Червеният ексдепутат и яростен националист Добромир Задгорски чукна 60, но не с патосни речи за славното минало и неизбежното бъдеще на родината, а с 60 стихотворения в поетичен сборник.
Книгата е илюстрирана с репродукции на Емил Стойчев, Георги Трифонов, Дора Бонева, Генко Генков, Димитър Казаков &ndash; Нерон. И с изящния портрет на Владимир Пенев &bdquo;Младият поет Задгорски&rdquo;.<br /> <br /> Привържениците, почитателите и приятелите на Задгорски отпразнуваха юбилея на изящно парти в &quot;Радисън&quot;.<br /> <br /> Докосвайки се до познатите и непознати стихове на поета едва ли някой би се досетил, че това е доста шумния политик и председател на позабравената вече партия ОКЗНИ. За сметка на това ще има да се чуди защо му е било на Задгорски да обикаля парламента вместо да играе неотстъпно своя <br /> <br /> МОНОСПЕКТАКЪЛ<br /> <br /> През поредната сцена в смълчания уличен театър,<br /> аз те търся, маестро, затрупан под рими и грижи.<br /> И кова по фургона строшени подкови от злато<br /> като твойте декори и моята мъдрост фалшиво.<br /> <br /> Зная, трябва да бъда и днес на кулисите верен,<br /> аз, дежурният клоун за всяка добра премиера.<br /> Зная даже, че входът към твоя салон е последен<br /> и отново разстроен роял си наел на доверие.<br /> <br /> Да посвирим, маестро, докрай пред роднините бедни,<br /> не умират щурците, когато тревата косена заплаче.<br /> С тази музика в нечия сламена къща ще влезем,<br /> непознали големите зали и обредния дом на палача.<br /> <br /> &nbsp;