. При това Анкара не се побояла въпреки възможните сериозни щети върху интересите на двете страни, включително планираното споразумение по строителството на &bdquo;Турски поток&rdquo;.<br /> <br /> Изданието счита, че това е свързано с оформеното убеждение на Ердоган, че не може да разчита на САЩ, Европа или НАТО по въпроса за обуздаване на решителните действия на Русия против джихадистите на ИД. При това Русия създаде на Турция сериозен проблем: усилващия се с помощта на Москва шиитски полумесец.<br /> <br /> В тази ситуация на турския президент би му се наложило да се прости със своите мечти, а също и с паричните вливания от сунитските страни в икономиката на държавата. &bdquo;Защо да го спонсорираме, ако той равнодушно наблюдава как шиитите с помощта на Москва създават свой силов блок?&rdquo; &ndash; пояснява наблюдателят.<br /> <br /> &bdquo;Той е почувствал, че Европа може да смекчи отношението си към Путин по пътя към съвместната цел и това може да повлече след себе си обединение на християнския блок против Турция&rdquo; &ndash; пише авторът като добавя, че вероятно това е причина Ердоган да е решил да провери верността на Запада и да балансира на границата на войната.<br /> <br /> <strong>Превод и редакция: БЛИЦ</strong><br /> &nbsp;<br /> <strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);">ОЧАКВАЙТЕ В БЛИЦ ПОДРОБНОСТИ, РЕАКЦИИ И КОМЕНТАРИ ЗА СВАЛЕНИЯ ОТ ТУРЦИЯ РУСКИ СУ-24 </span></strong><br type="_moz" />