Спекуланти със земя ще спечелят от отложените глоби за офшорки

Венцислав Каймаканов е роден през 1969 г. в с. Цалапица, Пловдивско. Завършил е Технически университет - филиал Пловдив, специалност &quot;Технология на машиностроенето и металорежещи машини&quot;. Бил е изпълнителен директор на &quot;Пловдив - Юрий Гагарин БТ&quot; АД и управител на &quot;КОМСО&quot; ООД - Пловдив. През 2007 г. е кандидат за кмет на Пловдив. В периода 2013-2014 г. е бил областен управител на Пловдив. В момента е депутат от парламентарната група на ДПС и член на Комисията по земеделието и храните.<br /> <br /> <strong>- Г-н Каймаканов, лобизъм или либерализация на пазара на земя се цели с предложената отсрочка за глобите за офшорни компании с ниви у нас с още 2 години?</strong><br /> - За мен това предложение си е чист лобизъм и то в полза само на няколко компании, които приемат земята като спекулативен финансов инструмент. Какво се случи досега? Още през 2014 г. бе приета забраната офшорни дружества да притежават земя, но глобите не бяха разписани. В последствие през март тази година аз внесох предложението за влизането в сила на конкретните санкции - за 100 лв. на дка при първоначално и при повторно нарушение - 300 лв. на дка. Тогава настоявах те да влязат в сила още от 1 май. За съжаление впоследствие три дни преди датата на стартиране бе внесено ново предложение от колегите от Реформаторския блок за отлагане на санкциите за октомври с аргумента, че фирмите не са готови все още и нямат време да се освободят от земята си или да се пререгистрират. Сега, при влязла в сила законодателна разпоредба, пак се оказва, че им трябва още време, а наглостта стигна дотам, че при влезли в сила санкции се иска отлагането им със задна дата което ще бъде третото поредно прекрояване на закона.<br /> <br /> <strong>- Защо сте против отлагането?</strong><br /> - Вярвам, че ролята на българските депутати трябва е да защитят интересите на българското земеделие и на българската земя като национално богатство. В икономически план големият проблем е, че с тези постоянни отлагания и промени на сроковете през месец-два даваме много негативен сигнал, направо се подиграваме с истинските инвеститори в земеделието - с онези компании, които се стремят да спазват законите и работят за добавената стойност на българската земя. Затова не мога да разбера действията на лобистите. За тези близо две години 95% от фирмите, попадащи в санкционния режим, успяха да спазят закона. Сега се търси отсрочка за останалите - именно тези, които използват земята, без да развиват модерно и ефективно земеделие. Да не говорим, че се създава неприятен прецедент по отношение на принципа на държавност и предсказуемост на законодателната рамка. Неща, които чуждите инвеститори, точно тези, които Реформаторският блок иска да защити, ценят високо. В политически контекст интересно ще ми бъде поведението и на Патриотичния фронт, които веднъж подкрепиха нашето предложение за глобите като знак за подкрепа на земята. Сега при идеята за ново отлагане ще видим как ще гласуват в пленарна зала.<br /> <br /> <strong>- На практика какво би означавало, ако отлагането бъде прието в пленарна зала?</strong><br /> - 3-4 компании ще спечелят битката срещу държавата въпреки законодателната рамка и ясно ще покажат, че има фирми над закона. Освен това бих искал да разбера какво прави Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и съответно областните управители, които от 1 октомври т.г. вече трябваше да са започнали работа по процедурите. Според сега действащите разпоредби глобите се налагат от областните управители по местоположение на имота, чийто собственик е в закононарушение, а МЗХ трябва да им предостави актуалната информация за собствеността върху земеделските земи у нас. Нямаме обаче информация дали са започнали работа и какво ще се случи, ако санкциите бъдат отменени за след две години. Предполагам, че институциите ще бъдат поставени в абсурдната ситуация да си &quot;затворят очите&quot; при констатирано нарушение и след две години отново да проверяват тези фирми.<br /> <br /> <strong>- Кой ще спечели от това предложение?</strong><br /> - Вносителят. Макар че при цялото ми уважение към проф. Иван Станков смятам, че той по-скоро е бил подведен и зад предложението стоят корпоративни интереси.<br /> <br /> <strong>- Ще повлияе ли на пазара на земеделска земя?</strong><br /> - Както вече споменах, в икономически план от поправката ще се облагодетелстват само няколко фирми, които използват българската земя като спекулативен инструмент, а не за производство. Става дума за около 300 хил. дка. Тенденциите в последните 2 години ясно показаха, че дори и в ситуация, в която голяма част от потенциалните дружества в закононарушение се пререгистрираха или реализираха такива парцели съгласно разпоредбите на закона - това не повлия драстично на пазара. Защото секторът е изключително конкурентен и се влияе от много други фактори, като цената на продукцията, европейските субсидии и дори лихвите по кредитите, в които са затънали повечето производители, отколкото от присъствието на офшорни дружества. Дори и да се стигне до продажба на такива имоти, смятам, че те ще бъдат купени от производители и от фирми, които се занимават активно със земеделие. Пазарът не търпи вакуум.<br /> <br /> <strong>- В по-общ план кои са реалните проблеми в сектор земеделие, които трябва да бъдат решени?</strong><br /> - Една от големите теми, които предстои да се решат, е създаването на Кодекс за земята, който да обедини всички закони, свързани със земеделието. По нея ще имаме много работа.<br /> <br /> Трябва да определим приоритетите, които да бъдат следвани от държавата през следващите години в посока на модернизиране и оптимизиране на земеделието в България, включително на поземлените отношения - собствеността и земеползването, комасацията, изграждането на хидромелиорации и т.н. Като един от големите проблеми в законотворчеството, свързано със земята, е именно непрозрачността. В този контекст смятам, че настоящите глоби за офшорни дружества са добра стъпка напред.<br /> <br /> Друг ключов въпрос, който като че ли стои в страни от общественото внимание, са проблемите на животновъдите. В последните 6 месеца те работят на загуба заради вноса на сухо мляко и ниските изкупни цени. Банките са все по-скептични към финансирането на техните проекти за модернизация с оглед на отрицателните им финансови резултати дори и при спечелени проекти по Програмата за развитие на селските райони. Опасявам се, че може да има много фирми, които да не успеят да изпълнят ангажиментите си, защото няма да могат да се финансират. И в резултат парите да останат неусвоени. Тук трябва да се намеси държавата и Българската банка за развитие.<br /> &nbsp;